Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Катастрофата на телевизора

Българските медии предадоха интерпретациите около катастрофата на Germanwings както чукчи - африканско сафари. Снимка: ntv.bg
Българските медии предадоха интерпретациите около катастрофата на Germanwings както чукчи - африканско сафари.

Ако сте имали нещастието да се информирате за катастрофата на полет 4U9525 от българските национални телевизии, бихме искали да изразим най-дълбоките си съболезнования.

Защото това, което се случва през последните няколко дни в Европа, и това, което българските национални телевизии "ретранслират" на драгите си зрители, чисто и просто са несравними величини.

На моменти разминаването между Париж-Берлин-Мадрид и София се оказва толкова абсурдно, че напомня вица за онзи чукчи, който се върнал от сафари, и се опитал да опише на сибирските си събратя как изглеждат африканските животни.

За удобство ги сравнявал със северния елен - зебрата била като точно като елен, само че черно-бял; носорогът - и той, само че с рога на носа. И жирафът бил досущ като северния елен, само че с дълга шия. Всичко наред, докато не стигнал до последното животно.

- И крокодил видях.
- Еха! И как изглежда?
- Ами нали сте виждали северния елен?
- Да!
- Е, нищо общо няма!

Същият интерпретативен дефицит се прояви и при българския превод на катастрофата на Germanwings - събитие от огромна важност в цяла Европа.

Две национални телевизии - бТВ и Нова - посветиха 30-минутни сегменти на темата в сутрешните си блокове, в които (с едно-единствено изключение) напълно достъпната публична информация се изкривяваше до такава степен, че човек започва да се чуди дали става въпрос за невинно невежество или за престъпна глупост.

Изключението е репортажът на Кристина Баксанова от Дюселдорф / Монтабаур, който беше единствената проява на журналистическо старание по темата.

Останалата част от отразяването обаче беше някакво странно общо кратно между "Теория на конспирацията" и "Изгубени в превода".

Какво се случи във Франция:

Във вторник самолетът на Germanwings от Барселона за Дюселдорф се разби в Алпите със 150 души на борда. Обстоятелствата около катастрофата предизвикваха силни съмнения, тъй като самолетът се е снижавал плавно към земята, без екипажът да даде индикация за технически проблем.

В същия ден беше открита черната кутия със записа на разговорите между пилотите и беше предадена на разследващите за прослушване.

В сряда следобед директорът на френското Бюро за анализи и разследвания (службата за разследване на авиационни катастрофи) Реми Жути даде пресконференция, на която обяви, че съществува годен аудио-запис, който е регистрирал целия полет от излитането до сблъсъка с планинския масив - но отказа да сподели детайли от чутото, с което предизвика недоволството на медиите.

Часове по-късно обаче изтече информация в New York Times, според която в последните минути на полета в кабината се е намирал само един от двамата пилоти.

Медийният натиск принуди разследващите да споделят наличната информация - още на обяд в четвъртък прокурорът на Марсилия Брис Робен се среща с роднините на жертвите, които пристигнаха на летището в Маринян. Минути по-късно Робен даде пресконференция, която се излъчи на живо от всички световни медии.

Стана ясно, че ко-пилотът Андреас Лубиц е извършил поредица от манипулации, с които 1. се е заключил сам в кабината на А320 и 2. въвел е ръчно корекция в автопилота, която да предизвика автоматично снижаване на самолета - т.е. плавна катастрофа.

