Този въпрос не дава мира на английските журналисти от 3 дни. Лягат с него до жените си, бълнуват го нощем, събуждат се и се бръснат, виждайки го в огледалото. Там се мъдри лицето с луничките, с големите уши и леко неориентиран поглед като на изпуснат от лудницата.

Рууни. Белия Пеле, както го кръстиха феновете на Юнайтед. Довечера той ще се завърне след два мача наказание в редовете на британската армада, но ще стане ли Англия по-силна от това?

Куриозно, всички признават, че Рууни е най-силният футболист на този отбор, но не всички са убедени, че той трябва да играе като титуляр в него. Новият вид на Англия може и да бъде нарушен от влизането в състава на най-креативния и можещ играч. Както и вероятно - от появата на неговото его и звездна аура.

Дотук Англия на Евро 2012 копира България от САЩ '94. Небрежен подход, жените в хотела, разходки и смях, баскетболче в басейна. Върху отбора досега не тегнеше обичайното напрежение и нереалистични очаквания. Англичаните се забавляваха, играха спокойно и за първи път от години, в играта им всъщност се видя футбол и онзи стар английски бацил и дух, който запали по тях милиони през годините. Срещу Швеция „трите лъва" бяха симпатични, непримирими и изглеждаха силен отбор.

Появата на Рууни ще вдигне двойно и тройно тежестта на очакванията. Десетката на Юнайтед е вероятно някъде веднага след Меси и Роналдо по звезден статут, макар и това всъщност да е медиен термин. Английските медии умеят отлично да изграждат имидж, а Рууни е глобална суперзвезда и появата му предизвиква истерия. На и извън терена. Досега от Англия не се чакаха чудеса, сега вече отпадане в групата ще е провал, елиминация на четвъртфинал - също. Нова психологическа среда.

Точно от тази истерия Англия и Рой Ходжсън нямат нужда. В момента те са психически освободен, мотивиран и гъвкав отбор. Водени от тихия си лидер Джерард, който се върна на любимата си позиция  в центъра на полузащитата, със спорния извън игрището, но безспорен на него Тери, с отличния вратар Харт, с необременените от провалите в последните първенства Уелбек, Йънг и този огромен здравеняк Керъл. Да, Анди Керъл може и да не е Бензема или Торес, но видяхте ли колко шпагата направи срещу Швеция? Как се изстреля за гола си, един от най-красивите на първенството? Видяхте ли и пируета на Уелбек за третото попадение? Феноменално изпълнение от играч с два официални мача за националния! Такъв „нормален" и изчистен от напрежение футбол Англия отдавна не е играла.

Тук са жокерите с бързи крака Уолкът и Чембърлейн, както и неособено техничният, но изключително сърцат Паркър. В инерцията от първите два мача, те не биха имали проблем да се класират, побеждавайки Украйна.

Само дето от три дни в лагера на Англия е различно. „Рууни може да спечели европейското за нас, но може и да натежи като нежелано бреме, особено ако е загубил от формата си, с която блестеше в Юнайтед към края на сезона", анализира Йън Райт, който някога нижеше голове за Арсенал и Англия.

Странен проблем - как може най-силният ти играч да е в тежест? Дали това не е просто знак, че англичаните издържаха само два мача, преди да започнат старата си „игра" - около отбора винаги да е напрегнато и да изникват въпроси дори там, където ги няма. Те знаят, че това не носи успехи. Подходът на Ходжсън трябва да остане същият. Мине ли Англия групата, никой няма да иска да я срещне нататък. А до финала са само два мача...