„Шумното” съдийство е на мода в Англия | sportcafe.bg
Sportcafe logo

„Шумното” съдийство е на мода в Англия

Марий Цвятков 08.03.2011, 15:39 (обновена 08.03.2011, 17:58)

1 от 4 снимки Назад Напред

Марк Аткинсън

Снимка: © Getty Images

Съдийството на рефера Марк Аткинсън (на снимката) на мача Челси - Манчестър Юнайтед бе в основата на голям скандал, след като сър Алекс Фъргюсън публично изрази недоволството си

Коя ли е най-трудната професия в света? Ако съдим от изминалия кръг във Висшата лига на Англия, то съдийството със сигурност попада в челната десетка.

Реферите за пореден път този сезон „заграбиха" водещите заглавия в медиите и бяха основна тема за дискусия сред всички, следящи най-силното футболно първенство на планетата.

Още в събота вечер повечето от най-популярните специализирани предавания на Острова, като „Match of the day" по BBC, надълго и нашироко обсъждаха спорните отсъждания в мача между Арсенал и Съндърланд, които лишиха домакините от трите точки, а може би и от титлата.

В друг вълнуващ сблъсък, този между Фулъм и Блекбърн, спечелен с 3:2 от домакините, реферът Марк Клатънбърг на два пъти си „затвори очите" за очевидни нарушения в наказателното поле на гостите, но реши минута преди края на редовното време да се реваншира и все пак отсъди дузпа за лондончани, която бе крайно съмнителна.

Кулминацията на лошото съдийство през уикенда дойде на „Анфийлд", където Фил Дауд тотално бе на път да изпусне срещата, след като първо не изгони Джейми Карагър за зверското му влизане в краката на Нани, заради което португалецът ще е аут поне месец, а след това, вече оплел се в грешката си, не посмя да изгони и играча на Юнайтед Рафаел за аналогична интервенция срещу Шкъртел.

Като капак на всичко арбитърът скръсти ръце след втория инцидент и остави футболистите да се саморазправят свободно. Единствено краят на първото полувреме не позволи събитията на терена да ескалират още повече.

Грубите грешки на хората в черно ги е имало винаги, но този сезон те силно зачестиха и всеки по-завързан двубой в първенството е съпътстван от тях. Реферите започнаха да влияят все повече на крайния изход на мачовете и със сигурност имат роля в сегашното класиране в Премиършип.

Нормално е да си зададем въпросите защо се стигна до тук, защо арбитрите в Англия изведнъж загубиха класата и точната си преценка, има ли вече изобщо добри такива там?

Същността на проблема

Нека направим един паралел с родното ни първенство. В близкото минало бе много модерно след всеки по-голям двубой в България да се критикува съдийството от страна на футболисти, треньори, собственици на отбори и пр.

Всичко това породи един негативизъм към арбитрите и се прие от всички, че у нас няма достойни да ръководят ключовите мачове от първенството и е необходимо тази задача да се възлага на чуждестранните им колеги.

С времето обаче от клубовете се понаучиха да не обсъждат така яростно този аспект на играта и да оставят оценката да се прави предимно от определения за това орган - Съдийската комисия. Постепенно тази „мода" отшумя и сега проблемът с реферите не е толкова крещящ в „А" група и те донякъде си върнаха авторитета, което може да се каже, че се отрази положително на първенството ни.

В Англия в момента именно „шумното" съдийство е „събитието на деня", а от клубовете вече си позволяват прекалено открито и бурно да критикуват арбитрите. Нека видим какво се случи в последните няколко кръга.

Миналата седмица след мача Уигън - Манчестър Юнайтед (0:4) първо излезе мениджърът на „Латикс" Роберто Мартинес и се оплака от главния съдия Марк Клатънбърг, заради липсата му на смелост да покаже директен червен картон на Уейн Рууни за удара с лакът. Футболната асоциация проведе разследване, започнаха спекулации в медиите, че „страхливецът" Клатънбърг иска да се пенсионира заради тази си неточност и какво ли още не. Футболната асоциация пожали Рууни и на свой ред излезе собственикът на Уигън Дейв Уилън, заявявайки че това нейно решение е престъпление.

