Какво се случва, когато смесиш в едно любов, болест, успех, вярност, изкуство, физика и драматична музика? Получава се нещо от сорта на "всички истини за живота в един филм".
Или просто "Теорията на всичко" ("The Theory of Everything").
Това премиерно за България заглавие, което вече получи 5 номинации за "Оскар", е базирано на житейската история на блестящия британски учен Стивън Хокинг.
И макар напълно да се вписва в краткото описание на жанра "драма", всъщност става дума за много повече от драма.
Защото в същността си това е по-скоро захаросано до крайност изследване на обратите в живота на великия физик, което има една единствена крайно манипулативна цел: да разкъртва душите и да пронизва директно сърцата със стрелата на катарзисната доброта и величие на човешкия дух.
Именно затова на приблизително всеки десет минути музиката във филма е драматична: цигулката, известна като най-тъжния инструмент, се смесва с пиaното и тези трели се подемат от целия оркестър, за да може напрежението да се натрупа, докато не се разплачете на всяка цена.
Въздействието, разбира се, се случва за сметка на непретенциозния, дори, можем да кажем, елементарен сюжет.
Дали точно такова третиране на съдбата си заслужава 73-годишният днес британски гений, е спорно.
Във всеки случай е ясно, че ако стремежът беше да се разкрият действително заслугите на Хокинг за науката или да се подчертае силата на човешкия дух, то надали би се наблягало толкова върху личния му живот.
Дейстивително болестта на учения (амиотрофична латерална склероза, позната още като болест на моторните неврони) се развива обратнопропорционално на неговите възходящи успехи: колкото по-големи стават те, толкова по-безнадеждно осакатява той.
Но благодарение на любовта (в този филм можете да чуете повече "обичам те" и "благодаря" отколкото за целия си живот) Хокинг оцелява - буквално и преносно.
Неговият ангел хранител е съпругата му Джейн, за която спокойно можем да кажем, че изнася на плещите си цялата тежест на брилянтния ум и нефункционално тяло на гениия.
За съжаление, страдайки от скрупулите на верността и на дълга, тя не може да получи това, което заслужава, докато е с Хокинг, а именно: пълноценна връзка. От своя страна актрисата, която играе Джейн - Фелисити Джоунс, показва повече процентно присъствие на екрана отколкото всеки един друг актьор и за нея спокойно може да се каже, че изпълнява главната роля във филма, макар и в сянка.
Не само като сюжет, но и като режисьорко решение (филмът е режисиран от Джеймс Марш), едва ли можем да открием кой знае какво новаторство в "Теорията за всичко".
Ако не беше сантиментът ни към живота на учения, то филмът би могъл и да се пропусне, особено ако сте гледали доста по-сполучливите произведения на тема "Неразбраният или нещастен учен" - "Игра на кодове" и "Красив ум".
Единственото, заради което си струва да се гледа филмът (освен, разбира се, и за да си зададем въпроса с какво точно лентата заслужава цели пет номиации за най-престижните награди) е играта на действително талантливия Еди Редмейн,
който се справя блестящо с трудната роля на човек, който постепенно губи напълно мускулната си сила и двигателните си способности.
Но, както се казва - една птичка пролет не прави и, макар и гледаем, филмът надали ще остане в историята на киното. Интересно е да видим как ще оцени Академията лентата на 22 февруари и колко от номинациите действително ще се материализират в награди.
Междувременно "Теорията на всичко" тръгва и по кината у нас - от 30 януари.
