Иглика Трифонова: Смело сърце или как се минават 800 км. пеш | webcafe.bg
Webcafe

Иглика Трифонова: Смело сърце или как се минават 800 км. пеш

Ана ДинковаАна Динкова
14.05.2017, 18:27 (обновена 17.05.2017, 17:52)

1 от 5 снимки Назад Напред

Иглика Трифонова - пътешественичка, фотосесия Pandora

Снимка: © Мирослава Дерменджиева, Webcafe

"Аз живея, когато пътувам, в останалото време сякаш съм в сън" Избраните аксесоари са част от новата колекция на бижута PANDORA

“Когато пътувам се чувствам най-жива, най-силна и тогава животът ми наистина има смисъл”, казва Иглика Трифонова. Тя е професионален фотограф и пътешественик - две занимания, които се допълват като вятъра и морето.

Участва като фотограф и член на биоложки екип в три български експедиции до Антарктида, минава осем пъти по пътя към Сантяго де Компостела или по-известен като Ел Камино и е част от най-дългото Камино де Сантяго - 14 хиляди километра от Антарктика до катедралата Сантяго де Компостела.

Иглика прекарва всеки свободен миг в планиране или осъществяване на следващото си пътешествие. Първото го подготвя 7 години и взима кредит, за да го реализира.

Житейската философия, която най-много й допада е тази на Джеймс Дийн: „Мечтай, сякаш ще живееш вечно. Живей, сякаш ще умреш днес”.

Иглика има над 20-годишен опит като фотограф, работила е в различни вестници и списания, била е парламентарен фоторепортер. От 2012 г. е председател на българския клон на световната Асоциация на младите полярни изследователи и се грижи за връзките с обществеността на Българския антарктически институт.

Участва в много образователни инициативи, свързани с Антарктида и обикаля училища в цялата страна. Хобито й е да рисува на стъкло.

Откога пътуваш?

От сравнително скоро, защото една голяма част от живота ми е преминал вкъщи, в университета – имам три висши образования. Започнах да пътувам след 30-та си годишнина, когато беше и първото ми ходене до Антарктида 2006 г. и от там апетитът ми за пътуване нарасна. Когато видиш половината свят, сетивата ти се отварят и искаш да видиш още много места и необходимостта да пътуваш става жизненоважна.

Първото ми пътуване до Антарктида беше плод на добро съчетание от любителството ми и професионалните ми интереси. Планирах го цели седем години, даже се наложи да изтегля кредит, за да замина. Но не съжалявам за това решение, защото си струваше всяка една стотинка - това беше едно незабравимо преживяване.

Там се оказа, че не само намерих приятели, но и помагах при работата на биоложката. Така постепенно станах част от екипа и тази година се върнах за четвърти път.

Кое е най-ценното, което научи по време на пътешествията си до Антарктида?

За мен най-ценни остават хората. Това е моето второ семейство. Научаваш се да помагаш, да приемаш помощ, научаваш се на търпение и на съвместен живот и уважение на личното пространство на хората – защото там се живее в едно ограничено пространство, което можеш да напускаш основно когато метеорологическата обстановка го позволява. И всяка година това семейство се разраства.

Кое е другото най-вълнуващо място, което си посетила освен Антарктида?

Камино де Сантяго* (бел.р. един от най-старите християнски маршрути) – това е мястото в Испания най-силно ме привлече, а за това място научих в параклиса на Антарктида, където Господ е на една ръка разстояние, така че за мен Антарктида и Камино са силно свързани.

Тогава отново се размечтах и резултатът беше, че минах 850 километра пеша за 42 дни. Три години след първото ми пътуване до Антарктида, заедно с антарктически приятели го минах и почнах да искам да се връщам и там – така вече осем пъти съм минавала различни маршрути от Камино де Сантяго.

Може да се тръгне от различни точки в Португалия, Испания, Франция, Великобритания – така човек само с една раница на гръб вижда различни места, опознава различни хора, придобива представа за света съвсем отблизо.

