Луис Арагонес, начело с когото Испания спечели втората си европейска титла през 2008  след 40-годишно прекъсване, е наричан "мъдрецът от Орталеса" - както заради възрастта си, така и заради уважението, което е спечелил в треньорската си кариера.

След края на Евро 2008 той бе заменен от 12 години по-младия Висенте дел Боске, който обаче с постиженията си - световна титла и още една европейска, и с качествата си на тактик и психолог, напълно заслужава прозвището "мъдрецът от Саламанка".

Първият маркиз Дел Боске (дон Висенте получи през 2011 благородническата титла от крал Хуан Карлос в знак на почит за приноса му към испанския спорт) без много шум си извоюва статута на един от най-великите треньори в историята на играта.

Той направи това, което преди него бе постигал само немецът Хелмут Шьон, спечелил едно след друго отличията в двата най-важни турнири за национални отбори, само че в обратен ред.

Който и друг да бе направил това, сигурно около него щеше да е суета и медийна истерия. Само че двойникът на Рене от комедийния сериал "Ало, ало" постигна уникалните си успехи с националния отбор така, както го бе направил по-рано в Реал (Мадрид) - без напрежение, сякаш става въпрос за проста и лесна работа.

Дел Боске е едновременно най-успешният треньор в новата история на Кралския клуб (две титли в Примера дивисион и в Шампионската лига за четири години, в които не пропусна да се класира за полуфинал в най-престижния клубен турнир), което ще рече от славната ера през 50-те и 60-те години, и най-голямата грешка в управлението на президента Флорентино Перес.

Под "грешка" имаме предвид, разбира се, освобождаването му през 2003 г., когато Перес не поднови договора му и го замени с недоразумението Карлуш Кейрош. "Висенте изглежда изтощен. Трябва да съм честен към вас - ръководството вярва, че той не е правилният треньор за бъдещето на Реал", обоснова решението клубният бос.

Последва десетилетие на разочарования, в което трофеите бяха рядкост за стандартите на Реал, смениха се десет човека на поста и чак сега изглежда, че е намерен правилният човек в лицето на Жозе Моуриньо.

"Това е странна история от началото до края - как срамежливият мустакат мъж от Саламанка се оказа начело на най-скъпия и талантлив състав от футболисти в съвременния футбол, спечели всички важни отличия и накрая бе изритан. Дел Боске бе изключително популярен сред суперзвездите на Реал. С темперамент, хладен като замразена краставичка, той успяваше да избегне конфронтацията с подчинените си въпреки всичките звездни его-та в отбора и никога не загуби самообладание пред медиите", коментира навремето ВВС раздялата със специалиста.

Наистина, невероятно изглеждаше как Висенте успя да обедини всички "галактикос" - Зинедин Зидан, Роналдо, Луиш Фиго и останалите, въпреки че част от тях бяха доведени в клуба по решение на президента Перес и директора Хорхе Валдано, без самият той да ги е пожелал!

Привържениците на мадридския гранд имат пълното право да се отдават на мечтание каква доминация би осъществил любимият им отбор, ако тази раздяла не се бе случила. Вместо това обаче Барселона зае лидерската роля и се превърна в най-влиятелният клуб на последната декада.

А посветилият почти целия си съзнателен живот на Реал - от 14-годишна възраст нататък като футболист в юношеската школа, после в дублиращия отбор и накрая в мъжкия, а след това извървявайки същия път и като треньор, Дел Боске за малко изчезна от хоризонта, после води без успех турския Бешикташ, и през 2008 година пое от Арагонес прясно спечелилия европейска титла национален отбор.

Колективът е ключовата дума за успехите му и с "Ла Роха" - тимът може да разполага с някои от най-бляскавите индивидуалности в света, но никой не мрънка, ако остане резерва и се подчинява на общата цел.

Най-добрият пример са централните защитници Жерар Пике и Серхио Рамос, между които имаше напрежение по оста Барселона - Реал, но в името на Испания двамата преодоляха противоречията и изиграха безупречно Европейско първенство. Резултатът е ясен - трета поредна титла на "червената фурия" и 510 минути без гол във вратата на Икер Касияс!

Сред основните заслуги на треньора за триумфа на националния тим, освен осигуряването на добра атмосфера и пълно себераздаване от страна на футболистите, е и тактическата му адаптивност.

Очевидно е как Дел Боске се възползва по най-добрия начин от постиженията на колегата си Хосеп Гуардиола в Барселона, не само използвайки основните футболисти на каталунците, но и и същата тактика.

Това влияние бе най-видимо в срещите от Евро 2012, в които тимът му игра без типичен нападател, с Франсеск Фабрегас в ролята на "фалшива деветка".

След първия мач срещу Италия (1:1) в груповата фаза специалистът си навлече критики заради този ход и реагира, пускайки в следващата среща Фернандо Торес. После във всеки мач според преценката си за съперника, маркизът ротираше, както титулярите, така и смените, и именно влезлите като резерви футболисти често отбелязваха и голове (Фабрегас срещу Ейре, Навас срещу Хърватия, Торес и Мата на финала с Италия).

Най-нелепите приказки по адрес на Дел Боске бяха, че футболът му с много подавания и владеене на топката бил скучен, но спокойно можем да ги отдадем на завистта на привържениците на други отбори.

Знаем какво се случи като следствие от този "скучен" контролиращ стил, съдържащ между другото и непрекъснати технични импровизации, а вече и най-големите критици на най-успешния испански треньор за всички времена едва ли биха си позволили да вещаят прогнози за край на хегемонията на неговия отбор.

"Червената фурия" има огромен потенциал, като най-яркото потвърждение е новият ляв бек Жорди Алба. Средната възраст на отбора е много ниска - 27 години, а своя ред чака и кохорта талантливи младоци.

На Мондиал 2014 в Бразилия ще видим докъде още може да стигне Испания на дон Висенте и дали ще се окаже най-великият тим на всички времена!