Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще я има ли Сирия след година

Над 70 000 жертви взе конфликтът между опозицията и режима в Дамаск Снимка: Getty Images
Над 70 000 жертви взе конфликтът между опозицията и режима в Дамаск

Християнската общност в Сирия едва ли е посрещнала Великден с чувство за надежда, възобновяване и нов живот, каквато е символиката на този ден. Любопитно е колко сирийци действително са се радвали на празника. А каква част от тях напоследък са забелязвали красотата на своята държава - маслинови полета, древни руини и мултикултурни пазари, които сега са бомбардирани и сринати до неузнаваемост.

Те трябва да се радват на това, на което могат. На този етап държавата, която някога беше Сирия, може би дори няма да съществува следващата година.

Докато оядените бюрократи, които управляват някога достойната ООН, изпращат децата си в скъпи частни училища за сметката на всички нас и се радват на необлагаеми пенсии, Сирия бързо затъва все повече и повече. Точно както световната организация ни разочарова в Босна, Руанда, Косово и Ирак.

ООН, основана с гръмки обещания след пагубните последствия от Втората световна война, се проваля и в Сирия. Разбира се, организацията ще побърза да се измъкне с оправданието, че не тя е виновна за това. Ще хвърли вината върху страните-донорки. ООН ще заяви, че Русия и Китай блокират действията на Съвета за сигурността, че генералният секретар Бан Ки-Мун, който в най-добрия случай не прави нещо повече от това да се излага публично, симпатизира на сирийската кауза.

Нека не виним само ООН

Нека отправим поглед и към американското правителство, което разполага с доказателства, според които сирийският президент Башар ал-Асад е нарушил поне едно от сериозните ограничения, използвайки химически оръжия. Барак Обама неведнъж е заявявал, че подобно действие би "променило ситуацията значително", но президентът на САЩ изглежда твърде уплашен, за да се намеси едностранно.

Лесно е да прехвърлим вината за цялата дипломатическа неразбория върху ужасно клиширания израз "мъглата на войната". На 6 май Комисията по правата на човека към ООН в Женева заяви, че химически оръжия действително се използват, но от бунтовническите сили, които се борят срещу Асад. По-късно същия ден ООН се разграничи от това твърдение с коментар, че все още липсват каквито и да е основателни доказателства за наличието на химически оръжия.

Какво знаем със сигурност?

Знаем определено, че в тази война няма добри. Това не е Босна, където лошите и добрите бяха далеч по-ясно различими. Имаме джихадисти, които обичат да отвличат журналисти. Има и кюрди, които се бият със Свободната сирийска армия в Алепо. Имаме всички екстри на една кървава и нестихваща гражданска война.

Налице е и тъжна статистика: 14 милиона бежанци, криещи се из лагери или скитащи през границите; 70 000 загинали в рамките на 26 месеца; нарушаване на основни човешки права от всички страни и участници в конфликта. Тази седмица станахме свидетели на нови кланета на жени и деца в Банияс и Ал Байда. BBC цитира сирийското правителство, че "противодейства на терористите". Да, разбира се. Деца и жени терористи.

Към това можем да добавим и "противодействието на терористите", довело до смъртта на цивилно население в градовете и селата ал-Хула (108 жертви), Дарая (300 жертви) и Хасвия (100 жертви).

Кога ще се събуди светът?

Защо ООН се спотайват? Защо всемогъщите САЩ, тези прословути защитници на демокрацията, които се намесват само когато им изнася, не предприемат нещо? "Обама не може да действа сам", пише в International Herald Tribune Даниъл Кърцър, бивш посланик на САЩ в Египет и Израел.

Кърцър посочва: "Залогът е висок - всеки ден, в който Асад остава на власт, носи смърт и разрушение на все повече сирийци". Но той е прям, когато казва, че след цяло десетилетие безсмислена война в Ирак и Афганистан, шансовете за американска военна интервенция намаляват.

Не че всъщност ООН и американската администрация са лошите в случая. Дори разбираме гледната им точка. Какво се очаква да направят - да бомбардират Дамаск, както НАТО бомбардира Белград през 1999 г.? Стратегически въздушни удари за осигуряване на зона, забранена за полети? Това винаги е пълна загуба на време. Или пък да прокарват през границата не особено интелигентни борци за промяна на режима, които да се опитват да свалят Асад, точно както ЦРУ се опитаха и се провалиха със Садам Хюсеин, преди инвазията в Ирак?

Дипломатическите маневри трябва да започнат от Русия, коментира Кърцър. Руснаците се страхуват от джихадистка инвазия на прага си. Китайците пък ще постъпят както им кажат от Русия. И така кръгът на извиненията продължава.

Достъпът до фактите все по-невъзможен

Още по-абсурдно е, че наскоро седмица празнувахме Международния ден на свободата на словото и печата. Свобода ли? Каква свобода? В държава, където понастоящем има трима отвлечени журналисти и поне 23-ма техни колеги са загинали през последните две години.

В Сирия журналистите трябва да просят, да заемат пари и да крадат, за да се сдобият с виза, с която да се отчетат пред правителството. А след това биват заклеймявани като привърженици на режима от колегите си. Или пък да пълзят под огради от бодлива тел на границата с Турция, за да предават от мястото на събитието от страната на Сирийската свободна армия.

Дори в такава ситуация журналистите са изложени на риск от отвличане - днес те са ходещи банкомати за всеки опортюнист в Сирия или за всяка джихадистка групировка, действаща в страната. Те рискуват да бъдат бомбардирани, обстрелвани, нападани с химически оръжия, ограбвани, атакувани, изнасилвани и какво ли още не.

Въпреки това, тяхната съдба е много по-обещаваща от тази на обикновения сириец. Те разполагат с избора да си тръгнат и да напуснат. Ако, разбира се, не са нечии заложници. Сирийците обаче няма към кого да се обърнат, защото това е техният дом.

 

Най-четените