Запознайте се с най-новия провокатор на сериозен дебат за политическата коректност - бивша пазарна анализаторка от Уолстрийт, понастоящем авторка на книга за връзките с мъже от други раси.
В книгата си "Трескава съм: какво общо има расата с любовта?" Джесика Селест Дейвис изследва митовете за междурасовата любов. Тя споделя, че след 20 години опит в свалките в Манхатън и стотици интервюта има достатъчно материал за изследването си, което според нея разкрива пленителен поглед към културните различия.
Ето част от "откритията" в книгата й: латиносите са мачовци и имат силно чувство за собственост, азиатците не струват нищо в леглото, индийците миришат на къри, а негрите не обичат разговори за бившия кандидат за президент Ал Шарптън. "Ръководството й" има отделни раздели за всяка раса със заглавия като: 'Салса-треска', 'Жълта треска' и 'Тропическа треска'.
Политическа коректност ли? Няма такова нещо, когато се говори за секс
42-годишната дама, която описва собствения си етнос като "беден бял боклук" (тя е със смесен хърватско-уелско-немски произход), си припомня собственото си минало на неангажиращи връзки - което по-скоро по случайност, отколкото съзнателно, е включвало мъже с различни расови и културни особености.
"Първият ми приятел-негър беше републиканец по убеждения - и предполагам, че повечето хора биха казали (тъй като беше толкова изглеждащ като бизнесмен и винаги носеше костюм), че той е като Oreo - черен отвън, но бял отвътре," разкрива тя.
Тя също така обсъжда настоящия си приятел, който е от иранско-еврейски произход, описвайки изражението му в леглото като "лице на терорист". По нейни думи "никой няма смелостта да пише за секса и културата по истински начин. Всички се чувстват задължени да бъдат максимално политически коректни и да бъдат професори по това или онова и да имат графики и диаграми.
Очакванията на хората са чернокожите мъже да са виртуози между завивките и да имат огромна "екипировка" - така че не искат ли хората да знаят дали наистина е така? Дали екипировката им е свръх-голяма? Да попитаме хората наоколо."
Записки по половите расистки фронтове
Както тя разкрива в книгата, резултатите са изненадващи. Дейвис с шок установява, че повечето латино-мъже се държат като мачовци и демонстрират чувство за собственост - при положение че бившият й съпруг от тази раса е бил "най-милият, и най-не-мачо мъжът на тази планета". Тя също така се позовава на проучване от сайта за онлайн запознанства OK Cupid, който показва, че интересите към музика и танци са присъщо на латиносите качество.
Също така тя констатира, че голям процент от мъжете евреи не са дребнави, а чернокожите мъже се интересуват от баскетбол. По нейни думи по-изненадана е била от резултатите, свързани с азиатците; нейното впечатление е, че те имат тенденция да бъдат материалисти.
"Някои азиатци настояват, че покупката на хубави подаръци се смята за инвестиция, но повечето признават, че това по-скоро ти дава правото да се хвалиш или да демонстрираш статус," пише тя.
Макар и ненаучна, книгата определено е амбициозна
Дейвис заявява, че книгата има потенциал да се превърне в новата библия на запознанствата - и се надява тя да постигне същия успех като "Правилата на свалката" и "Той не си пада по теб". Според нея "много от тези книги са в духа на: "Ти си жалка изтривалка и трябва да се промениш!" - докато моята книга дава сила на жените, дава им възможност да избират каквото пожелаят.
Тя не е точно научен анализ - и аз не претендирам да съм някакъв професор. Не исках да пиша подобна книга, защото ако се сведе до научна конкретика, се губи всичкият... има един израз, който използваме на Уолстрийт: 'цвят'. Е, така целият цвят се губи."
Бившата финансистка започва да пише книгата, след като миналия октомври е уволнена от Goldman Sachs - и е изправена пред риска да изгуби жилището си. Тя разказва как в този момент приятелка й предложила да промени кариерата си - и да започне да пише за любовните си срещи си с цветнокожи. Тогава тя сметнала, че идеята е 'изтъркана до крайност', но постепенно замисълът узрял до такъв, който според нея да е оригинален - макар и спорен.
Дали рушенето на политическата коректност е съзнателен ход?
Все пак авторката признава, че реакциите спрямо книгата й са смесени - и дори е била определяна като расист, каквато тя изрично твърди, че не е. На тези, които я критикуват, че групира потенциалните партньори според расови и културни признаци, тя отвръща: "Мисля, че това е много нередно - особено това, което сме правили ние в САЩ. Излиза, че всичко, свързано по някакъв начин с расата, е тема, забранена за обсъждане."
"Съществуват такива неща като културни норми, съществуват и стереотипи. Ако попитате който и да очи в очи дали наистина е така, той ще признае, че съм права. Но ако го напишете черно на бяло, ако го кажете в ефир, то става стереотип," обобщава тя. "Не че мултикултурализмът се е провалил - но сме толкова политически коректни в медиите, че ако някой от друга култура направи нещо, се чувстваш зле, че казваш каквото и да е по този въпрос. Извън САЩ хората са по-любопитни и не са дотолкова склонни да съдят другите."
Проучванията й така и не са довели до предпочитания към точно определен тип мъж: "Много хора имат предпочитания по расов признак - и не смятам, че има нещо лошо в това. Ако ме бяхте запитали преди 10 години, вероятно и аз щях да имам такива. А сега... не знаеш откъде може да дойде половинката ти. Приятелят ми сега изглежда като бял мъж, но е от Иран. Почитателка съм на другите култури. Мисля, че различията правят хората наоколо по-интересни."
Стереотипните й определения не дразнят досегашните й партньори
Тя допълва, че приятелят й не е засегнат от нейните коментари, че има лице на терорист. "Сегашният ми партньор много ме подкрепя - той е просто чудесен човек и няма нищо против; дразни се само когато го наричам еврейски иманяр. Сексът е единственото нещо извън счетоводството, в който евреите са царе." Бившите й любовници също са били изпълнени с ентусиазъм за книгата. Тя разкрива: "Един от тях беше невероятно въодушевен, че присъства в нея - а друг се разочарова, че не съм включила и него."
Новоизлюпената писателка е наясно, че шумът около книгата й означава, че вероятно никога повече няма да работи в областта на финансите. "Не мисля, че бих могла да се върна," констатира тя. "Пък и кой би ме наел?" Все пак тя е запазила контакт с приятелите си от офиса - и много от тях също присъстват на страниците на книгата.
Нито един от тях обаче не е на корицата, където авторката се е снимала с полуголи модели, изобразяващи различните раси. "Хората в финансовия свят не се събличат пред камера, за съжаление," казва тя. "И това е практически всеобхватно правило."
