Юнас Юнасон е един от талантите на нашето време. Духовит разказвач на истории, който ви хваща още първата страница и не ви пуска, докато не прочетете и последната буква. Юнасон продава книги на над 35 езика, носител е на редица международни награди.
Първият му бестселър е „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна". От книгата са продадени 5 млн. екземпляра. 20 филмови компании се борят за правото да заснемат филм. През 2013 филмът е реализиран, но отговорно можем да кажем, че екранизацията бледнее в сравнение с оригинала.
Юнасон е бивш журналист, който след 20 години кариера като продуцент и медиен консултант, решава да започне нов живот. Продава имуществото си и се премества в градче до езерото Лугано в Швейцария. Три години по-късно издава "Стогодишният старец...". После идва и "Неграмотното момиче, което можеше да смята". Отново хит. Сега на пазара е и третата му книга - „Убиеца Андерш и неговите приятели" (Colibri)
Попадаме на анонс за интервю с Юнас Юнасон по Bulgaria On Air и разбира се залепваме за телевизора.
Публикуваме разговора на Доника Ризова с разрешението на медията.
Водеща: В интервю за британския в. „Телеграф" казвате, че сте бил женен за работата си. Когато решихте да оставите журналистиката, телевизионното продуцентство, изобщо медиите, чувствахте ли се като "скочил през прозореца и изчезнал"?
Юнасон: Да, може да се каже. Препоръчвам на всички да направят същото. Имаме само един живот, който е толкова кратък - прекалено кратък - и трябва да го обърнем с главата надолу един-два пъти, преди да е станало прекалено късно.
Водеща: Дали у всеки журналист спи дреме по един писател?
Юнасон: Във всеки журналист ли? Мисля, че във всеки човек дреме по един писател. Въпросът е дали имаме какво да кажем.
Водеща: И журналистиката и писането на книги имат общ смисъл - разказването на истории. Коя история си струва да бъде разказана?
- И в двата случая трябва да грабнеш читателя. Ако той не е достатъчно ангажиран, ще остави вестника или книгата. Разбира се, ако с писането си може да го вдъхновим да направи нещо добро, да го накараме да преосмисли някои неща - това е още по-добре.
Водеща: Казвате, че дядо ви е разказвал интересни истории. Когато сте го питали: „Истина ли е това?", той е отговарял: „Тези, които казват само истината, не заслужават да бъдат чути". Колко истина има във вашите истории?
Юнасон: Бих казал повече, отколкото човек би повярвал. Всичко в книгите ми е вдъхновено от странния ни свят. Хората като цяло, те правят толкова глупави и странни неща, постъпват странно, те са безкраен извор на вдъхновение.
Водеща: Телевизия Bulgaria ON AIR излъчи филма „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна", и той имаше голям успех. Ще видим ли филмирана и книгата „Неграмотното момиче, което можеше да смята"?
Юнасон: Надявам се. Правата за филма са продадени на холивудски продуцент и мисля, че в момента работят по него.
Водеща: В новата Ви книга "Убиеца Андреш и неговите приятели" пак ли се оказва, че случайни хора управляват света?
Юнасон: Случайни хора? (смее се). Бих казал, че, за съжаление, хората, които управляват света, изглежда се приемат прекалено сериозно. Хората трябва да имат повече чувство за хумор, повече самодистанцираност, така светът, той би станал едно по- добро място.
Водеща: В книгата убиец среща монахиня, която не вярва вече в Бог. Карате хората да се смеят на техните различия. Вие вземате ли насериозно Бог?
- Да, абсолютно. Мисля, че за всички нас е по-добре, ако вярваме в нещо, че някой или нещо стоят зад всичко това. Поне искам да вярвам, че е така. Но Библията е друго нещо, мисля, че е малко надценена.
Водеща: Какво ще кажете на българските ви читатели преди да се срещнат с новата ви книга?
- Моля, насладете й се и се вдъхновете. Никога не е твърде късно светът да стане едно по-добро място за живеене.
За нас българите Швеция е предимно АББА, Europe, Roxette, Volvo, IKEA , Астрид Линдгрен, Нобелови награди... Какво знаете за България?
Юнасон: Забравихте Златан Ибрахимович!(смее се) Ако говорим за България - и вие си имате вашия Златан - много добре си спомням
Христо Стоичков от Световното първенство през 1994 г. Тогава Швеция игра срещу България и ни беше страх от него - той е велик футболист и все още го помним.
Припомнете ми, Елиас Канети българин* ли е? Той е един от любимите ми автори и е роден в България, но пише на немски. Никога не съм бил в България. Какво още... А, да! Имате късмет, че българският климат е съвсем различен от шведския.
Водеща: И за финал един въпрос, който ме вълнува силно. Какво се случва с футболен клуб „Йостерш"?
- „Йостерш"! Любимият ми отбор! Сега играем в шведската трета дивизия, а тя не е най- добрата в света. Спечелихме Шампионската титла на Швеция през 1981 г. - преди 35 години - оттогава, ако щете вярвайте, имаме лош късмет. Но ще се върнем!
*Елиас Канети е роден в Русе.
