Петте века османско господство на Балканите са били "златна епоха" за региона, която впрочем можела да се повтори - такава е гледната точка на Анкара. За балканските народи обаче това време си остава "турското иго".
На една конференция в Сараево в края на 2009 г. турският външен министър Давутоглу заяви, че в Сараево от векове съжителстват християнски черкви, синагоги и джамии, което било доказателство за добронамереността и толерантността на османските владетели: "Сараево е истинско чудо, миниатюрно отражение на това наследство. Който разбере Сараево, ще може да разбере цялата османска история".
Също както Хегел символизирал германския манталитет през 19 век, Сараево, като "прототип на османската цивилизация", символизирало възхода на Балканите под турско ръководство. Османските векове били "епоха на успех" за Балканите - която впрочем можела да се повтори, както намекна Давутоглу.
Неоосманизъм в действие
Речта на първия турски дипломат бе посрещната на нож от босненската Сръбска република и от Белград, които обвиниха Давутоглу в "неоосмански" амбиции. Мигновено отново припламна старата балканска дискусия: била ли е османската епоха "златен век" или просто епохата на "турското иго", както е влязла в националната историография на гърци, българи и сърби (а и на преобладаващо мюсюлманските албанци)? Прозрението, че истината е някъде по средата, се налага много бавно.
Естествено, думите на Давутоглу бяха в най-добрия случай недиференцирани - както обикновено, когато политици говорят за история. Така например думата "толерантност" придобива релефност, само ако се разглежда в конкретния исторически контекст. В хода на Реконкистата на Иберийския полуостров или по-късно при освобождаването на завладените от турците земи мюсюлманите са най-безогледно прогонени от там.
В Османската империя обаче евреи и християни, като представители на двете по-стари аврамитски религии, са били толерирани, в известен момент дори целенасочено привличани. Само че често зад тази толерантност са се криели икономически съображения; както например при заселването на опустошения и до голяма степен обезлюден Солун с прогонени от Испания евреи.
Същевременно половинхилядолетното османско господство над Балканите е епоха на систематично онеправдаване ("дискриминация", според днешната терминология) на християни и евреи. Манастири и черкви от камък на практика не могат да се строят повече, а ремонтът им е възможен само с плащането на големи подкупи или "такси". Свидетелските показания на евреи и християни пред съда са невалидни.
А това, че християнинът е трябвало да слиза от коня, когато срещне мюсюлманин, е било част от една политика на систематични унижения.
Римейк на османското господство?
Това, което превръща исляма на Балканите в истински модел за Европа, е смесицата от османско и хабсбургско влияние, която му оказва въздействие най-вече в Босна. По време на хабсбургското владичество над Босна и Херцеговина (1878-1918) местните мюсюлмани се радват на толерантност, каквато християни и евреи никога не са изживявали по време на османското господство.
Днешната Хабсбургска империя за балканските мюсюлмани е ЕС. Въпреки трусовете, от които е разтърсван, ЕС не е изгубил нищо от притегателната си сила. Това би могло обаче да се промени, предупреди наскоро косовският публицист Ветон Сурой, един от видните политически мислители на Балканите.
Според него безплодният стремеж на албанците към присъединяване към общността би могъл да бъде изместен от една "източна идея". Като двигател на "източната идея" Сурой посочва Турция, която, също така отблъсната от ЕС, можела да се опита да създаде "неоосманска интеграционна зона", включваща онези страни, които навремето са били управлявани от Истанбул.
Засега това не е реалистичен сценарий. Но ако европейската мечта се окаже окончателно фата моргана, тогава нищо чудно поне балканските мюсюлмани да се ориентират един ден надругаде.
