Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Обсебен от края на света

Катастрофични идеи за бъдещето: как би изглеждал животът в бомбоубежище? Снимката за корицата на книгата "В очкаване на края на света" от Ричард Рос
Ричард Рос пред бункер в Салт Лейк Сити, Юта
Бункер в Ливерсмор, Калифорния, САЩ
Ричард Рос позира в бункер в Монтана
Бункер в Монтана, САЩ
Бункер в Монтана, САЩ
Бункер в Монтана, САЩ
Табела за уж таен бункер в Есекс, Англия
Бункер в Есекс, Англия
Бункер, превърнат в архив, Лондон, Англия
Вход на бункер в Сан Пийт Каунти, Юта, САЩ
Клуб Грибоедов (The Trendy Griboyedov Club) в Санкт Петербург, Русия. "Хората използват някои подземни бункери, за да пият, да се веселят. Това е празненство на живота вместо очакване на смърт и разрушение. Клуб Грибоедов отразява това намерение. Най-накрая има смисъл от бомбоубежищата" - пише Рос
Бункер в Пекин, Китай
Бункер в Пекин, Китай
Бункер в Пекин, Китай
Обществен бункер в Цюрих, Швейцария. В алпийската страна всеки гражданин е длъжен по закон да има достъп до бомбоубежище. И кой е казал, че бункерите трябва задължително да бъдат боядисани в сиви и зелени цветове?
Обществен бункер в Цюрих, Швейцария
Подземният град, Пекин, Китай, е познат още и като Дикся Ченг. Това е огромно бомбоубежище, което обединява мрежа от тунели под китайската столица Пекин, което по-късно е превърнато в туристическа атракция. Бункерите са строени през 70-те години по време на ядрената заплаха от страна на Съветския съюз. Отворени са за туристи през 2000 година. След затваряне за кратка реконструкция са отворени отново след 2008 година
Подземният град, Пекин, Китай
Подземният град, Пекин, Китай

В настоящата напрегната обстановка по света, в подобието на Студена война, в което отскоро се налага да живеем, заниманието на един фотограф от Санта Барбара, Калифорния, изведнъж става особено актуално.

Защото вместо да ходи на туристически обиколки и да снима красиви градове или природни чудеса и да качва снимки в социалните мрежи, фотографът Ричард Рос обикаля... бомбоубежища.

Въоръжен единствено с фотоапарат, Рос от години се е отдал на изучаване на подземния свят на бункерите. Той обикаля не само из САЩ, но също така и из Виетнам, Русия, Англия, Турция и дори Швейцария (където по закон трябва да се строят бомбоубежища) и пресъздава света на заплахата.

През 2004 година, той публикува книгата си "В очакване на края на света", където пише:

"Бомбоубежищата са архитектурата на неуспеха - неуспеха на умереността, на политиката, на общуването, на дипломацията, на устойчивата хуманност. Те представляват най-крайната степен на оптимизма и на вярата в индивидуалното оцеляване. Но парадоксално - те представляват и най-крайната степен на песимизма - очакването, че човечеството ще приключи своя път".

На своята лична станица, Ричърд Рос пише:

"Има множество неща, за които да се страхуваме, когато става дума за ядрените оръжия. Всички тези страхове се символизират от съществуването на бункери, които са създадни да пазят гражданите от унищожителна атака. Ако трябва да изобразите страховете на хората по визуален начин, най-явният победител ще бъде именно гъбоподобният облак.

Бомбоубежището, специално това, създадено срещу ядрен взрив винаги е съществувало като интелектуална идея, но никога като визуална такава. Моята цел с този проект е да прегледам тези места, и да ги визуализирам във вида, в който те съществуват в мирно време."

Докато работи по проекта, Рос осъзнава, че има бомбоубежища, които са абсолютно неефективни като замисъл и реализация.

"Ядреният взрив означава край на цивилизацията, по начина, по който я познаваме. Може би не край на живота като такъв, но това би било би най-драстичното преживяване на човешкия род" - казва Рос.

 

Най-четените