Женската девственост в нейното физиологично измерение е огромна природна несправедливост. Около една разкъсана кожа в интимните дамски органи се е създала цяла митология. И като убедена феминистка не мога да не предположа, че сигурно точно в насилието срещу химена се корени мъжкият шовинизъм и женският мазохизъм.

Началото на женския сексуален живот е свързано с болка, кръвопролитие и мъжко насилие. На колкото и нежен партньор да попаднеш в първия си път, и на него ще му се наложи силово да влезе в теб, защото хименът не е папирус, а епителна тъкан, за която природата се е погрижила да се къса трудно.

От най-ранна тийнейджърска възраст не мога да спра да се чудя защо една кожа в мен трябва да ми създава толкова проблеми. Момиченцето от малко е съветвано от родителите си, че трябва много да внимава на кого точно ще "подари" своята девственост. Странно, но дори и в най-свенливо-моминските си години никога не съм говорила за "подаряване" или "отнемане" на девствеността, а за "отърваване" от нея.

Първият термин ми напомняше за зависимост, каквато от дете мразя, а вторият за насилие, което мисля, че мразя от преди да се родя. „Отърваване" ми харесваше най-много. Много ясно си спомням как си мислех - кога най-накрая ще се отърва от това бреме? Кога ще спрада разсъждавам за любовния се живот като за физиологическа интервенция и ще почна даотдавам значение на далеч по-важните психологически измерения?

Събитията така се стекоха, че аз наистина се отървах от девствеността си, не я подарих и не ми я отнеха. Просто съвсем рационално си избрах един човек, който свърши тази манипулация. След това никога не пожелах да го видя. Истинският ми вълнуващ любовен живот се отприщи след като свалих това бреме от плещите си.

Физиологическата девственост на жената изключително много впечатлява мъжете.

Реакциите са общо взето две. Те или са поласкани, че са първопроходци, или се плашат, че трябва да се запишат като много специални в живота на партньорката си. И в двата случая обиждат интелигентността и емоционалната й култура. Те, разбира се, не са виновни, защото са много по-големи жертви на хилядолетната култура на женската зависимост от мъжете.

Моето поколение извърши българската сексуална революция. Ние бяхме първите, които започнахме масово да водим полов живот напълно независимо от брака. Ние сме първите, които спряхме да се женим девствени - даже въобще спряхме да се женим. Започнахме даекспериментираме в секса и да се занимаваме с психологическите му измерения. Ние сме първите, които спряхме да се срамуваме от извънбрачните си деца и които сложихме край на аборта като основно средство за семейно планиране.

Преди нас опитите бяха плахи и спорадични. Ние направихме от свободния секс масово явление и изградихме официална култура около него. Затова смятам, че ние сме и първите, които започнахме да се отърваваме, а не да подаряваме девствеността си или дасе подлагаме на нейното отнемане. Така поправихме огромната несправедливост, която природата ни е причинила с физиологическата разлика между мъжката и женската девственост.

Има два типа девственост - физиологическа и психическа. Раздялата с двете много рядко съвпада. Първата пада в ранна и незряла възраст, когато никой не е готов за духовните измерения на секса. Първият секс се случва под напора на развилнели се хормони, прави се от неопитни хора, които откриват новозаработилите органи в тялото си. Абсолютно невъзможно е при възприемането на толкова много хардуеърна информация да мислиш за фините настройки на софтуеъра си. Жената преминава предела на физиологическата девственост по много стресов и болезнен начин.

Но за съвременните дами дефлораторът хардуеърист рядко е човекът, който се помни цял живот. Може да си с разкъсан химен от години, да правиш много секс и да продължавашда си девствена, защото все още не се е намерил кой да ти отнеме психическата девственост. Ето тук с мъжете сме равни, въпреки че сме онеправдани с наличието на химен.

Мъжете до края на живота си разказват за първия си път с известен срам и неприязън. Първият им път винаги е неумел и непохватен, никога не е повод за гордост. Ако изобщо разказват. При това не проливат кръв и никой нищо не им разкъсва. В същото време очакват жените, които при дефлорацията към техните неудобства прибавят и кръвопролитие, да си спомнят за него като за най-важното преживяване в сексуалния си живот. Ще ги разочаровам, не е така. Същата гадост е като за вас, господа. Освен това боли.

Най-важният мъж в живота ми беше този, който ми отне психическата девственост. След него ми стана ясно с какво съм различна от другите жени, защо някой може да желае точно мен, дори да е обграден с по-красиви и сексапилни жени. Той си направи труда да разрови душата ми и да открие зародиша на моята уникална сексуалност и женственост и да ги извая такива, каквито са в момента.

Случи се след като бях навършила 20 и от години водех сексуален живот. Хардуеъристът-дефлоратор отдавна беше минал в небитието, когато се появи софтуеъристът, който ми направи фините настройки. И най-добрият компютър не може да свърши никаква работа, ако няма програма, която да извади пълният му потенциал наяве. И достатъчно обучен и способен човек, който да работи с този хардуеър и с тези програми.

В началото на гореописания процес за миг отстъпих от феминистичните си позиции и ми се прииска да му бях "подарила" и физиологическата си девственост. Само за миг се разтопих от сантименталност, защото исках да се отблагодаря по някакъв патриархален начин за жестоката услуга, която ми направи. После се сетих, че няма човек, който да разбира еднакво добре и от периферни устройства, и от програми.

На тези години вече знам, че мъжете и жените се делят на два типа - хардуеъристи и софтуеъристи. Първите свършват по-ниско квалифицираната физиологическа манипулация. Те обаче често нямат сили или пък не са обучени достатъчно, за да бръкнат в психиката ти и без да нанасят поражения, да ти направят нужния ъпгрейд.

Та така с моята девственост...