Такава статия се пише трудно. Много трудно. Защото никоя любовница не иска да сподели открито позицията си. А аз много се чудех дали изобщо да пиша Нейната история и ако да - в кой блог от двата да я пресъздам така, както Тя ми я разказва.

За къде е такава история? Трябва ли да се пише за това, да се говори? Това е един свят на тайнственост и мистерия, на дискретност. Имам ли право да я излагам на показ? Да пресъздавам образ, който обществото отрича, но в същото време почти всеки мъж почита по своят си начин, далече от семейството или приятелката си.

В крайна сметка, след месец размишления, реших да ви разкажа. Искрено се надявам да успея да запазя анонимността й, защото и без друго ми беше безкрайно трудно да я убедя да говори.
Преди да ви представя диалога ни, искам да уточня няколко неща. Открай време ме е вълнувал този образ - не само, защото баща ми имаше любовници една след друга и аз все се опитвах да проумея "Защо?" при такава съпруга като майка ми, а и, защото, след доста разпити, разбирам, че почти всяка втора жена е била в даден момент от живота си любовница.

И почти всяка жена е разбирала за любовниците на мъжа си. Макар и да не е разбирала защо и как, или кога. С много от тях съм разговаряла- и с любовници, и със съпруги или приятелки. Опитвала съм се да разбера техните позиции и мотиви.

Три групи любовници

Стигнах до заключението, че разделям любовниците на три групи. Едната включва отдадената любовница, която въпреки позицията си, уважава семейството на мъжа и не се бърка там. Втората- любовницата, която е такава заради определени изгоди- материални, духовни, запълващо- самотни или други. Този вид любовници често прекрачват границата и почти винаги разчитат да са по-добри от съпругата дотолкова, че Той да се откаже от нея и да избере тях.

Тези жени, ако погледнем предходните им връзки, можем да ги наречем- " крадли на мъже". Те са комплексирани и в постоянна конкуренция - "Аз съм по-добра от нея." (съпругата, приятелката, гаджето). Те рядко ходят с необвързани мъже. По-често - с обвързани, като още по-често се опитват да разбият връзката, само и само да си докажат, че са по-добри от законната. После вече не им е интересно. За тях обаче дотук. Не уважавам такива жени, а те много често не осъзнават реалните си подбуди.

Третата група са неориентираните любовници - те са такива, но защо, не са изяснили пред себе си. Тотално непредсказуеми са, но като цяло, в реалния си живот - недостатъчно оценяващи се жени, дори и съзнателното им поведение да е друго. За тях не мога да пиша повече, защото са трудни за опознаване и разбиране. Няма как по друг начин, защото те самите едва ли разбират себе си и се познават достатъчно добре. Долавяте, че уважавам първата група и ще коментирам нея.

Защо да уважавам, щом не одобрявам изневерите? Ами просто е. Аз съм изневерявала. С причина (не мога да действам безпричинно). Не знам дали на мен са изневерявали. Ако са - не съм разбрала. Но, често съм се питала- а ако разбера, че човекът, когото обичам, ми е изневерил?

Как ще реагирам към другата? Как ще го приема? Има ли право другата да се набърква в чужди отношения? И така насетне - въпросите са лавинообразно настъпващи, но с интрото дотук. това, което искам е да разбера за другият свят, да видя другата позиция. Просто така - ако някой ден ми се случи да се сблъскам с нея...

Открих една такава жена. От първата група любовници. Честно казано, ако някога ми изневерят, поне нека е с жена като нея. Тя категорично отказа да говорим. Съвършената дискретност. Всъщност трудно е, дори за любовницата, да говори за едни тъжни отношения. Отношения, които нямат никакво бъдеще. Понеже не се отказвам лесно, след сума ти убеждаване, все пак склони.

Ще я кръстя Савана (харесвам това име, наситено е с тайнственост). Разбира се, името е измислено. Няма да я описвам много. Ще продължа нейната дискретност и ще ви разкажа нейната история в импровизирано интервю.

- Савана, какво искаш да знаем за теб?

- Не съм лоша жена. Просто обичам.

- Обичаш, но друг мъж. Мъж, който вече принадлежи, обича друга, нямате бъдеще с него, той никога няма да е твой или ти мислиш по различен начин?

- Знам. Не мисля по друг начин. Иначе нямаше да сме заедно.

- В смисъл?

- Условията бяха ясни - той никога няма да се откаже от семейството си, аз никога не трябва да се меся там.

- През разстоянието на времето на вашата "връзка"- да я наречем така, ти все още ли си съгласна с тези условия?

- Да.

- Не ти ли е тежко?

- Никой не ме е принуждавал насила.

- Но ти знаела ли си какво те чака? Била ли си и друг път любовница?

- Не.

- Ако знаеше, щеше ли пак да се съгласиш на такива отношения?

- Ако ме питаш това, когато тъгувам, ще ти кажа Не. Ако ме питаш, след като съм била щастлива с него, ще ти кажа Да.

- Много си лаконична.

- Темата е .... - замисля се- неудобна, за да съм подробна. Не обичам да говоря за това.

- Защо? Ти си любовница, съзнателно избрала положението си, защо не говориш?

- Точно за това - любовница. Аз съм тайната, другата, забранената за показ пред обществото.

- Как започна всичко? Усмихва се с носталгия и зарейва погледа си ... някъде там.

- С конфликт. Постоянно се карахме с него. Не го харесвах. Поне така си мислех. Беше... толкова високомерен, арогантен, дразнещ ме.

- Защо си общувала изобщо с него?

- В една компания сме. Тоест- бяхме. Заради другите, се наложи да общувам с него.

- А как се влюби?- Ооооо, това отне доста време. В началото не бях влюбена в него.

- Добре - каза с конфликт. Какво стана тогава?

- Бяхме насаме и започнахме спор, както винаги. Повиших тон, той побесня и каза:"Ако ми беше жена, никога нямаше да позволя подобно отношение!". Разбираш, че го нападнах точно за отношението му - аз не обичам такова поведение. Винаги съм предпочитала тихи мъже, спокойни, уважителни. Отговорих му, че ако аз съм му жена, щях да се разведа с него, защото не е мъж на място. Не знам какво стана после- той ме изгледа и ме придърпа към себе си. С това започна всичко - най-силното физическо привличане, което съм изпитвала през живота си...