Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво да има в музея на ДС

Какво да има в музея ли? Пепел от изгорените досиета Снимка: Getty Images
Какво да има в музея ли? Пепел от изгорените досиета

Държавна агенция "Архиви" търси 1.75 млн. лева, за да довърши изграгдането на Музей на Държавна сигурност в София.

Идеята си е нейна, макар и да беше кооптирана от президента Росен Плевнелиев, който дори покани за откриването му германския президент Йоахим Гаук. Пастор Гаук е човекът, под чието ръководство бяха разсекретени архивите на бившата източногерманска тайна служба ЩАЗИ.

Не е ясно дали парите за музея ще се намерят. Освен ако, разбира се, президентът не реши, че този музей му е по-важен от другия, дето обяви, че ще прави в бъдещия бизнес парк.

Дали пък Музеят на ДС да не се подслони при музея на тоталитарното изкуство? Все пак онези, които са творили при соца, са в папките - изгорени и оцелели, на Държавна сигурност. А и изкуството е било умело направлявано от ДС - след като Политбюро, разбира се, даде генералната линия.

Засега за музея са мислени няколко стаи в сградата на агенция "Архиви" на ул. "Московска" 5. Макар че мястото му е в ДАНС или НРС - нали е част от историята на тайните служби в България.

По-редно и достойно е да се направи Институт на националната памет, а историята на тайните служби по времето, когато една партия и един човек със средно образование управляваше България, да е част от него. Дължим го на паметта на жертвите, може би и премиерът го дължи на дядо си, комуто посвети изборната победа на ГЕРБ. Така както Цветан Цветанов вероятно дължи встъпването си в редиците на МВР на баща си, шофьор в ДС.

"При издаването на Указ 56 Тодор Живков казва, цитирам по памет, че ние трябва да назначим наши, свои, отговорни другари, които да застанат в ръководството на тези новообразувани фирми. Което е прелюдия, преход към времето след 1989 г. В крайна сметка "Мултигруп" беше регистрирана именно по този указ, както и Първа частна банка", заяви председателят на архивите Мартин Иванов при представянето на проекта "Протоколи и решения на Политбюро на БКП (1944-1989)".

Добре е да се четат документи, макар и да не са останали кой знае колко. Все пак достатъчно, за да видим как е заченат преходът и без справката за структурата на "Мултигруп", подготвена навремето от разузнаването на ТСбанк на Емил Кюлев. Какво ще влезе в учебниците по история на децата ни е друг въпрос. Само да не е вартбургът на Илия Павлов - мита, който разказваше за себе си, за да ни убеди в достоверността на първия си милион. А писачите на учебници все пак решиха, че Бойко Борисов и ГЕРБ са по-приоритетни от ДС...

Какво ще има в този музей? Ще има ли спомени на палачи - и на жертви, на оперативни работници, на доносници, имената на разкритите като работили за ДС по закона за досиетата, на истината за Петър Дертлиев, комуто попречиха едни хора от ДС да стане президент, а помогнаха на Желю Желев... Няма нужда. Достатъчно е да погледнем - през политиката, бизнеса и медиите до БАН и Църквата, ДС е била навсякъде. И това е само от оцелелите по-малко от половината папки, останали след унищожението и изнасянето.

Може да поканим Гаук, но съвършено умишлено в България отварянето на досиетата беше блокирано на няколко пъти. А трябваше да стане като в Германия - разсекретяват се архивите, а лустрацията за сътрудниците на ЩАЗИ е в сила до 2019 г.

Късно е за музей, защото истината закъсня. Но какво пък, Бойко Борисов ще среже още една лентичка. Нека да покани за откриването живите големи от ДС - те толкова му се възхищават.

 

Най-четените