През седмицата дойде нова афера с главно действащо лице Манчестър Юнайтед и в частност сър Алекс Фъргюсън. След дербито с Челси миналия вторник шотландецът остро нападна главния съдия Мартин Аткинсън и това доведе до ново разследване на ФА и впоследствие до наказание на мениджъра. „Червените дяволи" обжалваха, а след мача с Ливърпул в неделя от щаба им се направиха на разсърдени и игнорираха всички медии и отказаха какъвто и да е коментар за срещата.

Арсен Венгер също не остана по-назад. В интервюто за BBC веднага след срещата със Съндърланд точните му думи за съдийството бяха: „Прекалено съм отвратен да говоря за него". Доста силни думи за толкова сдържан човек като французина...

Без инциденти не се размина и след срещата Фулъм - Блекбърн. Въпреки че бе сменен в 76-тата минута, играчът на гостите Гаел Живе агресивно потърси обяснение от съдията Марк Клатънбърг за отсъдената дузпа в края и бе „награден" за това с червен картон. След това мениджърът на Роувърс Стив Кийн също не пропусна да разкритикува рефера.

Цялото това напрежение около хората в черно се отразява негативно и на тяхната работа. Формата на арбитрите се определя по същия начин като тази на футболистите. Когато запишат един или два поредни слаби мача, които са „украсени" с бурни нападки от страна на потърпевшите и широки дискусии от тази на медиите, реферите стават по-колебливи в своите отсъждания, а това води и до повече грешки. Критиката към един се отразява на всички, защото съдиите са от един отбор. В момента авторитетът и доверието към тях постепенно намалява и всяко тяхно действие се „гледа под лупа". Когато един клуб се изкаже остро за арбитрите, той бива последван и от другите. Английското първенство стана много равностойно, залогът се вдигна неимоверно и всички отбори се борят „със зъби и нокти" за всяка една точка. Това допълнително усложнява работата на съдиите и изисква от тях да са крайно концентрирани и безгрешни, но нека не забравяме, че те са преди всичко хора.

Решение на проблема?

Наказанията за клубовете явно вече не плашат никого. Благодарение на модерните технологии не е много голяма разликата, дали един мениджър ще води отбора си от скамейката или от трибуните. Освен това всеки наставник си има поне по един помощник, който може да го замести качествено. А и без критика арбитрите няма как да се самоусъвършенстват. Увеличаване размера на наказанията само би влошило нещата и най-вече напрежението.

Най-лесният и логичен начин е да се включат по още двама съдии, като се копира моделът от Лига Европа. Но този подход тепърва ще доказва смисъла си, трябва да минат поне 2-3 години, за да се оценят обективно резултатите от него. А и в Англия винаги са се стремели да бъдат различни и едва ли скоро ще вземат пример от Европа...

Решението на проблема засега си остава здравата подготовка на съдиите, като това най-вероятно ще стана чак през лятото. „Черният облак" около реферите през паузата ще е премине и през есента всичко може да започне на чисто. Със сигурност и догодина ще има груби грешки, но целта в момента е те да се сведат до минимум.

Останаха ли качествени съдии в Англия?

Следващата седмица отново предстои голямо дерби - Манчестър Юнайтед приема Арсенал на „Олд Трафорд" в четвъртфинал за Купата на ФА, а залогът е изключително голям. Съдийството отново ще има своята изключително важна роля в срещата и със сигурност напрежението ще е на максимум. Трудно е да си представим кой ще ръководи този свиреп сблъсък, защото като че ли не останаха свестни арбитри в Висшата лига.

„Перлата" измежду тях Хауърд Уеб, който миналата година ръководи финала на Шампионската лига и на Световното първенство, е далеч от най-добрата си форма и авторитетът му падна значително след мача за Купата между Манчестър Юнайтед и Ливърпул.

Все още не се знае коя ще е съдийската тройка, но със сигурност отговорът на този въпрос ще породи много коментари и ще вълнува медиите дълго време преди, а може би и след мача.

Oще: англия  арсенал  арсен венгер  висша лига  давид луис  дирк каут  дузпа  ливърпул  луис суарес  манчестър юнайтед  марк аткинсън  марк клатънбърг  нани  съдии  уейн рууни  уест бромич албион  фил дауд  хауърд уеб  челси 



Видео