Какво разбрахме от българските медии в петък сутрин:

- Официалните власти във Франция и Германия мълчат, липсва информация; възможно е да се прикрива нещо по-мащабно, "за да не се плашат хората в Европа";

- Съществува "лавина от събития и безброй версии", затова трябва да се използва условно наклонение, компетентните органи не са се произнесли;

- Роднините на жертвите научили от медиите бруталните последни минути от катастрофата;

- Прокурорът на Марсилия не е слушал записа от черната кутия, а и да го е слушал, лъже, защото нямало как да се запише дишането на Андреас Лубиц;

- При френската прокуратура си виновен до доказване на противното;

- Някой се опитва да натопи Лубиц - горкото момче е изкупителна жертва, никой не мисли за родителите му; авиокомпанията е виновна;

- Airbus е виновен, европейските пилоти не обичат да летят на А320;

- Има нещо гнило в поведението на командира на полета, как така ще ходи до тоалетна; ако не беше излязъл, щеше да предотврати катастрофата; остава загадка дали изобщо се е опитал да влезе в кабината, като използва кода си.

Всичко сме очаквали от водещите на сутрешните блокове, за които темата за някаква си авиокатастрофа (без български жертви) е на n-то място по приоритет след кризата с родния домат или значението на деколтето на Николета Лозанова върху постиженията на националния отбор по футбол.

Но най-странното е, че и при двете телевизии слабите звена се оказаха кореспондентите от Германия и Франция, от които се очаква обективно и коректно отразяване, плюс анализ.

Вместо това в национален ефир се изля нещо страшно - чути-недочути спекулации от местните talk-show-формати, липса на контекст, теории на конспирацията на ниво форумни тролове и чисто невярна информация.

Неслучайно нито едно от тези твърдения не беше подкрепено с позоваване на източник - просто нищо от това не е вярно.

Самите събеседници в студиата на телевизиите опровергаваха част от кореспонденциите - както за надеждността на самолета (А320 е "възможно най-добрият в класа си, дори предпазва пилотите от грешки"); така и за записа на дишането в черната кутия ("напълно е възможно да се запише и да се чуе, ако е включен интеркомът, а разговорите между пилотите преди инцидента означават, че той е бил включен").

Останалите нелепици обаче останаха да си висят в пространството като истина от последна инстанция - въпреки че за всяка от тях има просто и ясно опровержение, при това от легитимен източник.

Липсващата насрещна реакция беше придружена от журналистически импровизации в ефир като:

"Всички сме се преуморявали, възможно ли е да се прегори до такава степен?"

"Дали изискванията към пилотите в Germanwings са по-повърхностни, защото е нискотарифна компания?"

"Насочвал ли се е пилотът към конкретен връх?"

А най-блестящият бисер дойде в студиото на Нова ТВ, докато коментатор се опитваше да успокои зрителите със страх от летенето, като даде личен пример:

СЪБЕСЕДНИК: На мен ми предстои пътуване със същия тип самолет...
ВОДЕЩА: Ах, с Germanwings???
ТРИМА СЪБЕСЕДНИЦИ В ХОР: Не, не, става дума за Airbus...

За този нонсенс си има причини и една от тях се крие в българските обществени патологии, които понякога пречат на логическото осмисляне на част от световните новини (такова е и сравнението между северния елен и крокодила).

Всички сме увредени от вроденото си недоверие към прокуратура и полиция - заради дългогодишната практика на умишлено прикриване на информация, а и напълно основателни съмнения в безпристрастното разследване. Затова когато видим бързи и ясни действия, ги приемаме за манипулация - по рефлекс.

По-страшното, обаче, е катастрофалното снижаване на журналистическите стандарти. Вместо да информират, медиите преформатират световните събития по свой образ и подобие.

А всъщност катастрофата на Germanwings наистина е силно полемична и заслужава много повече внимание.

Това е събитие, което се следи на живо паралелно в три държави - Германия, Испания и Франция; което ще има огромни последици не просто за семействата на пострадалите, но за целия авиотранспорт - от пасажерите до производителите на самолети.

Събитие, което предизвика дебат на няколко плоскости за авиационната безопасност, за медицинските стандарти за пилотите, за последиците от силната конкуренция между традиционните и нискотарифните авиокомпании, за етичните стандарти при отразяване на трагични събития, за огромното значение на адекватната реакция на институциите.

За съжаление, нито един от тези проблеми не "проби" през кинескопа на българския телевизор.

 

Най-четените