Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Това не е за по телефона

Спешната сделка за Виваком прилича по-скоро на опит за спасяване на остатъците от бизнес империята на Цветан Василев Снимка: skyscrapercity.com
Спешната сделка за Виваком прилича по-скоро на опит за спасяване на остатъците от бизнес империята на Цветан Василев

Сделката с акциите на Цветан Василев в БТК ("Виваком" АД) изненада и правителството, и бизнеса в София. Буквално от нищото изскочи Luxembourg Investment Company 33 (LIC33), като купувач на мажоритарен дял в българския телекомуникационен оператор.

Контролираната от Цветан Василев фирма SHCO 79 S.a.r.l. е прехвърлена на LIC33, която според данните от Търговския регистър на Люксембург се намира на същия адрес, представляващ просто пощенска кутия.

От LIC33 оповестиха, че като част от сделката ще рефинансират всички дългове, на БТК на стойност около 900 милиона евро.

При условие, че собствеността върху телекомуникационния оператор в момента е разпределена между SHCO 79 с дял от 43%, лондонското инвестиционно поделение на руската банка ВТБ - VTB Capital, с малко над 33% и кредиторите, това означава, че LIC33 ще придобие мажоритарен дял и пълен контрол върху българското дружество.

Още по-странното в случая е, че сделката става факт веднага след като Народното събрание в София гласува изменение на Закона за банковата несъстоятелност, с което в Корпоративна търговска банка ще влезе синдик.

Парламентът му даде възможност да предявява пред съда искове за отмяна на сделки, вписване на обезпечения и възстановяване на имуществото с произход от банката независимо кой е актуалният му собственик.

Друг фактор, който може да е предизвикал изненадващото прехвърляне на акциите на БТК, е решението на българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) да препрати на Европейската комисия казуса с прехвърлянето на контрола над телекомуникационния оператор.

КЗК започна проверка по случая след сигнал от дружеството ТЦ-ИМЕ, което твърди, че се явява крайният акционер от българска страна, притежаващ най-голямо участие в БТК, по веригата на компании със свързана собственост.

То обаче губи контрола над телекомуникационния оператор, който преминава към базираната в Люксембург SHCO 79, без сделката да е одобрена от българските регулатори.

От КЗК обявиха, че няма информация за прехвърляне на акции, но не изключват да има такова - и тъй като оборотът на БТК надхвърля 250 млн. евро, то промените в собствеността на компанията са в прерогативите на Европейската комисия.

Във вторник ръководството на LIC33 обяви, че е придобило пет стратегически компании, свързани с Цветан Василев и КТБ.

Собствеността си са сменили двата оператора на мултиплексите НУРТС Диджитъл ЕАД и Фърст Диджитъл ЕАД (100% от собствеността), военният завод в Русе "Дунарит" АД (91% от собствеността), авиоремонтният завод в Граф Игнатиево "Авионамс" (91% от собствеността) и най-голямата пийпълметрична компания ГАРБ Аудиенс Рисърч България АД.

Покупката на SHCO 79 от LIC33 обаче изглежда твърде рисково начинание.

Все още не е ясно какво ще заяви Европейската комисия по казуса с предишното прехвърляне на акциите на БТК. А самата сделка за продажбата на SHCO 79 също е предмет на регулаторно одобрение.

LIC33, новият купувач на БТК беше представен като "група от европейски инвеститори".

Според информацията от сайта му, дружеството има двама изпълнителни директори - Брус Бауър, съветник на базирания в Москва фонд Verno Capital и украинеца Анатоли Кайро, специалист по телекомуникациите и финансовите услуги в Русия и ОНД. Като съветник в компанията е посочен генерал Бертран Кавайе, работил във френската жандармерия, сега експерт по икономическа сигурност.

Най-интересна обаче е фигурата на председателя на Управителния съвет на LIC33 - Пиер Луврие.

Белгиец по произход, но със силни връзки в Русия. Друга компания, на която той е председател, е френският инвестиционен фонд CFG Capital, който беше свързан от публикация във в-к "Ведомости" с руската частна инвестиционна група "Маршал капитал" на олигарха Константин Малофеев - включен в списъка на лицата, санкционирани от САЩ заради ролята му в украинската криза.

Интересното в случая е, че през миналата година олигархът спечели дело в Лондон срещу ВТБ, която го съди заради фалита и източването на дружество, чиято покупка е финансирана с кредит от нея.

Така че каквото и да е участие на Малофеев в БТК би довело до сериозен конфликт на интереси с VTB Capital.

Участието на руски олигарси в цялата схема - особено на лица, чиито имена са в черните списъци на САЩ и ЕС - изглежда малко вероятно. От CFG Capital също отричат каквато и да е връзка с Малофеев и твърдят, че са замразили дейността си в Русия.

Налице са обаче връзки между Пиер Луврие и Цветан Василев. До 18 март 2015 г. белгиецът е прокурист на българския военен завод "Дунарит", който е ключов актив в бизнес империята, изградена около КТБ.

На този фон инвестиционното решение на LIC33 прилича по-скоро на опит за спасяване на остатъците от бизнес империята на Цветан Василев.

Въпреки че на края на веригите от дружества, изградени около КТБ, често има сериозни бизнеси с активи за милиони, на практика голяма част от заемите, отпуснати от банката, нямат никакво обезпечение, тъй като са дадени на междинни кухи компании, чиято дейност зависи от достъпа им до кредитен ресурс.

Фалитът на всяка една от тези кухи фирми би довел до ликвидиране на съответния актив в портфейла на кредитора.

Ето защо назначаването на синдик вместо квестори едва ли ще промени съществено ситуацията с масата на несъстоятелността, от която Фондът за гарантиране на влоговете трябва да си върне средствата, отпуснати за изплащане на гарантираните депозити в КТБ.

Така накрая за случилото се с банката ще платят не само кредиторите и вложителите, но и българският данъкоплатец.

Единственият начин държавата да стигне до реалните бизнес активи на Василев е да заведе искове срещу юридическите лица, които са вписани като техни собственици.

Но ако междувременно дяловете са продадени на компании, нямащи формално нищо общо с КТБ, то става почти невъзможно подобни искове да бъдат уважени от съда.

 

Най-четените