Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Спасете Сънчо!

Вече е физически невъзможно едно дете да гледа Сънчо, без да зърне и лъскава Лепа Брена
Вече е физически невъзможно едно дете да гледа Сънчо, без да зърне и лъскава Лепа Брена

Неприкосновените десет вечерни минутки за малките хора по Българската национална телевизия напоследък са стиснати в клещи от неща, крайно неподходящи за гледане от деца. Ако питате мен, те са крайно неподходящи за гледане изобщо.

Миналата седмица БНТ непосредствено преди „Лека нощ деца" рекламираше концерта на Лепа Брена у нас (секс бомба от бивша Югославия, днес просто „поп фолк певица"). Секунда след Сънчо идва рекламата на сериала „Под прикритие", изпълнена с кадри на насилие.

На който не му харесва, да натисне копчето и да превключи канала/изключи телевизора. Но няма време: вече е физически невъзможно едно дете да гледа Сънчо, без да зърне и лъскава Лепа Брена, и взривове на автомобили. БНТ скъпи всяка своя секунда и не оставя на родителите дори паузата, нужна да вземат дистанционното преди и след „Лека нощ деца".

Споделихме възмущението си с други родители и веднага разбрахме, че далеч не само на нас прави впечатление този уклон на БНТ. Решението, което взимат отговорните родители, е чисто и просто да се откажат от часа на Сънчо - или от телевизията изобщо.

А забележете, още не сме стигнали до въпроса за качествата на самите детски телевизионни предавания. И за промиването на мозъци от бизнес и политика с помощта на националната телевизия.

Телевизията и децата

Според Академията на американските педиатри, насилието, което облъчва децата от медиите, увеличава риска подрастващите да развият агресивно поведение. Младежите започват да вярват, че светът е едно подло и страшно място и моделират поведението си според това убеждение.

Телевизията е изключително сексуализирана; средният американски млад зрител е изложен на 14 000 сексуални медийни сигнала годишно - и сред тях почти нищо за сексуално отговорното поведение. Вероятно не по-малко секс се изсипва върху децата и от българския ефир и кабели.

Седенето пред телевизор доказано допринася за затлъстяване, както и за по-слаби оценки в училище. Медийни послания нормализират употребата на алкохол, цигари и наркотици. Рекламите внушават на младите умове, че консумацията е висша ценност и така задълбочават интелектуалната и екологична криза.

Тоест има предостатъчно аргументи, че телевизията е страшна сила и с нея трябва да се внимава, особено в крехка възраст. Повечето образовани родители са наясно с този риск и взимат превантивни мерки. Радващо е, че в България семействата с деца до 6 години гледат най-малко телевизия от всички категории, включени в изследванията на НСИ на бюджета на времето.

Явно здравият български разум прегръща липсата на време покрай щъкащите малчугани: около 2 часа е дневното време за телевизия в семействата с малки деца у нас. Средно за всички българи - 2.43 часа. Българите сме по-скоро умерени зрители: американецът стои пред телевизора почти 5 часа дневно, а средният европеец 3.30 часа. И нашето е предостатъчно: с телевизора българинът прекарва пет пъти повече време, отколкото в разговори със семейството и приятелите си (36 минути).

Не е редно да премълчим социализиращата и обучаващата роля на телевизията. Гледането на телевизия е един от добрите методи да се учи чужд език. Въздействащата книга на японеца Масару Ибука „В детската градина е вече късно" също посочва, че телевизията е ценен път за повишаване на социалната компетентност на детето. Изследвания доказват, че гледането на телевизия във възрастта между 3 и 5 години подобрява резултатите при четене.

Но във всички случаи е необходим родителски контрол и подбор на гледаните програми. Когато контролът е невъзможен, както в случая с „Лека нощ деца" по Българската национална телевизия, правилното решение е бойкот.

Но как да бойкотираме с лекота нещо толкова мило, каквото е програмата „Лека нощ деца"?!

Общественият натиск за по-високи етични и възпитателни стандарти е много повече за предпочитане от пасивното негодувание, водещо до отдръпване като охлюв в черупката.

Нямаме ли право, като данъкоплатци, да получим по-здравословна национална телевизия? През 2012 г. БНТ ще изхарчи от бюджета 67.114 милиона лева. Това са пари, събрани от вас.

