Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гръцки план за Кипър в името на еврото

Кипър има нужда от 10 млрд. евро, но доноритена финансова помощ знаят какво искат
Кипър има нужда от 10 млрд. евро, но доноритена финансова помощ знаят какво искат

Банкова, или по-скоро банкоматна треска е обхванала Кипър, докато парламентът се събира днес в късния следобед на извънредно заседание, за да гласува спорната спасителна програма, предложена от Европейския съюз и Международния валутен фонд (МВФ).

Тя предвижда островната държава да получи 10 млрд. евро срещу въвеждане на нов еднократен данък върху депозитите. Налогът ще бъде еднократен и ще варира от 6.75% за депозити до 100 000 евро и 9.9% над този праг. Очаква се приходите от него в държавната хазна да са близо 6 млрд. евро.

Освен тази мярка спасителният план предвижда и увеличение на корпоративния данък от сегашните 10 на 12.5%, както и провеждане на дългоотлаганата приватизация и да въведе по-строг контрол върху банките заради съмнения за пране на пари.

Правителството в Никозия има спешна нужда от свежи пари, за да подкрепи кипърските банки, изпаднали в тежко положение след опрощаването на част от дълговете на Гърция.

Заради заплахата от Кипър еврото достигна ново дъно тази сутрин и се разменяше за 1.26 долара.

Заради предстоящия удар върху влоговете им, кипърците масово започнаха да теглят парите си от банкоматите през уикенда.

Както става ясно, най-ощетени от новия налог ще са руснаците, които държат спестяванията в кипърски банки. Дори руският президент Владимир Путин се включи по темата с изказване, че новият данък е несправедлив и опасен.

Руският бизнес ще загуби около 2 милиарда долара в Кипър, изчисли рейтинговата агенция "Мудис". Руски граждани и фирми имат значителни вложения в гръцките банки, посочва "Мудис".

Ако спасителният план не получи одобрението на парламента, много вероятно е още на следващия ден банките да затворят, за да попречат на масово изтегляне на пари, което би предизвикало серия от фалити.

Демократическата партия на президента Никос Анастасиадис има 20 депутатски места в 56-местния парламент и ще й трябва подкрепата на други партии, за да ратифицира плана. Държавният глава призна, че решението е "трудно и болезнено", тъй като е изправен пред дилемата - стабилизиране на финансовото състояние на Кипър или срив и напускане на еврозоната. Същото, пред което беше изправена и Гърция.

Анастасиадис твърди, че се опитва да промени параметрите на договора в последния момент. Опозиционният лидер Георг Лиликас го обвини, че е предал вота на народа си.

В крайна сметка гласуването бе отложено с един ден и ще се състои утре - 19 март.

Президентът обяви, че това е най-тежката криза в Кипър след турската инвазия от 1974 г.

Гърция също изразява притеснения относно спасителния план за Кипър.

Гръцкият премиер Андонис Самарас свиква извънредна среща на лидерите на трите партии от правителствената коалиция.

Той направи изявление, в което отбеляза подкрепа на кипърците в това изпитание. Правителството следи със загриженост събитията за кипърската банкова система. Гърците, които имат влогове във филиали на кипърски банки, започнаха масово да изтеглят своите средства.

Алексис Ципрас, лидер на гръцката опозиция, определи европейската програма за облагане с данък на влоговете в Кипър като мания за отмъщение от страна на Германия.

Гръцките икономисти са на различни мнения по отношение на спасителния план за Кипър. Част от тях считат, че ако не бъдат обложени влоговете, Никозия ще фалира. Други предлагат финансова помощ за Кипър без да пострада банковата система.

 

Най-четените