Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Петте степени на следпразничния махмурлук

Класическият следпразничен махмурлук е могъща социо-културна сила с трайни икономически и психологически последици, впечатляващо биологично явление, което се разгръща в пет фази...
Класическият следпразничен махмурлук е могъща социо-културна сила с трайни икономически и психологически последици, впечатляващо биологично явление, което се разгръща в пет фази...

Празничните пиянства са по-различни и епични от останалите, традиционни, ритуални свинства.

Преди, по време и след удавеното в пиво честване на Нова година организмът драматично и автоматично увеличава капацитета си за абсорбиране на алкохол и храна.

Временното усещане за безсмъртие, мотивирано от важната календарна промяна може да доведе до брутален, хардкор краш към края на гаргантюанския гуляй.

Класическият следпразничен махмурлук е могъща социо-културна сила с трайни икономически и психологически последици, впечатляващо биологично явление, което се разгръща в пет фази.

Ето ги и тях:

1. Апокалипсис

Събуждаш се без ясен спомен къде си и какво си. Орда от шумни варвари маршируват в черепа ти, пеят фалшиво, танцуват демонично и палят пожари по цялата територия на пленената ти невронна мрежа, която в дни, по-добри от този, си ползвал и като мозък.

Черният ти дроб - тази някога могъща и функционална фабрика за преработване на опасни материали - сега агонизира и е пред банкрут. В стомаха ти бушува гражданска война, мускулите бойкотират всяко полуосъзнато решение за движение.

Цялото ти тяло протестира срещу идеята да функционира легитимно и да служи лоялно на повредения централен софтуер. Чувстваш се като Сирия.

Минават няколко мъчителни секунди преди да си припомниш точните обстоятелства около печалното си съществуване. Травматични ретроспекции от агресивно пиянство прииждат неканени...

Първото малко уиски, после ром с кола, шотове, голямо уиски, второ, бира, шотове, трето уиски, шампанско, шотове, шотове...

Обстрелът със спомени продължава, започваш да сглобяваш мозайката на позорното препиване. Мразиш себе си, приятелите си, барманките, онези млади дами, които изплаши с неадекватното си поведение към четири сутринта. Цялата концепция за цивилизация ти се струва нелепа.

2. Чистилище

Първите свирепи залпове са отминали, постепенно навлизаш в чистилището на следпразничния махмурлук.

Пъзелът още не е пълен, ще трябва да звъниш на поне четири човека, за да го сглобиш. Изгубил си слънчевите си очила, които и без това не трябваше да взимаш за парти през зимата и на затворени врати.

Писал си неграмотни съобщения през нощта на четири бивши приятелки, обаждал си се на онази симпатична нова колежка, но не си сигурен как е минал разговора.

Получаваш съобщение от добър бро, с който сте били в една компания до към три часа: "Копелееее...".

Защо е това многоточие, какво иска да каже този кучи син? Не можеш да говориш адекватно и решаваш да отложиш разговора. Още си в чистилището, но съзнанието бавно възстановява нормалните си нива.

Изпиваш един литър вода за секунди, търсиш нещо сладко за ядене и започваш да планираш следващата стъпка.

3. "Никога повече"

Черепът ти все още е концертна зала за симфонията на злото. Вътрешностите ти продължават безскрупулната борба за автономия.

Изкривен от физическа блока, измъчван от католическа вина и потопен във фройдистки срам, даваш тържествено обещание никога повече да не си причиняваш това.

Две големи, две бири, един шот и това е. Даже без шотове.

Майната им на шотовете - дребнобуржоазна прищявка на конформисти и хора без индивидуалност. Никога повече няма да си част от пиянското стадо.

4. Comfortably numb

На деветия час от сковаващия махмурлук, спазмите от болка в самото му начало вече са избледнял спомен. Усещаш се комфортно изтръпнал като в песента на Pink Floyd.

Осъзнаваш, че може би си преувеличил страданията си. Така става като отмениха казармата.

Олтарът на мъжеството изисква да преминаваш по-стоически през подобни предизвикателства. А и е все пак е празник. Или поне беше преди няколко дена. Точната дата сега не е ясна, но не е и важна. Май чак утре си на работа. Или вдругиден.

Пелена от безразличие се спуска над мислите ти.

Една хубава белгийска бяла бира ще подейства като митична горска билка и ще изличи последните остатъци от махмурлука.

Сглобил си почти цялата картина по последните дни и нощи. Не е била чак такава излагация.

Рационализираш. Три от дамите, с които си общувал са те блокирали във Facebook, други две да те ънфренднали, един приятел ти се сърди, но пък онази нова колежка ти е писала и иска да се видите довечера.

5. "Cheers, mates"

Четири бели белгийски бири по-късно, всичко изглежда по друг начин.

Чувстваш се като Хъмфри Богарт - силен и стилен. По-голям от живота, движиш се в бара с цялата грация на ницшеански свръхчовек.

Със сигурност можеш да подчиниш на волята си всеки мижав махмурлук.

Празникът продължава, разливат се шотове, а класовото презрение към тази еснафщина се е претопило в новопогълнатите количества алкохол.

Какво може да се обърка?

 

Най-четените