Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо завиждам на турците

За да докарат още вода за бързорастящия Истанбул (колкото три Българии), са отклонили една азиатска река
За да докарат още вода за бързорастящия Истанбул (колкото три Българии), са отклонили една азиатска река

Провокирано от "Минус 6 българи на всеки час".

Не три дни, колкото бях в Истанбул, един ден е достатъчен, за да види човек много неща, които да го изпълнят със завист.

Завиждам на турците, че навсякъде преобладават млади хора, и те не висят, облечени с бутикови дрешки, по заведенията да си мечтаят как да станат мафиоти и фолк певици/порно звезди, ами работят каквато работа намерят.

Завиждам на турците, че имат наборна армия от млади хора, която е в състояние да отстоява националните им интереси, а не чакат разни бюрократи от приятелски и съюзнически държави да отстояват националния им интерес и суверенитет, съобразно интересите на тези, които са ги назначили на тези постове.

Завиждам им и защото тези момчета, откъснати от "майчината грижа", оставени сами на себе си при трудни условия, имат шанса да станат мъже и да носят отговорност като мъже.

Завиждам на турците, че имат полиция, присъствието на която се вижда навсякъде. Полиция, която е твърда, а според престъпниците - брутална, но затова пък в един многомилионен Истанбул тежките престъпления - убийства и грабежи, са сравнително редки и човек вечер спокойно може да се разхожда по улиците. Стига да внимава за чантата си, защото и тук си има всякаква местна и международна измет. 

Завиждам на турците, че макар и тяхната администрация да е корумпирана - като навсякъде по света, когато става дума за национални интереси, управниците им имат чувство за мярка. Пример - строежът на най-голямата метростанция на европейския бряг на Босфора. Прокопан е тунел под пролива за милиарди долари, а метрото не върви към азиатската част, защото при строителните работи на метростанцията са разкрити останки от най-древното селище по тези места.

И с години вече археолозите разкриват и вземат мерки за съхраняване на разкритото. Загубите са колосални, но ще спечели бъдещето. Още една достъпна за туристите забележителност на Истанбул.

Завиждам на турците, че стоките по магазините им са турски, а супермаркетите и МОЛ-овете на търговските вериги се броят на пръсти.

Завиждам на турците, че турските пенсионери плащат само 10% от стойността на лекарствата си, а за животоспасяващите - нищо не плащат. Така че за тях не съществува проблемът: да се нахранят ли или да си купят необходимите им лекарства.

Завиждам на турците, че тяхната администрация не отлага за бъдещите управници решаването на основните проблеми, а ги решава. А проблемите им са сериозни, от една страна бързо растящите големи градове, от друга изостаналите със столетия провинциални райони в Азия.

За Истанбул проблемите са като на София - транспортът, замърсяването, но и водата. Но се решават.

За да докарат още вода за бързорастящия град (колкото три Българии) са отклонили една азиатска река, прокопали са тунел под Босфора и са закарали водата в европейската част на града.

Започват строеж на нов висящ мост през Босфора, за да отклонят движението Азия-Европа извън града. Да не говорим за метрото, все някога археолозите ще приключат.

За да решат проблема с боклука, в старата част на Истанбул е изградена вече и се разширява към всички части на града система за подземно, непрекъснато изнасяне на отпадъците към местата за преработка. На много места има метални бетонирани контейнери с подвижен капак, пускаш вътре торбата с боклуците и тя си върви по каналния ред. Като завършат тази подземна система, мисля, че няма да е трудно да научат с глоби населението и туристите да не хвърлят книжки по земята.

И за други неща им завиждам на турците, но най-много им завиждам, че каквито и изпитания да им прати съдбата, те ще оцелеят, защото имат бъдещето на младостта - средната им възраст е 29 години.

Има и много други неща, за които не само не им завиждам, ами съм благодарен на съдбата, че съм роден в България.

Само исках да кажа тук, какво, ако се правеше и в България, както в нашата южна съседка, наистина щяхме да имаме право да гледаме на нейните жители с чувство на превъзходство.

 

Най-четените