Дървени глави искат паметник на героите от "Време разделно" на Антон Дончев | webcafe.bg
Webcafe

Време разделно

Ники Русиновски Ники Русиновски 24.08.2010, 17:16 (обновена 25.08.2010, 17:59)
антон дончев

Снимка: © БГНЕС

Антон Дончев - възвеличаваният и оплюван автор на "Време разделно"

В центъра на София, до Петте кюшета, има една уникална градинка. Уникална е с две неща, които ги няма другаде в София, а може би и в цяла България.

Първото е, че в тази градинка има паметник на фентъзи герой. На български фентъзи герой. Ако още не сте се сетили - на Ян Бибиян и дяволчето Фют.

Не знам какво учат днес децата, но знам какво четат - не само децата, но и възрастните. Затова искам само да напомня и на едните, и на другите, че нароченият за „селски" български писател Елин Пелин създава едно от най-красивите си и увлекателни произведения - фентъзи дилогията за Ян Бибиян - през 30-те години на миналия век, няколко години преди Толкин дори да е започнал да пише „Властелинът на пръстените".

Статуята е подходящо място, на което могат да се заведат децата от детската градина например, да им се разкаже за книгата, героя или автора, да се организират драматизации, детски веселия и игри. Такива обаче няма - никой не се сеща или не му пука за това.

Днес обаче научих, че инициативен комитет предлага да се вдигне паметник на героите от... „Време разделно" по случай 80-годишнината на Антон Дончев. И останах с отворена уста - в шок.

Какво ли би могъл да представлява такъв паметник?

Вероятно турчин с фес, режещ с ятагана си гърлото на българин, навел глава и стиснал молитвено кръст? Или дори нещо още по-зловещо - фантазията няма граници...

И за какво би могъл да ни служи такъв паметник? За отбелязване на уважението ни към писателя Антон Дончев - или по-скоро за националистически и антитурски сборища?

Ако някой болен мозък наистина направи такова нещо, тогава вече ще говорим не само за бесен национализъм, шовинизъм и език на омразата, но и за паметник на омразата... защото подобна уродлива идея би могла да се превърне само в това.

Не ме разбирайте криво - аз не съм от кресльовците псевдодемократи и псевдокритици, на които пяна им излезе на устата да обясняват колко поръчково и комунистическо било това произведение „Време разделно".

Факт е, че е поръчково. Факт е, че е идеологическо. Факт е, че според историята днес описаното в романа не се е случило и не би могло да се случи - поне не там и тогава, където твърди романът. Факт е, че тоталитарният режим използва писателя, романа и филма по него за да промива мозъците на населението и да оправдае едно от най-гнусните си престъпления - „възродителния процес".

Факт е обаче и че това е един страхотен роман. Факт е, че филмът по него е потресаващ и - в най-лошия случай - е сред топ-3 или поне топ-5 на най-добрите български филми за всички времена. В него са вградили най-доброто от себе си гениални български творци и актьори, а ролята на Караибрахим е сред върховете в кариерата на Йосиф Сърчаджиев, когото никой не би могъл да упрекне в любов към комунизма, БКП/БСП или във великобългарски шовинизъм и национализъм.

„Време разделно" е просто роман/филм

И трябва да се възприема точно така - просто като роман/филм.  Всеки, който го възприема като чиста истина или исторически факт, вероятно страда от някакъв вид комплекси или болна фантазия.

Това, че действието не е исторически достоверно, не означава, че трябва да отречем произведението или че то няма право на съществуване.

„Карибски пирати" - примерно - също не е исторически достоверен филм, но някой да е протестирал за това? А помните ли „Ало, ало" - британският ТВ сериал за Втората световна война, който е не само исторически недостоверен, а направо политически некоректен и е грозна сатира с германци, французи и със самите британци, но пожъна огромен успех из цяла Европа?

Разбира се, не можем да отделим напълно едно произведение на изкуството от контекста на епохата, в която то е създадено. Но изкуството има това свойство, че когато е истинско, надживява политиката. И дори автора си. „Време разделно" е такова произведение. „На всеки километър" също, ако щете. „Тютюн", „Под игото", Богомил Райнов... Списъкът е дълъг.

От друга страна, такива спорни като внушение произведения трябва да бъдат придружавани от адекватен коментар, за да може читателят или зрителят да разберат достатъчно ясно художествения продукт и идеите му. А дали този продукт си струва - моля, оставете на публиката, а не на историците и политиците да решават.

Тезата за „правилното" и „неправилното" изкуство си отиде заедно с идеите на комунизма и фашизма. Но апологетите й - уви! - са още тук.

„Време разделно" е добър лакмус за това кой още живее в миналото, обременен с изпразнени от съдържание идеологеми, и кой осъзнава коя година е вече и къде сме днес.

Пълно е с дървени глави между нас

- от политици на най-високо ниво до комшията на етажа срещу вас. По делата им ще ги познаете - и по думите в случая. Много от нас вече се научихме тихичко и без да спорим да ги отбягваме.

