Фърги, върви си! | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Фърги, върви си!

Александър Недертън , ESPN Soccernet 03.02.2011, 15:24 (обновена 15.05.2011, 09:58)

1 от 3 снимки Назад Напред

Алекс Фъргюсън

Надменността на сър Алекс е на път да го погуби

Във вторник Манчестър Юнайтед постигна поредна победа във Висшата лига, като се наложи над Астън Вила с 3:1. По този начин „червените дяволи" продължават да са без загуба в 25-те изминали кръга от настоящото първенство, а и изравниха рекорда си от 1999 г. от 29 поредни мача без поражения.

Ако всичко върви по същия начин, Юнайтед ще спечелят 19-ата си титла през май - най-важната им от 1993 г. насам, когато станаха за пръв път шампиони под ръководството на Алекс Фъргюсън след 19 сухи сезона.

Оттогава насам изглежда, че клубът и шотландецът не могат един без друг и са едно цяло, като това чувство се засилваше с всеки следващ спечелен трофей.

Титла номер 19 е важна, защото с нея ще бъде изпреварен Ливърпул, но същевременно тя ще маскира много проблеми. Някои от тях са неизбежни - като това, че всеки клуб в един момент трябва да подменя играчите си, били те и юноши собствено производство на Фъргюсън. Други проблеми пък са плод най-вече на арогантността на самия мениджър.

Така че за доброто на Манчестър Юнайтед е те да не станат шампиони тази година!

Разбира се, да бъде отписван сър Алекс, е безумно. Някои го направиха във времето, когато Моуриньо с Челси узурпира върха във Висшата лига. Други - още по-рано, когато Фърги продаде възловите си играчи Марк Хюз, Пол Инс и Андрей Канчелскис.

Само че и в двата случаи след това шотландецът постигна още по-големи успехи. Така че едва ли вече ще се намери човек, който да се усъмни в способността му да печели още и още.

Въпреки това зависимостта на Юнайтед от неговата личност вече започва да става смъртоносна за клуба, който той самият издигна във висините.

С всяка следваща година Фъргюсън изостря отношенията си с феновете заради своята твърда позиция в защита на собствениците на клуба, независимо от орязания му бюджет.

Някои биха казали, че той е длъжен да го прави като част от ръководния екип. От една страна е така, но, от друга, собственото му уникално наследство е на път да бъде разрушено заради управлението на фамилия Глейзър...

Много от привържениците вече искат сър Алекс да си отиде, при това не просто защото според тях той се е превърнал в лакей на американците, ами заради собствената му суета. Именно тя е причината шотландецът да не си е тръгнал досега и от авторитетната си позиция да замазва проблема с финансовото бреме на клуба до момента, в който то стане непосилно и Юнайтед се превърне в новия Ливърпул от епохата на Хикс и Жилет.

Първият и вторият успешен период на Фъргюсън бяха във времето на преход от 1993 до 1999 в ранните години на Премиършип и на Шампионската лига. През 90-те манчестърци играеха с енергия и агресия.

След това сър Алекс замени насладата от играта с тактическа хитрост, която беше доведена до съвършенство през сезон 2007/08, когато „червените дяволи" победиха за втори път в Шампионската лига под негово ръководство след 1999 г. Дубълът през 2008 г. бе спечелен невинаги с атакуващ футбол, ами с философията „добре е по някакъв начин да вземем победата, какъвто и да е той".

В настоящия сезон 2010/11 Юнайтед вече е изцяло страхлив и нарастващата с годините консервативност на Фърги е завладяла напълно отбора.

Той смени позицията на Уейн Рууни - нещо, което не беше правил от раздялата с Кристиано Роналдо и Карлос Тевес насам, с рядкото изключение, което си позволяваше при мачове с отбори от „Голямата четворка" в Англия или с най-тежките съперници в Европа.

Навремето той местеше Рууни, за да намери място за Роналдо, а сега го прави заради Дарън Гибсън. За да противодейства ефективно на Блекпул - английската Барселона!

