Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Досадна рулетка

Доналд Туск, Франсоа Оланд, Дейвид Камерън и Ангела Меркел Снимка: Getty Images
Доналд Туск, Франсоа Оланд, Дейвид Камерън и Ангела Меркел

От мандат на мандат интригата около назначенията в ЕС става все по-отегчителна. Този път тя се провлачи през цялото лято и развръзката носи повече облекчение, отколкото големи очаквания.

Повечето добре познати баланси (север - юг, нови - стари държави-членки, пол, печеливши - губещи от евровота и т.н.), които неизбежно определят тези решения се случиха и този път и не носят особена информация за бъдещето на съюза.

Политическият скок в бъдещето, който мнозина очакват чрез назначаването на силни фигури с визия, едва ли ще се случи и този път. Силните държави-членки продължават да предпочитат да поставят на ръководни позиции относително слаби политици, които не са в състояние да отидат много отвъд договорения най-малък общ знаменател и да застрашат тяхното пространство за маневри.

Последните назначения в ЕС не променят тази тенденция, макар известни надежди да остават

Все още действащият полски премиер Доналд Туск ще замени начело на европейския съвет Херман ван Ромпой, а италианският външен министър Федерика Могерини ще смени Катрин Аштън начело на европейската дипломация. Когато европейските политици избираха първите стопани на тези две нови институции преди години, те изхождаха от няколко съображения.

Едното бе, че на практика всички предпочитаха по-бавен и консервативен старт, за да не се наруши крехкият институционален баланс вътре в организацията и двете нови структури да не станат силни конкуренти на държавите-членки. Това бе по-осезаемо по отношение на европейската дипломатическа служба и Катрин Аштън, която имаше нулев международен и минимален вътрешен политически опит.

Друго водещо съображение произтичаше от тежката криза, в която изпадна съюзът след 2008-а и очерталата се тогава нужда от тежки преговори и компромиси излизане от нея. Това имаше своя ефект при избора на тихия, но политически безличен белгиец Ван Ромпой. Нуждата от някой майстор на договарянето на компромиси бе осезаема и всъщност белгийският политик успя да се справи добре с тази задача.

Профилите на новите ръководители на тези институции са малко по-различни, макар да се запазва вероятността те да не успеят да отидат много отвъд най-малкия общ знаменател. Туск със сигурност ще има по-видимо политическо присъствие и няма да бъде толкова фокусиран върху вътрешно-институционалните елементи на работата.

Първият източно-европеец на тази висока позиция ще има мнение по някои въпроси, които особено се отнасят до новите страни-членки: отношенията с Русия и съседните на ЕС държави, по-нататъшното развитие на единния пазар, политиките на финансова подкрепа и еврофондовете, запазването на достъпа до еврозоната за тези страни от региона, които още не са се присъединили, свободно движение на хора, имиграцията, защитата на външните граници на съюза и т.н.

Макар на дневен ред да има немалко сложни казуси, вероятността от повторение на дипломатическия възел около кризата в еврозоната не е толкова голяма, което ще отвори допълнително политическо време за Туск. Не е изключено в някои от тези области да станем и свидетели на нови инициативи.

Избирането на Могерини на поста „външен министър" нямаше да бъде възможно без силното представяне на Матео Ренци на евроизборите в Италия през май тази година и предпочитанието на Ангела Меркел да я одобри, вместо да се съгласи на силен икономически пост, от който италианците да притискат за разхлабване на финансовата дисциплина в съюза.

Липсата на достатъчен опит (особено след изключително трудните първи години на Аштън) и небалансирано добронамереното поведение спрямо Русия по-скоро ще я поставят в защитна позиция. Големите държави в ЕС продължават да предпочитат в повечето време да си водят самостоятелна дипломация и това няма да се промени през идните години.

Особено видно е това по отношение на Русия и Китай. Все пак, Могерини може да се възползва от занижените очаквания към нея, но и от това, че за разлика от Аштън разполага с една вече работеща институция. Удобство, което британката нямаше, когато зае позицията.

Въпросителните около Кристалина Георгиева също намалява

Вече е ясно, че тя ще поеме някой измежду ресорите бюджет и околна среда. И двата са сред най-важните в организацията и изглеждат логично продължение на нейната успешна кариера вътре в сложната институционална машина на ЕС, към която вече се допълни еднозначната подкрепа на президента и правителството. В същото време, от българска гледна точка точният ресор няма особено значение.

С избирането на Георгиева нито изискванията към страната ще намалеят, нито грешките ще бъдат прощавани. Всъщност, истинската полза трябва да се търси на друго място. Тя се състои в това да изостри българското внимание към съответния ресор и да стимулира дебати и промени вътре в страната ни. Например, да изостри и предизвика промени в областта на правата на потребители или на подготовката за реакция при бедствия.

Досега това не се случва, като вината стои поделена между дезинтересираните местни институции, партии и медии и досегашните двама български комисари.

Нуждата от лидерство в Европа отдавна е клише

Мъчителното и неубедително измъкване от кризата в еврозоната я илюстрираше нагледно години наред. Новите ръководители на Европейския съвет и дипломация няма как да бъдат описани като прекъсване на традицията да бъдат назначавани твърде компромисни фигури с ограничено поле за действие.

Все пак в биографията на Доналд Туск и амбицията на Федерика Могерини може да бъде открита известна надежда, че в европейската политика идва време за малко по-смели идеи и решения.

 

Най-четените