Но когато въпросните дървени глави изпълзят и почнат да пълнят публичното пространство с омразата си, аз поне не мога да подмина това. Затова харесвам „Време разделно", но съм против паметник на героите му.

Обществото очевидно има нужда от този роман/филм - какъвто ще да е, но той е инстинктивната реакция на народопсихологията ни на онези 500 години. Ще минат вероятно още стотици години, докато напълно преживеем онова, което се е случило с нацията ни през това половин хилядолетие под чуждо иго/робство/присъствие. „Време разделно" е едно драстично, брутално и с много странични ефекти лекарство за тази болка. Но лекарство - в подходяща опаковка.

Паметник на героите му не би бил нито лекарство за нещо, нито почит към Антон Дончев, а чиста отрова. Средище на омраза. Просто си представям как Волен Сидеров държи реч под някаква такава скулптурна композиция и това ми е достатъчно да определя отношението си към идеята за паметник...

А що се отнася за Антон Дончев, той със сигурност добре си спомня Пушкин: „Я памятник воздвиг себе нерукотворний...". Един творец приживе едва ли има нужда от друг вид почит.

Накрая да се върнем пак в градинката от началото на този коментар - нали ви казах, че има ДВЕ неща, с които е уникална. Второто е

скромна паметна плоча - на немски фашистки офицер

В центъра на София. Тя е в памет на германски пилот, загинал през 1944 г., отбранявайки София и жителите й от атаките и бомбардировките на англо-американските „летящи крепости".

Минавайки оттам, често се питам - как ли трябва да се отнасяме ние днес към този човек? Той е бил фашистки офицер и, в общи линии, окупатор. Сражавал се е за интересите на германския Райх, а не от любов към България. Но е спасил сигурно немалко животи на българи -с цената на своя собствен: най-голямата жертва, която е можел да даде.

Кой е той днес за нас - фашист и някогашен враг или защитник и някогашен съюзник?

Много ми се иска някой от така словоохотливите ни новоизпечени националистически политици, които пръскат слюки по псевдонационалистически и антитурски теми, но същевременно претендират, че са „европейци", да прокоментира тази паметна плоча  - ама публично, пред всички и в контекста на днешния ден. Просто за да лъсне жалката им посткомунистическа същност.

Иначе аз за себе си лично имам отговор на този въпрос. Имам и отношение. Отговорът е от Дебелянов: „Мъртвият не ни е враг..." Казва го човек, загинал за свободата на България. А отношението ми - аз се гордея с тази скромна паметна плоча на нацистки офицер в центъра на София.

А от паметник на „Време разделно" бих се срамувал. Колкото и да харесвам книгата/филма.  

Oще: антон дончев  време разделно  паметник 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.01.2010, 19:10

11 GohoBG | 06.09.201015:04

Не знаех, че има паметник на човек от Луфтваффе... а къде се намира? някой знае ли? Нашите летци, които са бранили София и не само нея са обучавани в Германия и това е нормално, защото сме били съюзници. А бомбардировките на връщащите се от Плоещ американски и английски ескадри са били жестоки и с най-много жертви сред цивилното население на София и Казанлък основно.
Германеца просто е изпълнил съюзническия си дълг, а това са били хора с много развито такова чувство, както и българското царско офицерство. За съжаление, сега напълно отсъства от нас такова Тъжен

Апропо, има едно четиво: http://www.bg-comix.com/

мисля, че там темата е засегната в приказката за Световните Войни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.08.2010, 11:51

10 Stefan Kachakov | 31.08.201011:54

Идеята да се прави паметник на произведение е странна. Художественото творчество само по себе си няма как да се пресъздаде в паметник. За ЯнБибиян и Фют е жалко, че не са във фокуса на детското внимание.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.08.2010, 12:01

9 v guza | 27.08.201014:35

До предпоследните двама:
"Време разделно" е роман, написан по поръчка на партията, за да легитимира първата (след 44та година, преди нея има още две масови - 1912 и 1942) насилствена смяна на имената на помаците. Романът е писан на базата на т.нар. "Хроника на поп Методи Драгинов от село Корова" - фалшификат от първата половина на ХІХв., писан вероятно от Стефан Захариев, който е и единственият, който е "видял" оригинала на въпросната "хроника". Фактът, че документът е фалшификат е доказан безспорно от български и чужди историци и езиковеди на няколко пъти и по различни начини.
Еничарският корпус не е представлявал онова, което ни учеха в училище. Съветвам ви да потърсите информация от западни османисти, лишени от идеологически предразсъдъци в историческите си изследвания.
Тоя народ ще се оправи, когато престане да вярва на "историческите истини" на "професори", "академици" и "патриоти" като Джаба Димитров, Антон Дончев и Стефан Цанев...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.08.2010, 22:06