Рекордната титла се използва като оправдание за погрешни решения. Причината Манчестър Юнайтед да е на върха в класирането, макар да е често лишен от идеи в играта си, е в пълната липса на такива при другите кандидати за слава.

Арсенал е пародия на себе си, която се гордее с предстоящото спечелване на Купата на Лигата (първият им трофей от шест години насам!), вместо да се откаже от този турнир за десет години напред и да се съсредоточи върху по-важните!

Челси си купи Фернандо Торес, без да знае какво да го прави при наличието на Дрогба, Анелка и Калу.

Манчестър Сити и Тотнъм очевидно не са готови да бъдат сериозна конкуренция.

Тази година няма как да бъде по-лесно. Но не може вечно да е така - Челси ще обнови състава си, Манчестър Сити ще укрепне и ще придобие самочувствие на голям отбор и може би дори Арсенал все някога ще постигне постоянство в страхотното представяне, което сега показва само отвреме-навреме.

На фона на всичко това титла номер 19 ще донесе проблеми за „червените дяволи" в бъдеще. Да, те заслужават поздравления за характера си на победители, с който обръщат мачове, но това не оправдава тактическия подход на сър Алекс. Защото изглежда, че във всеки мач те имат по два противника, с които да се борят - отборът отсреща и тактическите приумици на Фърги. Те не могат да си позволят да влязат в сезон 2011/12 със сегашната си игрова философия...

Липсата на реална конкуренция в Англия (въпреки титлата на Челси миналата година) изкуствено оправдава пестеливата политика на шотландеца (макар че тя е принудителна). Трябва да се признае, че аргументите, с които той защитава Глейзърови за това, че не му отпускат пари, имат известен смисъл.

Дарън Бент струваше 24 милиона паунда на Астън Вила, Джеймс Милнър - 27 на Манчестър Сити, а Анди Керъл дойде в Ливърпул за 35. Всичко това изглежда абсолютна лудост, но все пак не би трябвало привличането на по-класни играчи за малко пари да оправдава липсата на инвестици.

Да, Патрис Евра, Джи-Сунг Парк, Неманя Видич и Рафаел, и може би Хавиер Ернандес, Крис Смолинг и Фабио са добри футболисти, взети на добра цена, които да вършат работа дълго време, но същевременно други добри футболисти - Андерсон, Нани, Рио Фърдинанд, Уейн Рууни и Димитър Бербатов дойдоха също за много пари навремето.

Тогава Фърги беше щастлив да харчи десетки милиони, щом се налагаше. А сега липсата на инвестиции в играчи представлява голям риск. Защитавайки ръководството до последно, отричайки финансовите проблеми и отказвайки се от големите трансферни битки, шотландецът сам се поставя в трудна позиция.

За следващия сезон той трябва да осигури правилните заместници на Едвин ван дер Саар, Пол Скоулс и Райън Гигс, а също така и на вечно контузения Оуен Харгрийвс, чийто договор логично няма да бъде подновен. Освен това в рамките на две години трябва да се намерят и играчите, които да заменят остаряващите Рио Фърдинанд, Патрис Евра и Майкъл Карик.

Ако Юнайтед се провали този сезон и започне следващия с нов мениджър, то той със сигурност ще разчита на осигурен бюджет за освежаване на състава. При 19-а титла трудно може да се очаква, че 80-те милиона от продажбата на Кристиано Роналдо в Реал (Мадрид) ще бъдат налични на разположение на Фъргюсън.

Да, феновете ще бъдат залъгани с големия успех, но скоро слабостите на състава няма да могат вече да бъдат скривани.

Да, Фъргюсън е най-успешният мениджър в историята на английския футбол, но надменността му е на път да го погуби.

И, да, сблъсъкът с действителността, който ще настъпи при провал в първенството този сезон, е това от което Юнайтед всъщност има нужда!

 

Въпросите на Sportcafe:

Смятате ли, че вече идва времето за раздяла на сър Алекс Фъргюсън с Манчестър Юнайтед и, ако да, кой може да го замени?

Oще: алекс фъргюсън  англия  арсенал  висша лига  глейзър  манчестър сити  манчестър юнайтед  уейн рууни  челси 



Видео