Читателят е свикнал когато се заговори за бюджет да се подхвърлят милиарди. Тези 67 млн. лв. може би изглеждат малко предвид лукса „национална телевизия". Но те са с 10% повече от средствата, предвидени за Българската академия на науките - и то след като Дянков се смили за онези 5 млн. лв. При това БНТ получава над 7 млн. лв. годишно увеличение.

Летящото човече Сънчо, което разказва по телевизията приказка за лека нощ на децата, е на 52 години. То е институция в България - много по-стара и далеч по-обичана от речта на президента на Нова година. Ръководството на БНТ с лицето на г-жа Вяра Анкова няма правото да отблъсква със секс и насилие малките зрители и отговорните родители от Сънчо.

Времето между 18 и 20 часа по Националната телевизия нека бъде обявено за зона, свободна от насилие, сексуални послания, консуматорство и реклама на противоречиви продукти. Искаме да се увеличи количеството и качеството на възпитателните и образователните програми, излъчвани в този времеви пояс. Децата имат право на благоприятна медийна среда поне в тази част на деня.

В противен случай ще заключим, че политиците с помощта на Националната телевизия умишлено развращават децата ни. За да може во веки веков да им продават своята посредственост. За да ги държат в страх и омерзение - създавайки от тях верни клиенти на услугите на МВР и чалга певиците.

Нация от видиоти

Наскоро известният икономист Джефри Сакс публикува статията „Нация от видиоти". В нея той твърди, че пристрастеността на американците към телевизора разрушава социалния капитал и доверието в страната: предпочитат да зяпат екрана, вместо да общуват. Общностите се разпадат, с тях и благоденствието.

Войната вече също е медиен продукт: въздушните атаки на армията на Буш над Багдад бяха превърнати в спектакъл. Те бяха проведени така, че да могат да бъдат заснети и показани с най-добър ефект върху рейтинга. Политиците също са превърнати в търговски марки, които се рекламират по телевизията. „Всички пътища към властта минават през телевизията, а достъпът до телевизията зависи от многото пари", пише Сакс.

Според анализ на института „Уърлдуоч": телевизионната реклама, особено тази която е насочена към деца, стои в основата на консуматорското общество и екологичната криза. Годишно за маркетинг към деца в САЩ се харчат 17 млрд. долара. Ефектът не закъснява - за сметка нарастване на часовете пред телевизора, между 1997 г. и 2002 г. времето, прекарано в креативни игри сред малките американчета е спаднало с една трета.

Факт е, че компаниите в САЩ в средата на миналото десетилетие са харчели по 3.5 млрд. долара за скрита реклама на продуктите си - например в телевизионни програми и филми, така че децата да асоциират героите с продуктите. Не ви ли правят впечатление странните храни, консумирани от животинките в анимационни филми като „Мадагаскар" и „Ледена епоха"? Те са дело на McDonald's.

В САЩ ежедневно 6 милиона ученици се излагат на „новинарска" програма от 12 минути, в която има и 2 минути за реклама от „спонсорите". В Канада училищните материали по темата енергетика осигуряват нефтените компании. И така нататък.

Резултатите  са предвидими: по-малко фантазия в житейските цели, по-слаба съпротива срещу налагането на чужди възгледи. Малотрайни стремежи и масови приоритети.

Начини за противодействие не може да няма. Тъй като телевизионният пазар в САЩ е почти изцяло частен, според Джефри Сакс - леко наивно - там видиотяването може да се спре с помощта на авторитетна публична медия по примера на британската BBC.

В САЩ като цяло има уважение към парите на данъкоплатците и това предложение все пак изглежда уместно. България обаче е друга вселена. Имаме си Национална телевизия, която се издържа с публични средства, но тя пак работи за партийни и корпоративни интереси.

Най-ужасно е обаче, когато БНТ прави още една крачка встрани и с лекота влиза в ролята на Сънчо, като старателно приспива кълновете на социална осъзнатост и стремежа на българите към промяна. Чувството на отчаяние и безпомощност спрямо заобикалящите ни социални процеси, което БНТ толкова често ни внушава, е недопустимо за една национална телевизия.

 

Най-четените