8 Code Zero | 26.08.201022:47

Шампиони сме по вдигане на паметници наляво и надясно.
Както беше казал един.....
"Когато не сме способни да градим бъдещето си, градим паметници за миналото си. "
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.08.2010, 19:39

7 james2 | 25.08.201013:28

Автора, точно си от кресльовците ултралиберали, на които плаща Анкара, за да натрапват чрез подобни статии, че турско робство не е имало никога, а "мирно съседско съществуване с башибозука и главорезите на османците.
"Време разделн" е затова толкова силно, защото поазва по такъв категоричен начин истината. На който не му харесва истината за турските зверства на българите нека да си отиде в Турция или някъде другаде, ако му пречат паметниците на родовата памет!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

6 boris | 25.08.201011:28

Защо описаното в романа да е исторически недостоверно? Съществуването на еничерският корпус в Османската империя не е оспорвано от никого. Той наистина е съществувал и "попълването" му е ставало именно по описаният в книгата начин.
Защо фашисткият офицер е наречен "окупатор"??? България е била съюзник на Германия в войната. Сигурен съм, че ако Хитлер беше спечелил войната сега щяха да го наричат "герой, бил се с англасаксонските зверове".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 10:59

5 wermeer | 25.08.201011:07

Аман от кръга на червените АКАДЕМИЦИ, автора със забавния псевдоним ме зарадва и с това ,че все още има хора с виждащи очи.Безпорно ЯнБибиян,а за офицера-нали не трябва да се срамуваме от историята си?
А прочетохте ли карето от в-к "някойси" каква хвалба какво безочие.
Ееех АКАДЕМИК да е човек в днешно време(пък партията майка винаги ще помага)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.08.2010, 09:41

4 heat | 25.08.201011:06

Страхотна статия наистина, трябва да има такива произведения, които да направляват общественото мнение в правилната посока противоположна на идеолодемите и отровното противопоставяне на база дискриминация. Религията се опитва да потуши дескриминацията от векове насам като разделя хората на такива които постъпват правилно и посочва тези които грешат, та нали от опита идва мъдростта да постъпваме правилно, за съжаление комунизма ограби правото ни за духовно израстване като постави църквата на колене, изяде допира ни с християнските ценности. След духовното ощетяване идва естественото оскотяване, новите българи растящи без ценности е лесно да бъдат подлъгани по пътя на омразата особенно от крайно десни политически формации...останалото всички го знаем(всичко има своята предистория)!
Колкото до историята, важно е да я познаваме за да знаем своите слабости и да не ставаме за смях пред чужденците ако се окаже, че знаят повече за българската история от самите нас, естествено жегата по паралела ОВД/НАТО кара комунистическото ръководство да започне кампанията за омаскаряване на Туция и превръщането й във враг N1 на България! В тази кампания естествено влиза цялата пропагандна машина - интелигенцията е знамето й. В новите условия обаче никой не изчиства името на Турция и тя каточели си остава враг за България, от държавническа гледна точка това не е необходимо защото всяка съседна държава е потенциален агресор.
Ние нямаме национална доктрина, нямаме план за развитие на икономиката, затова няма и политика за развитие на интелигенцията, никой не й плаща за трудове на различни теми оформящи базовите ценности, никой не плаща(дотира) за детска литература а това е абсолютно необходимо, защото никой в Бъглария не пише такава поради тесния пазар и съответно ниските доходи от нея! Нашата интелигенция в най-добрия случай пише за ... "кой уби клюна(човката, папагала)", "Истината за подземия свят" и други напълно и никому ненужни истории. Обществото се нуждае от класики, романи в които се показват ценностите, книги в които се коват характери, ситуации които формират личности, морал, който ни хармонизира с околните. Това го няма на оскотялото ни общество, интелигенцията трябва да се дотира за такива творби, оставена сама на свободния пазар интелигенцията се стреми да оригиналничи и с това да подменя ценностите, защото християнските човешки ценности не се продават,това е продукт с много бавно действие, плодовете му никнат след 20-30 години!
Тази статия е остров в медийното море на безнавствеността и рекламата на пошлото и жълтината, в нас е ключа да направим от малките островчета архипелаг и в последствие, хъмм, кой знае - континент!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

3 vanko1 | 25.08.201011:05

И аз ще се срамувам от паметник на героите на "Време разделно"... Малоумна патриотарска дивотия. Лошото е, че написаното в книгата се приема за чиста монета в исторически план. Ами не е така, както не е история и поредицата на Стефан Цанев. Историята изисква хладен ум, който да анализира известните безспорни факти, а българите най-сетне да приемат, че голяма част от тези, приели исляма, са го направили доброволно, по дяволите - за да не плащат данъци главно...Освен това Османската империя не е извършвала поголовна смяна на вярата, просто защото от стратегически гледна точка й е било необходимо да има потурнаци само покрай границите...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 10:30

2 Rayna Dushkova | 25.08.201010:37

Страхотна статия!
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.