Гмуркане с главата надолу в света на „Американски богове" | webcafe.bg
Filmcafe logo

Гмуркане с главата надолу в света на „Американски богове"

лебовскиFilmcafe
19.06.2017, 14:54 (обновена 05.07.2017, 10:59)

1 от 11 снимки Назад Напред

Американски богове

Снимка: © Starz

„Американски богове" със сигурност ще е едно от телевизионните събития на годината.

Романът „Американски богове" от Нийл Геймън отдавна е познат на феновете на фентъзи жанра по света. За простосмъртните обаче сблъсъкът със света на новите и старите богове, покрити в праха на забравата, облечени в митология.

Всичко, което се случва в сериала по книгата, прилича на шарена черга от събития и истории, които се съшиват заедно по ръбовете на различни вярвания.

Главният герой - Шадоу Мун, излиза от затвора с мисълта за спокоен живот с жената, която обича.

Вместо това обаче се оказва на свобода преждевременно, за да открие, че светът, в който е вярвал, се е разпаднал и съпругата му е починала, най-близките му връзки са разрушени, а бъдещето му се свързва със странен човек, срещнат по пътя - Мистър Уензди (Иън Макшейн).

Така главният герой неочаквано става част от един свят на божества от различни религии и митологии, за да намери своята роля в него.

Сериалът преплита исторически факти с фрагменти от митологии и религии, за да изгради мрежа от хора и вярвания, залегнали в основата на Америка. Всичко се случва по прашните американски пътища.

Книгата на Нийл Геймън излиза през 2001 година и още през следващата година печели редица награди за най-добър роман, сред които „Хюго", „Брам Стокър" и номинация за наградата на Британската асоциация за научна фантастика.

В сериала той е изпълнителен продуцент и сам е извършил необходимите промени по сценария така, че историята да се преведе на телевизионен език. Почитателите на книгата сигурно ще усещат дискомфорт от различията между оригиналния текст и епизодите, но Геймън е адаптирал всичко така, че да бъде достоверно и спрямо книгата си, и спрямо времето, в което живеем.

Романът стъпва върху идеята, че когато заселниците за първи път попадат на американска земя, те носят със себе си миналото си, древните си истории, герои и божества. Всички тези вярвания къкрят в котлето от различни разбирания на американското общество. В сериала старите богове са забравени от хората и застрашени от новите - боговете на технологиите, кредитните карти и медиите, пред които всички се кланяме.

„Телевизията е олтарът. Аз съм това, за което хората правят жертви", казва на Шадоу (Рики Уитъл) от телевизионния екран героинята на Джилиън Андерсън. „Какво жертват?", пита Шадоу. „Времето си най-вече. Понякога - един друг", отговаря му тя.

Като добавим към темата за технологичното робство, тази за имиграцията и ксенофобията, получаваме яркия контекст, в който се появява сериала. Ако имаме предвид съвремието, в което всеки по-скоро обръща гръб дори на телевизора, за да потъне в своя телефон или таблет, изглежда така, сякаш старите богове вече напълно са загубили битката си с новите. Пренасянето на историята на екран прави разглеждането на тези теми през модерния поглед още по-интересно.

Епизодите се придържат към историята от книгата, но я разказва със средствата на телевизията, така че тя е по-пъстра и ярка. На места разказът изглежда накъсан, но това е само за да изгради по-широка картина, която само след епизод-два разкрива пълния си смисъл. Някои от героите са променени, така че да се доближават повече до идеите на XXI век. Например богът на технологиите, който в книгата е дебел хлапак, в сериала е кльощаво момче. Според Геймън (както казва в свое интервю пред Gizmodo), това отразява реалните промени и начина, по който изглеждат днешните техничарчета, които не са загубени нърдове, а хора, които изглеждат много добре и имат големи лимузини.

В ролята на всесилната Медия е Джилиън Андерсън, която веднъж виждаме с лика на Дейвид Боуи, а в следващия - с бялата рокля и русите къдрици на Мерилин Монро.

Ако „Историята на прислужницата" кореспондира с настоящето заради поставянето на въпроса за ролята на жената в съвременния свят, то „Американски богове" ни кара да погледнем към темата с ксенофобията, възхвалявайки множеството култури и общности, съградили Съединените американски щати, пише "Ескуайър". Епизодите срещат хора от различен цвят, култура и религия, за да ги обединят в една и съща система.

Сериалът „Американски богове" не е лъжица за всяка уста и понякога онова, което се случва на екрана, е трудно за смилане (като сцената с Билкис), но си заслужава да му отделите време и внимание. Пълен със символи и метафори, той ще изисква малко повече търпение и набиране на информация за различни митологии, за бъдат героите по-добре разбрани. Но времето, прекарано пред екрана в този случай, няма да е загубено.

Първият сезон на сериала покрива само около една трета от романа, което означава, че можем да се надяваме на поне още 2 сезона, като Геймън допуска и възможността да направи продължение на книгата, с което да даде материал за нови телевизионни приключения.

„Американски богове" със сигурност ще е едно от телевизионните събития на годината.

Oще: american gods  актриса  америка  американски богове  джилиън андерсън  иън макиън  нийл геймън  сащ  телевизия 


Още от Сериали

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.12.2014, 16:26

2 mulder | 19.06.201718:43

Мистър Сряда и Сянката ще кикват екранизиран ес. Интересно как са направили сцената с човекоядното пуси.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

1 Дракон с кисело зеле | 19.06.201717:20

Сериалът „Американски богове" не е лъжица за всяка уста и понякога онова, което се случва на екрана, е трудно за смилане (като сцената с Билкис), но си заслужава да му отделите време и внимание.
---
Заслужава трънки. Не знам какви точно гъби е пушил Геймън, та е допуснал такава гавра със собствената му книга, обаче вместо разкошния хорър/фентъзи/трилър от литературния оригинал, тук имаме една претенциозна чеки... демонстрация на самозадоволяване, с чиито първи епизоди съжалявам, че си изгубих времето. Проблемът вероятно не е в Геймън, впрочем, а в "Старз" - телевизията, която трябва да натъпче всичко с кървища и голотия, независимо дали това е необходимо на разказаната история или не. (Дори история като "Демоните на Да Винчи", на която като й махнем кървищата и голотиите, остава нещо написано от Дейвид Гойър - т.е., детинщина с комиксови геройчета.) Егати, в рамките на първите два епизода сцените с Билкис са сигурно десет пъти повече, отколкото в цялата книга, и докато първата си беше на мястото, по-нататъшните определено нямаха смисъл. Книгата си има предостатъчно "съдържание за възрастни", да ви вземат дяволите, трябваше ли да добавяте и още? Щръкнали анатомични подробности хвърчат в небето и има светкавици. Бляк, да не говорим пък за темпото - не спират да ми обясняват, че това, което Уензди - страхотно изпълнение на Иън Макшейн, бтв, жалко, че са го пропилели така - прави, е важно да стане бързо, а същевременно пропиляват цял епизод в протяжни заснети на забавен каданс сцени и за цял епизод единственото, което героите съумяват да свършат, е да се придвижат от една точка до друга точка и да си поговорят с Чернобог. Ами, брах му лайката, като ми разправяте, че времето ви е важно, какво го пилеете в глупости бе? Да бяхте адаптирали книгата в четири или дори в три епизода, вместо да ми показвате протяжни кадансови сцени, в които единият от главните герои пазарува любовни романи в супермаркета.

Тъпото е, че в сериала действително има много хубави неща, обаче намесата на "Старз" пречи. Трябваше "AMC" да го подхванат.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани