Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Митът за германската ефективност

Откъде идва идеята за непоколебимата немска ефективност Снимка: Getty Images
Откъде идва идеята за непоколебимата немска ефективност

Германската ефективност е мит, коренящ се в религията, национализма, философията на Просвещението и няколко големи войни. Той може и да е достигнал зенита си през XX век, но оттогава оцелява като полезен заместител на всичко германско, което обърква света - че въпреки война, която е намалила драстично населението, стена, която е разделяла Германия, валута, замислена да я отслаби, и финансова криза, която би трябвало да я ликвидира, германците все пак изглежда винаги излизат начело.

Само не и когато става дума за летища.

Неведнъж се е случвало служители на туристически компании в Берлин да трябва да се оправят с пътници, чиито билети буквално не могат да ги отведат никъде. Или пък самолетът трябва да излети след малко по разписание, но няма кой да посрещне съответните пътници за конкретния полет и да ги упъти в точната посока.

Колкото до самото летище "Бранденбург", години наред проектът за отварянето му след ремонт се забавяше, цената се раздуваше, а откриването му все още предстои... някога. Къде остана тази прословута германска точност и ефективност?

Точно както и германския хумор, германската ефективност (или нейната липса) често е актуална тема за обсъждане сред посетителите на страната. Те се възхищават на влакове, спазващи графика си с точност до минута, на девствено чистите магистрали, където произвеждани в Германия коли изглежда сякаш летят с безумна скорост (и същевременно статистически попадат в по-малко катастрофи, отколкото където и да е другаде), и се дивят на това как всички граждани културно чакат зеления светофар, преди да пресекат улицата (и най-вероятно ще ви смъмрят, ако не правите същото).

И все пак това, което чужденците смятат погрешно за германска ефективност, в повечето случаи е просто германското придържане към правилата – черта, която също толкова изумява чужденците. Спазването на правилата може и да е полезно за безупречното изпълнение на ежедневните задачи, но не би трябвало да има особено влияние, когато става дума за мащабни, символични проекти от национално значение.

Берлинските културни експерти, чакащи дълго отлагания ремонт на Държавната опера, ще се съгласят. Същото ще сторят и тези в Хамбург, които виждат как нараства цената на новата концертна зала за местната филхармония.

Рано или късно обаче разговорите за германската ефективност винаги се насочват към Прусия. Известно с милитаризма и национализма си, както и с безжалостната си трудова етика, пруското кралство е просъществувало с векове, а в пика си през XIX век е обхващало голяма част от северна Германия и сегашна Полша.

Шегата сега е, че докато лишените от чувство за хумор прусаци от Севера са били заети с маршируване и вадене на картофи от сухата, неплодородна почва, баварците безгрижно са се наливали с бира в по-топлите райони.

Разминаването между двата региона допълнително се е засилило след проникването на лутеранското протестантство в Прусия. Именно Мартин Лутер е измислил този нов тип германско християнство, което да е далеч от католическите ограничения на Свещената Римска империя. Трактатите му допълнително са оформили образа на германците като трудолюбиви, законопослушни и подкрепящи авторитетите и властта.

Не е съвпадение, че същите характеристики наблюдава Хана Арендт по време на процеса срещу Адолф Айхман, когато тя създава понятието "баналност на злото", за да обясни как Германия е могла да допусне нацизма.

Прусия не само се гордее с тези характеристики, тя активно е спомогнала за превръщането им в национални черти. До средата на XIX в. Германия е просто група от отделни кралства, които се съюзяват от време на време заради спорове за границите с французите или славяните. Прусия променя всичко това, когато се сражава с Наполеон III във Френско-пруската война (1870-71) и насочва страната към това, което постепенно започва да изглежда като сегашна Германия.

Според Джеймс Хоус, автор на "Най-кратката история на Германия" (2017), тази победа всъщност заздравява имиджа на Германия като въплъщение на ефективността. За британците в началото на XIX в. "Германия е изглеждала донякъде като изостанала държава. А после изведнъж, като че ли внезапно, германците са смазали французите, които тогава са били водещата военна сила в Европа. По това време случилото се е изглеждало като странно, мрачно чудо."

С това изчезва образът на пасторална романтика и пиещи вино философи, тъмни гори, изобилни хълмове и самотни пътешественици, съзерцаващи мъгливи гледки като от картините на Каспар Давид Фридрих.

Цяла Германия, или поне по-голяма част, вече попада под контрола на войнствена Прусия, и цяла Европа научава, че прусаците са хора, с които трябва да се внимава.

Към началото на Първата световна война това е нещо повече от просто страх от "другия", обяснява Хоус.

"Ако искаш да направиш света безопасно място за демокрацията… удобно е да можеш да заявиш, че врагът е почти извънземен по странността си… че е свръхчовешки ловък и коварен", коментира той.

Пропагандните плакати през Първата световна война, някои от които могат да бъдат видени в берлинския Музей на историята на Германия (DHM), поддържат този мит, като поставят лицето на германския кайзер върху тялото на паяк, и като цяло популяризират имиджа на германците като всезнаещи, всевиждащи и вездесъщи.

Дали обаче тази обсесия по германската ефективност все още съществува сега, въпреки че би трябвало основателно да е смазана от победата на съюзническите сили през 1945 година?

Членките на бившите съюзнически сили, най-вече САЩ и Великобритания, обичат да се възхищават как германците са били обременени с репарации след Първата световна война, но все пак са се възстановили до степен да водят втора война – въпреки че тези санкции донякъде са били причината за тази война.

Те искат да вярват, че т.нар. Wirtschaftswunder ("икономическото чудо") на 50-те и 60-те години се е дължало на безмилостно ефективна трудова етика, като игнорират факта колко много пари са били налети в Западна Германия, така че тя да може да устои на Русия.

Както изтъква Хоус, митът "няма нищо общо с историята и е много по-свързан с фантазията". Като превръщаме германците в мит, превръщаме и самите себе си в мит.

Вероятно никой друг не е по-наясно с това от не-германците в Германия; хората, които са се установили там, след като са пристигнали от другаде, и са се сблъскали със строги правила и безкрайна бюрокрация в ежедневието си, дори и в публични проекти като забавения старт на берлинското летище.

В ироничен обрат на съдбата, въпросното летище сега предлага туристически обиколки. Така че освен берлинските исторически музеи като DHM, бронзови бойни монументи като Бранденбургската порта и Колоната на победата, или смразяващия мемориал на Холокоста, туристите вече могат да добавят най-новото германско безумие в маршрутите си.

Според Джоузеф Пиърсън, който разглежда особеностите на Германия в блога си The Needle, закъснялото откриване на летището не би трябвало да бъде критикувано, а би трябвало да се радваме на него, защото то оспорва отдавна установилия се мит, то е знак, че историята се поправя.

"Когато неща като летището не се получават по план, това хуманизира германците; то показва, че те не се вписват с такава лекота в полезни стереотипи, които чужденците често имат за тях. Почти всеки пример за германска неефективност ме радва почти в същата степен, в която ме и огорчава", разказва той

 

Най-четените