Добра дума за Интер | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Добра дума за Интер

Ивайло Стоименов 22.12.2011, 14:37 (обновена 23.12.2011, 15:43)

1 от 4 снимки Назад Напред

"Нерадзурите" разбиха Лече с 4:1, удариха и четири греди

Дойде времето да кажем нещо положително и за Интер в тази рубрика. А не го бяхме правили отдавна.

Вчера "нерадзурите" се разправиха с убедителното 4:1 с опашкаря Лече в отложения заради стачка I кръг, който се изигра тази седмица, като това бе четвъртата им поредна победа и общо шеста в последните седем мача.

След успеха си в Чезена в неделя грандът от Милано зае петото място, което означаваше, че се изкачил с цели 11 позиции за 22 дни!

Точно така - преди само пет кръга Интер бе на 16-а позиция в класирането!

Този щурм е сравним с подвига от миналото първенство, когато "черно-сините" под ръководството на Леонардо в началото на 2011 излязоха от кризата, в която бяха изпаднали при Рафаел Бенитес, и стопиха изоставането си от лидера Милан от 13 на 2 точки, за да завършат в крайна сметка първенството именно на втора позиция.

Този рейд към върха би трябвало да е достатъчен, за да не ги подценява никой вече, но трагичният старт на новия сезон накара мнозина анализатори на италианския футбол, включително и автора на настоящата статия, да отпишат шансовете на отбора за челните места.

Признавам си и личния елемент в отношението към един от най-мразените отбори в света - след аферата "Калчополи" и след антифутбола на Жозе Моуриньо на полуфинала в Шампионската лига срещу Барселона през 2010 г.

Но няма как да не призная и че Интер на Клаудио Раниери отново изглежда в състояние да е конкурентен поне за едно от трите места, които се полагат този сезон на Италия в Шампионската лига.

Постоянството в преследването на победата и нейното постигане, било то и със само един гол, е белег на големите отбори и "нерадзурите" не представляват изключение, правейки го както в последния си шампионски сезон под ръководството на Специалния, когато триумфираха и на европейската сцена.

Представянето им в сряда срещу Лече обаче бе по-различно - освен че вкараха четири гола, футболистите на Раниери удариха и четири греди.

Да, защитата позволи 20-годишният колумбиец Луис Муриел да се подиграе с тях в наказателното поле, откривайки резултата за гостите в 20-ата минута, след като Лусио го изпусна, а Майкон бе финтиран с лекота, но след това нещата си дойдоха на мястото.

Въпреки че трябва да се мисли в посока подмладяване: централната двойка Лусио - Самуел е на по 33, а десният бек - на 30, то те все още имат какво да дадат. Отляво е ясно - японецът Юто Нагатомо е истинско откритие и му предстоят още сезони с черно-синята фланелка.

Мачът с Лече бе знаков и заради завръщането на Диего Форлан сред титулярите, което увеличи опциите на треньора в нападение. Заменилият го Диего Милито пък с гола си показа, че въобще не би се примирил със статута на резерва и че в автора на повечето решаващи голове от славната за отбора 2010 все още има много "хляб".

На 10 декември срещу Фиорентина Джампаоло Пацини преодоля продължилата два месеца и половина голова суша, а вчера отново се разписа. С намирането на точното място на терена на италианския национал (а той е доста по-мултифункционален от Милито и Форлан и може да играе и зад нападателите, и отдясно), би трябвало да се решат проблемите с намирането на място на толкова звезди, след като уругваецът вече е възстановен.

По левия фланг Рикардо Алварес най-после намира отново формата си от началото на сезона и бе най-добрият на терена, отчитайки се с гол и асистенция. Ако Рики проявява постоянство в изявите си, той ще оправдае напълно привличането си от Велес Сарсфийлд за 11,75 милиона евро.

Като десен халф Раниери напоследък налага довчерашния юноша Марко Фараони, който номинално се води защитник, но вече четири мача поред играе титуляр и го прави нелошо и с много старание в зоната пред десния бек, като именно дефанзивното му минало позволява добре да охранява неговата територия, когато той се втурне в атака, и вероятно именно такъв ефект търси треньорът, поставяйки Марко в тази позиция.

Естествено, винаги на линия е и железният боец Хавиер Санети, на когото 38-те години не пречат да е бил на терена в 15 от 16-те изиграни мача в продължение на 1346 минути (т.е. заменен е веднъж 4 минути преди края), като никой от другите в отбора няма повече игрово време. И, разбира се, капитанът играе където е необходимо в дадения момент - било като десен или ляв бек, било като дефанзивен халф.

Изброявайки всички тези играчи, не бива да пропускаме и факта, че след зимната пауза, която свършва на 1 януари, възстановен от контузията си ще бъде и може би най-важният човек в отбора - брилянтният плеймейкър Уесли Снайдер.

На фона на всички тези разсъждения, си мисля, че Милан и Ювентус не би трябвало да са спокойни, че борбата за титлата се е превърнала в надбягване между два коня, защото най-големият им враг през 2012 може да се окаже по-жив от всякога.

А дори и битката с другите два гранда на италианския футбол да не е по силите на Интер този сезон, то със сигурност "нерадзурите" ще се сблъскат здраво с Наполи, Лацио и Удинезе за третото място в Шампионската лига.

Oще: аталанта  валтер самуел  гуидо марилунго  джампаоло пацини  диего милито  диего форлан  интер  италия  киево  клаудио раниери  лацио  лече  луис муриел  лусио  майкон  марко фараони  рикардо алварес  серия а  уесли снайдер  хавиер санети  юто нагатомо 



Видео