Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Психологията на един трафикант на хора

Какво е да търгуваш с човешките съдби и животи? Снимка: Getty images
Какво е да търгуваш с човешките съдби и животи?

В сряда в унгарския град Кечкемет започна процесът срещу 11 души - 10 българи и един афганистанец, които са обвинени за смъртта на 71 бежанци в хладилен камион, пътуващ от Унгария към Австрия. Миграните починаха от задушаване в каросерията на превозното средство.

Междувременно медиите успяха да се сдобият със записи на унгарската полиция, при които се чуват смущаващите разговори, водени от шофьорите по време на пътуването.

На 26-и август 2015-а година камионът тръгва по посока Австрия с 96 бежанци на него. Тежестта на живия товар обаче пречи на бързото движение по пътищата и по тази причина 25 човека са оставени в гората по пътя.

Останалите продължават към Западна Европа с надеждата за по-добър живот.

Докато стигнат австрийската граница те вече са мъртви.

Шофьорът на камиона-убиец е 26-годишният Ивайло Стоянов. Той непрекъснато чува писъците за помощ, идващи от каросерията, и преценява, че на хората вътре не им достига въздух. Според записите междувременно спътниците му в купето имитират виковете на хората, подиграват им се и ги обиждат, че са боклуци.

Въпреки това водачът е притеснен от случващото се и звъни на организатора на трафика - афганистанеца Самсурамал Лаху, който живее от в Унгария. Последният категорично забранява вратите на камиона да бъдат отваряни с довода, че превозваните мигранти ще избягат. Камионът тръгва в 4.15 от Унгария към Австрия, 40 минути след това, започват да се чуват виковете за помощ.

Лаху е категоричен в решението си с риск затворените вътре хора да умрат. Лаконичният му отговор е, че ако превозваните загинат, трябва просто да бъдат изхвърлени в някоя немска гора.

В крайна сметка изходът от пътуването от Унгария към Австрия се оказва фатален за бежанците и сред тях няма оцелели. В 9.50 камионът преминава границата с Австрия, по това време вече всички са мъртви. Камионът е изоставен на магистралата, а по-късно е открит от полицията.

През цялото време камионът е подслушван от унгарските власти. Въпреки че на записите ясно се чуват разговорите между трафикантите, виковете на превозваните, както и опитите им да пробият дупка във вратите, полицията не се намесва по никакъв начин.

Доводът е, че не разбират езика, на който говорят шофьорите. След това с помощта на преводач е изяснено какво се е случило, но е твърде късно.

Зловещият сюжет звучи като прекопиран от филм на ужасите или роман на Стивън Кинг, но всъщност практиката бежанци да бъдат превозвани и затваряни до задушаване, не е никак рядка. От своя страна трафикантите са напълно запознати с животозастрашаващите рискове, които поемат.

Въпреки това само за 2015-а година Самсурамал Лаху успява да преведе най-малко 1200 души и печели от дейността си поне 300 000 евро. След като е заловен, унгарската прокуратура иска доживотен затвор за него и съучастниците му.

Страховити сценарии като този с камиона на Лаху се разиграват непрекъснато на територията на Европа, докато текат постоянни дискусии за човешките права.

Междувременно от записите на унгарските власти, както и от новините за подобни инциденти става ясно, че трафикантите са изнамерили доходоносен начин да осребрят човешкото нещастие.

Занятието им изисква първоначално капиталовложение, но очевидно се изплаща добре с времето.

Освен че каналджиите са хора отвъд закона, те имат точен ценоразпис за това колко струва човешкият живот. За тях отделният индивид не е нищо повече от кеш, срещу който предоставят достъп до по-цивилизованата част на света.

Да оценяваш хората единствено като товар, който трябва да бъде пренесен срещу обявена сума, звучи достатъчно нехуманно, но отношението към превозваните бежанци е още по-чудовищно.

Очевидно за трафикантите условията на използваните от тях превозни средства не са от особено значение - хладилните камиони са с плътно затворени херметически врати, а мястото в каросериите е недостатъчно предвид броя на превозваните.

Нещо повече - явно за каналджиите няма голяма разлика дали "товарът" от хора ще стигне до желаната дестинация жив, или ще се окаже единствено поредното допълнение към черната статистика на загиналите по пътя си към Европа.

 

Най-четените