Ел президенте | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Ел президенте

Sportcafe.bg
20.02.2011, 08:57 (обновена 05.03.2011, 11:33)

1 от 3 снимки Назад Напред

Хесус Хил

Обичан или мразен, Хесус Хил със сигурност не оставяше хората равнодушни

Стартираме почетно прегледа с вече покойния Хесус Хил. Президентът на Атлетико (Мадрид) в продължение на 16 години (1987 - 2003) почина през 2004 г. на 71-годишна възраст.

През житейския си път този бизнесмен и политик остави твърде малко хора равнодушни. В Испания го помнят като един от най-обичаните и същевременно мразени, но никога игнорирани хора във футбола.

Той беше единственият ръководител, който се чувстваше по-добре сред феновете, отколкото в официалната ложа. Забъркваше се постоянно в скандали.

Един от случаите, които се помнят и до днес е сбиването му с президента на Компостела Хосе Гонсалес Фидалго през март 1996 г. пред сградата на футболната федерация на Испания, като причината за това бе изказване на Фидалго, в което той се усъмнил в здравия разум на гражданите на средиземноморското градче Марбея да изберат именно Хил за кмет. След като го удари, президентът на Атлетико обясни пред телевизионните камери: "Този кучи син, този престъпник си позволи да обиди хората от Марбея!".

Сред най-големите словесни изцепки на Хесус бе когато преди мач с Аякс ги нарече ФК "Конго" заради многото чернокожи играчи в холандския състав.

Хил често бе и в съда заради различни обвинения срещу него. На три пъти е осъждан на лишаване от свобода и лежи в затвора - през 1969, през 1999 г. и през 2002 г., като в последния случай му забраниха за период от 28 г. да заема политически постове.

Преди като кмет на Марбея, той се забърка в доста скандали - ходеше със своя частна гвардия от бивши испански командоси, често полицията си позволяваше да бие дребни престъпници и проститутки, а на просяците се даваха малки суми пари, за да напуснат града и никога да не се връщат. По време на управлението му Марбея се насели с руски и италиански мафиоти, както и с укриващи се нацистки военнопрестъпници!

Пълната противоположност на крайно десния политик Хил е президентката на клуба от работническото предградие на Мадрид Валекас Райо Валекано Мария Тереса Риверо. Известна като една от най-големите испански активистки на феминисткото движение, Риверо поема управлението на Райо Валекано през 1994 г. по изричното настояване на своя съпруг - бизнесменът Хосе Мария Руис-Матео, който три години по-рано купува 95% от акциите на клуба от мадридското предградие.

В първото си изявление, което прави като президент Мария Тереса признава, че не разбира нищо от футбол и до този момент е изгледала едва един футболен двубой, но дори не е запомнила отборите, участвали в него.

Това обаче не и попречи в следващите години да изкачи скромния отбор до участие в Примера Дивисион и до четвъртфинал на турнира за Купата на УЕФА.

Паралелно с футболния клуб Мария Тереса Риверо се грижи и за огромното си семейство - тя има 13 деца и 36 внуци. Риверо твърди, че клубът за нея е като едно голямо семейство, а футболистите са й като деца. Едно от нещата, на които президентката държи, е доброто поведение на привържениците по трибуните.

Псувните и нецензурните изрази са абсолютно забранени. Риверо успява да наложи такива правила и докато присъства на заседания на Професионалната лига.

В момента Райо Валекано е в Сегунда дивисион, но на второ място и е на път да се завърне в елита за пръв път от 2003 г. Въпреки че е на цели 76 години достолепната дама все още е президент на клуба, тъй като феновете я обажават и не й позволяват да се оттегли от поста си. Преди няколко години с местен референдум те дори взеха решение клубният стадион да носи нейното име.

В списъка от колоритни президенти на испански клубове не можем да подминем и бившия собственик на Расинг (Сантандер), а след това и на Алавес Дмитрий Питерман.

Украинският милиардер купува през 2003 г. клуба от Сантандер, самоназначава се за президент, а после и за... клубен фотограф! Накрая се обяви и за треньор!

Испанската федерация обаче реагира светкавично и му забрани да упражнява подобна дейност, тъй като му липсва необходимия лиценз. Украинецът от еврейски произход тогава продаде елитния клуб, почина си една година, след което купи друг  - Алавес, където между другото привлeче българина Благой Георгиев.

И там не мина без интересни изпълнения, като в рамките на шест месеца смени четирима треньори.

Праща своите на предсезонен лагер в Сан Франциско като футболистите се готвеха на плажа и в парка.

Не се притеснява да обижда всички - политици, медии, фенове, съперници, собствените си играчи. Испанците си отдъхват, едва когато Питерман се кротна след изпадането във Втора дивизия и продаде клуба.

Oще: алавес  атлетико (мадрид)  барселона  дмитрий питерман  жоан лапорта  затвор  злоупотреби  испания  мария тереса риверо  президенти  примера дивисион  райо валекано  расинг (сантандер)  хесус хил 



Видео