Бунтът на "калчаторите" заплашва калчото | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Бунтът на "калчаторите" заплашва калчото

Теодор Борисов 24.09.2010, 15:30 (обновена 24.09.2010, 18:48)
Палермо

Снимка: © Getty Images

Играчите на Палермо празнуват престижната си победа като гост над Ювентус в ІV кръг от новото първенство на Серия "А"

В началото на тази седмица основният въпрос в италианския футбол бе дали Асоциацията на футболистите в Италия (AIC) ще възпрепятства нормалното провеждане на междинния кръг в Серия "А". Причината за намесата на тази своебразна профсъюзна организация в делата на калчото бе обобщена от нейния официален представител Масимо Одо от Милан (избран незнайно по какви заслуги) с „третирането на играчите като роби". В крайна сметка играчите отложиха бойкота си, но остават в стачна готовност, ако исканията им не се вземат предвид от собствениците на клубовете

Преди да разгледаме клауза по клауза спорните моменти във взаимотношенията между Италианската федерация и местните играчи, трябва да отбележим, че в миналото подобен род стачки не само не са служели като форма на сплашване, но са се реализирали и на практика.

Така например на 14 април 1974 г. на всички мачове в Серия "А" играчите излизат на терена с 10 минути закъснение като знак на подкрепа към техния колега Аугусто Скала, който категорично отказва настоящия му клуб Болоня да го трансферира в Авелино. Срещите на 22 и 23 декември 2000 г. пък стартират 15 минути по-късно, тъй като всички елитни клубове протестират срещу „коктейлите Молотов", които тифозите са хвърляли по автобуса на Интер.

Единственият случай на отлагането на цял кръг пък е на 16 и 17 март 1996 г,. когато срокът на стария колективен договор на играчите с Федерацията изтича. Тогава се засилва натискът върху приемането на редица социални облекчения, реструктуриране на лигата, въвеждането на правилото "Босман", по-сурови наказания за насилие срещу футболистите и забавянето на заплатите им, като в крайна сметка всички искания на играчите са изпълнени.

През това лято извиването на ръце отново влезе в пълна сила при аналогична ситуация, като новите осем пункта предизвикаха истинско вълнение.

Според точка първа на новата харта възнаграждението на играча зависи изцяло от резултатите на клуба. В този спор AIC иска това да се отнася за 50 % от възнаграждението, което е напълно логично предвид факта, че футболът все пак е колективен спорт. Така например голмайсторът на Серия "А" Антонио Ди Натале би трябвало да остане без покрив, ако разчита на своите съотборници в Удинезе, тъй като през миналата кампания „зебрите" финишираха на срамното 15-то място. А че подобна мярка трябва да има, е вън от съмнение, тъй като английският Нюкасъл например пострада именно от собствените си играчи, които не се интересуваха дали ще играят във Висшата лига или в Чемпшиъншип, стига да получават навреме тлъстите си заплати.

Според точка втора играчите следва да бъдат пълни професионалисти и да не се занимават с никаква друга дейност освен футбола. Ако тълкуваме буквално това правило, то Паоло Малдини и Кристиан Виери не трябваше изобщо да създават своята марка „Sweet Years", а Деян Станкович веднага да закрие италианския си ресторант в Белград. Истината е, че от комерсиална гледна точка този ход е меко казано неуспешен, а и играчите също са хора и трябва да разполагат със свободното си време.

В тази връзка е пункт три, според който играчите трябва да се държат безукорно както на терена, така и извън него. Ясно е, че тази точка е насочена към „дискотечните мебели", но ако бъде въведена в Англия или България, тя ще последва до моментално изключване от физкултурното движение на всички играчи от елитната до най-ниската дивизия.

Според четвърта точка играчите могат да се лекуват при лекарски екипи, които са им посочени от клуба, докато AIC иска да остави възможност на играчите да се възстановяват при избран от тях специалист. Тук проблемът се корени единствено в това кой ще плаща за лечението, като ако всичко се поеме от клубната каса, то играчите стават като всички останали граждани в Италия.

Петата точка засяга това, че при провинения от страна на състезателя трябва да се свика специална арбитражна комисия, която да го накаже със сума до 30 % от заплатата му. Ясно е, че до подобна мярка няма да се стигне при дреболии като закъснение за тренировка и идеята заслужава адмирации поради ограничаването на произвола от страна на клуба.

Към това влиза и шеста точка, според която за председател на въпросната комисия трябва да се избира човек, който не е обвързан с никоя футболна структура. Според AIC тази личност трябва да се избира от представители на Футболната лига, но първият вариант звучи доста по-привлекателно.

Според точка 7 отборът може да се дели на две независими една от друга групи, докато AIC настоява всички играчи да са заедно. Причината за това разслоение е случката с Горан Пандев и Кристиан Ледесма, които отказаха да подновят договорите си с клуба и бяха пратени във „втората" група и изглеждаха като дисиденти. В случая като че ли е по-добре всички играчи да са наедно, тъй като пак при „орлите" Лукас Кореа и Алберто Куадри отказаха оферти от по-долните дивизии и Гърция, тъй като дори и със статут на дълбоки резерви взимаха прилични заплати и подтичваха за здраве с втората група.

Стигаме и до невралгичната точка 8, според която играч не може да отказва трансфер в друг отбор в годината на изтичането на неговия договор, ако предлаганите финансови условия не са по-лоши от тези които до този момент е имал.

Конкретният повод за целия този шум бе отказът на Фабио Гросо от Ювентус да премине в Милан в замяна на Каха Каладзе. В случая обаче не става за няколко евро повече или по-малко, а за чисто обективна ситуация, в която играчът не може да смени отбора си. „Възвърна се времето, когато играчите се продаваха като вещи и никой не зачиташе тяхното мнение. Ние имаме своите права, независимо дали сме бедни или богати. Може да имаме лични проблеми или обстоятелства, които ни пречат да се преместим от един град в друг", казва по този повод Масимо Одо.

И досега в италианската футболна история е останал христоматийният пример със защитника Аркадио Спинози, който е описан в неговата автобография „Живот по правилата на Лацио". През 1979 г. след успешен сезон във Верона той е уведомен от медиите, че вече е играч на Интер, но в крайна сметка ръководството на тима решава да го изпрати в Болоня. След един сезон там той е продаден в Лацио от спортния директор Солиано, като от страна на „орлите" в сделката участва печално известният впоследствие Лучано Моджи. Това става зад гърба на самия играч и треньора Луиджи Радиче, който през това време е в Бразилия за оглед на нови играчи.

Именно с цел да бъде премахнато подобно местене на играчите като пешки на шахматната дъска, AIC е твърдо против точка осем. Засега синдикатът е дал отсрочка до края на ноември, като ако дотогава не бъде постигнато споразумение ще се стигне до блокада на Серия "А". Разбира се, шансът двете страни да намерят диалог е много по-голям, но дори и появата на вероятност за спиране на калчото подсказва, че бюрократичният механизъм на Ботуша отдавна скърца.

Oще: асоциация на футболистите в италия  диего милито  интер  киево  масимо одо  палермо  серия а  стачка  фабио гросо  ювентус 



Видео