След 24 часа преговори в Брюксел, лидерите на страните от ЕС се съгласиха да съкратят бюджета на организацията за следващите седем години, съобщават световните агенции. Президентът на евросъюза Херман ван Ромпой обяви лаконично края на дебатите: „Сделката е готова".
Според него всички искания са били взети под внимание, но реално големият победител е британският премиер Дейвид Камерън, който настояваше, че ЕС не може да увеличава разходите си по време на криза. В резултат на неговия натиск, бюджетът за следващият програмен период беше съкратен с близо 3% спрямо предходния - прецедент в историята на ЕС.
Позицията на Великобритания я вкара в остър конфликт с Италия и Франция, които се бореха за запазване на по-високите разходи (особено в областта на земеделието), тъй като те ги смятат за ключови за постигането на растеж. Френският президент Франсоа Оланд все пак определи новия бюджет като „добър компромис".
Германският канцлер Ангела Меркел пък коментира, че сделката "си е заслужавала усилията". "Доволна съм, че всеки имаше необходимата готовност за компромиси", отбеляза тя.
В цифри
Проектът, приет от лидерите през нощта, предвижда разходи за 908.4 млрд. евро с абсолютен таван от 960 млрд. евро за "ангажиментите" към бюджета. Сумата е едва 3% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз.
Новият бюджет ще бъде с 3% по-нисък спрямо този от 2007-2013 г. и значително под предходните 973 млн. евро, които Камерън и съюзниците му като Холандия отказаха да приемат на предишната среща през ноември.
В новия бюджет значително са намалени парите за земеделие и кохезия, а повече е заделено за конкурентоспособност, развитие на селските райони, правосъдие, администрация и укрепване на глобалната роля на ЕС.
България печели
България е една от четирите страни, които при съкратен следващ евробюджет, ще получат повече пари от досега, съобщи премиерът Бойко Борисов.
Над 15 млрд евро ще получи страната ни за периода от 2014 до 2020 г. 7 млрд от тях ще са по линия на кохезионната политика, останалите ще отидат за селско стопанство.
Това е увеличение с над 1,5 милиарда евро, което означава, че селските стопани ще могат да получават занапред по-сериозни плащания на площ.
„В новата финансова рамка, България ще получи над 12 милиарда евро нетен приход от ЕС, разликата между средствата, които получава и тези, които внася в бюджета на ЕС", обясни още Борисов. Така страната ни ще е най-големият нетен бенефициент от ЕС.
България ще има възможност да се възползва и от новия фонд за преодоляване на младежката безработица.
Евродепутатът от левицата Ивайло Калфин обясни пред БНР, че доброто стечение за нашата страна е резултат от договорките с Брюксел преди присъединяването ни през 2006 г.
Още една битка
Споразумението ще трябва да спечели още една битка - то ще трябва да получи одобрението на Европейския парламент, който обаче не е в настроение за затягане на колани.
ЕП, който от края на 2009 г. притежава повече правомощия при вземането на решения в рамките на блока, днес трябва да изпълни своите отговорности и да одобри бюджета, призова по-рано Ромпой.
Същевременно, ръководителите на четирите водещи групи в Парламента, който ще гласува предложението през юли, обявиха, че няма да го сторят в "сегашното му състояние".
Подобна позиция изрази и Ивайло Калфин. "Компромисът, който е направен, е изключително лош. ЕС за следващите 7 г. няма как да работи с подобен бюджет", заяви пред БНР българският евродепутат от ПЕС. Според него бюджетът не отговаря на целите, които си е поставил ЕС, особено в частта, където европейската икономика трябва да стане по-конкурентоспособна – например средствата за младежката заетост.
