Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За кратко вандали окупираха Рим

Пожари, изпочупени витрини, безредици оставиха след себе си анархистите, които провокираха мирния протест на т.нар. възмутени в Рим
Пожари, изпочупени витрини, безредици оставиха след себе си анархистите, които провокираха мирния протест на т.нар. възмутени в Рим

Протестът беше старателно планиран в продължение на месеци - и когато предвиденият ден започна, десетки, а може би стотици хиляди италианци бяха се добрали до Рим - от всички краища на Апенините.

В ден на глобални демонстрации това се очакваше да бъде най-голямата манифестация в света - на солидарност с движението на негодуващите в Испания и окупиращите Уолстрийт в САЩ. Но в крайна сметка не властите провалиха протестите в Рим - стори го малка група, вляла се в самите протестиращи.

Плановете за мирна демонстрация в италианската столица претърпяха провал

В града, изпълнен с паметници и църкви, планът беше за шествие от площад край централната гара на Рим, покрай Колизеума, до базиликата на св. Йоан Латерански - отдавнашно място за сбирки на леви протестни движения. Мнозина се надяваха демонстрацията да се превърне в мирна окупация на площада пред катедралата, повтаряйки подобни стратегии от египетския площад "Тахрир" и парка "Зукоти" в Ню Йорк.

Вместо това протестът бързо се разпадна. Шествието не беше изминало много от пътя си, когато групи младежи започнаха да вадят сампиетрини (черните павета, типични за италианската столица) и да ги хвърлят по витрините на магазините. Други разбиха паркирани коли и ги запалиха с коктейли "Молотов", сваляха пътни знаци, за да разбиват банкомати, и разбиха стъклените врати на супермаркет. Скоро голяма част от демонстрантите се разпръснаха, докато хора с маски на лицата се сражаваха с полицията с помощта на камъни и бутилки.

Уличните бунтове, стартирани от малка група, провалиха напълно шествието

В късния следобед протестът се беше превърнал в същинско бойно поле. Полицейски фургони преследваха стотици хвърлящи камъни демонстранти. Сълзотворният газ се кълбеше като мъгла из улиците.

Демонстрантите барикадираха пътищата с метални бариери и контейнери, а неколцина униформени от италианската полувоенизирана полиция избягаха от брониран фургон секунди преди протестиращите да го подпалят. Склад на Министерството на отбраната бе опожарен, а статуя на Дева Мария бе изтръгната от църква и разбита на парчета на улицата. 70 души бяха ранени, трима от тях сериозно.

Огромното мнозинство от включилите се в манифестацията този ден се стремяха да опазят реда, но въпреки враждебността си към вандалите, до планираната цел на шествието успяха да стигнат само насилниците...

Изглежда те се бяха събрали там, за да завземат територията за останалата част от тълпата, водейки с полицията близо двучасов бой пред базиликата. Останалите, блокирани от сблъсъците, бързо се разпръснаха със спуснати плакати; много от тях избягаха към огромното поле, където се намират останките на древния Циркус Максимус.

Насилието в рамките на протестите напомняше за подобни, по-малки сблъсъци преди близо година, когато тълпите се разбунтуваха след вота на доверие за премиера Силвио Берлускони през декември. Протестиращите тогава - основно младежи на студентска възраст, известни като  "Черният блок", вадеха павета от тротоарите и се бореха с полицията до падането на нощта. Този път те са били много повече, вероятно около 500 души, от градове от цяла Италия. Досега обаче арестуваните са само 12 души.

Избликът на насилие реално само даде допълнителни козове на Берлускони

Когато бунтовете се укротиха, Берлускони, чието правителство бе изправено пред пореден вот на недоверие (и оцеля на косъм в него) в дните преди протеста, бързо превърна провалилата се демонстрация в политическо предимство, заклеймявайки "невероятните изблици на насилие" и поздравявайки органите на реда. "Единствено заради спокойствието и предпазливостта им бяха избегнати по-сериозни последици," обяви той.

Към изказванията му се присъедини и кметът на Рим - Джани Алемано, който също заклейми бунтовете. "Изглежда, че днес в Рим видяхме най-страшното насилие в цяла Европа - много опасни хора," добави той, отбелязвайки по-късно, че щетите за града са поне $1.4 млн., включително загубата на 20 куб. м сампиетрини.

Той обаче внимателно разграничи малцинството насилници от останалите участници в шествието. "Бях много впечатлен от реакцията на повечето протестиращи," обяви той. "Никога досега не е имало овации, когато полицията се намеси."

Съдейки по коментарите в блоговете и социалните мрежи, много от младите симпатизанти на протеста споделят гледната точка на кмета. Те осъждат насилието като действие, водещо до обратен резултат.

"Резултатът ще е само един: огромното мнозинство от италианците ще се уплашат и в тях ще се породи желание за здрава ръка," пише блогър, нарекъл се Хасан Богдан Паутас, отхвърляйки тази тактика като неуместна в епохата на Twitter и Facebook. "Останали сме в ерата на радиото и телевизията," добавя той. И наистина останалата част от участниците в протестното движение по цял свят приеха насилието в Рим с тревога.

Виновникът за кризата - финансовият сектор

Оплакванията на италианците до голяма степен повтарят тези, които видяхме другаде по света. Икономическата криза здраво е притиснала страната, където икономиката, вместо ръст, бележи стагнация от повече от десетилетие.

Много от гражданите вече губят търпение да се съобразяват с управление, лишено от законодателен или политически консенсус, прекарало последната година в преход от криза в криза, обединявайки се единствено за времето, достатъчно за прокарване на вълна от непопулярни мерки по орязване на бюджета и вдигане на данъците.

Сред населението цари масово убеждение, отразено и в скорошните избори, че Италия е под атаката на финансовата индустрия, която извлича облаги от икономическите й трудности. Много от младежите негодуват, че са принудени да плащат за обществено осигуряване, което почти изцяло отива за пенсии на техните родители.

Блогърът Клаудиа Ваго, която следи протестите по света и се надяваше, че демонстрацията в Рим ще роди място като това в Ню Йорк, където протестиращите биха могли да стартират обществен диалог, беше също разочарована от случилото се.

"На този етап всичко свърши - всички се прибраха по домовете," коментира тя. "Утре ще се наложи да започнем да градим наново всичко."

 

Най-четените