Гари Линекер сигурно умира от смях, след като прословутите му думи от 90-те са превърнати в ирония през новия век. „Някои играят добре, някои по-зле, а накрая печелят германците". Това изрече Линекер през 1996-а.

Печелят ли? И какво печелят, Гари?

През новия век - основно любовта на нацията си, която се обедини около футболните си симпатяги без купи. Германия се превърна от несимпатичната машина за титли в един приятен отбор, оставащ в подножието.

2002-ра година, сребро. След като мина през особено сложния поток на Парагвай, САЩ и Южна Корея в елиминациите, немският отбор отстъпи на финала от Бразилия. Но даде поводи за оптимизъм в родината си, а и сложи началото на революцията с младоци, която започна да бере плодове 4 години по-късно.

2006 г., домакински мондиал и еуфория. Германия гази Коста Рика, Полша и Еквадор, после помита Швеция и отстранява с дузпи Аржентина. Нацията мечтае, а титлата, която убягва от 16 години е близо. Но Италия застава на пътя с победа на полуфинала, спечелена 3 минути преди дузпите. Роден е новият имидж на Германия - отборът, който играе приятно, но все нещо не му достига.

2008 г., на европейското Германия е на финал, но... почти не вижда топката и е победена с 1:0 от Испания. Отново в Берлин, Мюнхен и Дортмунд има партита, което е нечувано за традиционната психология на германците, за които второто място е провал.

2010 г. затвърди имиджа на тима от новия век. Полуфинал, загубен толкова убедително от испанците, че направо бе конфузно.

Век без злато... И днес опит номер пет да бъде променено това. Отборът на Льов уж е узрял, уж е фаворит, но насреща са италианците. А с тях, както Йоги знае, шега не бива.

Италия има титла през 21-ви век, и то от световно. Без да бъде сочена за еталон на футбола, както често чуваме за Бундестима. Без да ни натякват колко е симпатична или да ни я пробутват като пример за европейското (а и световно) семейство и интеграция.

Преди днешния полуфинал на Евро 2012 контрастът от изминалите 12 години сякаш леко поизчезна. До това първенство естетите въздишаха по Лам, Швайни, Месут и останалите, които създават по десетина положения и правят спектакъл. И се гнусяха от италианската защитна тактика, спечелила на Марчело Липи например прозвището „Министър на отбраната". Сега обаче Италия играе не по-малко атакуващо от Германия.

Статистиките са красноречиви. Италия е номер едно по удари към вратата на европейското с 87 удара в 4 мача, а и на върха по точни шутове във вратите с 50. По 12,5 на двубой! Това не е познатата Италия, хора! Отборът на Прандели играе с цел да бие, а не да удържи съперника. Също като Германия на Льов. Той пък най-накрая е и ефективен - вкарал е 9 пъти с 33 точни удара, което е май по в стила на старата Германия. Променя ли се и последният детайл, който липсва на този отбор да е голям?

Това и традициите. Подобно на мача Испания - Франция, и тук имаме 0. Тя седи в графата с победи на Германия над Италия на голямо първенство. Преди седмица Испания надви своята нула и кошмара си. Сега е ред на немците да опитат да пречупят миналото.

Иначе отново ще останат симпатичният губещ.