"Кръстчето – от Сантиаго де Компостела, което си купих годината, когато започнахме Камино от Антарктида, като естествено преминахме дългата отсечка от 14 000 километра с кораба на испанската експедиция, а последните 100 километра вървяхме пеша. Като при пристигането ни в Сантиаго де Компостела ни посрещнаха епископът и кметът, а самото Камино остана записано в историята на града. Това кръстче е символът на Св. Яков, носител на силата, като в кръста има преплетем меч и стрели. Под този кръст са плавали Магелан и Колумб и за мен е важен спомен."

Сякаш за теб крайната цел самият път и пътуването е по-важно от пристигането до определена дестинация, така ли е?

Да, така е. Аз живея, когато пътувам, в останалото време сякаш съм в сън.

Колко често пътуваш?

Не толкова често, колкото ми се иска.

Предпочиташ да пътуваш сама или в компания?

Обичам да споделям преживяванията си с други хора, за това не обичам много да пътувам сама. По-силно ми е преживяването, когато имам с кого да си кажа „а помниш ли какво беше, когато бяхме в…“. Аз съм колективен играч.

А минавала ли си Камино сама?

Не, но ми се иска, защото най-голямата полза от това да минеш Камино сам е да се обърнеш навътре към себе си.

Какво би посъветвала начинаещите пътешественици?

За мен най-важното беше да нямам предварителни очаквания, да тръгна с отворено съзнание и да приемам всичко, което ми се случва като най-доброто. Когато човек тръгне с очаквания често се разочарова, много по-добре е да тръгнеш с идеята, че ти предстои приключение и да приемеш всичко, което ще ти се случи.

Бих посъветвала хората да мечтаят, но да слагат краен срок на мечтите си, за да станат реалност, в противен случай може да останат само мечти.


А ти самата подготвяш ли се за пътуванията?

Да, но предпочитам да събирам основна информация, която да ми бъде полезна, без да се влияя от чуждите впечатлявания. Преди първото пътуване до Сантяго де Компостела четох много разкази и говорих с хора, които са минали Камино и резултатът беше, че очаквах нещо конкретно, повлияна от чуждите разкази, което доведе до известно разочарование. Оттогава определено предпочитам да тръгвам без предварителна нагласа.

Коя е следващата ти мечтана дестинация?

Тибет и планината Кайлаш, която се обикаля от пилигримите по 20 пъти, което е малко по-трудно, защото височината е 5 хил. метра, по-трудно се диша и се изисква специална подготовка.

Съботите и неделите пътуваш ли, например за кратки обиколки из България?

Съботите и неделите често се налага да работя. Понякога пътувам и из България, но последните ми пътешествия са в чужбина, защото „пестя“ отпуските си за по-дълги обиколки и пътешествия. Например след последната експедиция до Антарктида отидох до Перу, една от мечтите ми беше да видя Мачу Пикчу. Не обичам много туристическите места, за това за мен там беше най-интересно да се запознавам с местни хора, които да ми показват част от собствения си живот, в какво вярват – там точно има интересна смесица от католическа религия и старите вярвания на маите.


Посещаваш различни училища в София и страната и се срещаш с много деца – за какво им говориш?

Направихме Асоциация на младите полярни изследователи, на която съм основател и председател, като мисията ни е да ходим в различни училища и да говорим за Антарктида на децата, да заразим децата с желанието за пътуване и с желанието да природата и околната среда. Да разберат колко е важни и да е интересно да бъдеш учен, защото представата на повечето деца е за скучен чичко с очила, който седи в лаборатория, а всъщност науката е нещо вълнуващи и дава възможност на хората за много повече от лабораторна работа. Благодарение на Асоциация на младите полярни изследователи българската експедиция до Антарктида се подмладява все повече.

Искаме децата да се влюбят в идеята, че науката не е скучно нещо, а е интересна, полезна и важна, както и колко е важно да опазим нашата планета.

За мен Антарктида се оказа съдба – всяка свободна минута прекарвам в подготовка на презентации за училища или в подготовка на следващите пътешествия, а всичко това започна с първото ми отиване до Антарктида!

 

"Лишеят от Антарктида, там расте с около сантиметър на всеки 100 години, а в момента тук расте по-бързо и сега цъфти – малките подобни на чашки връхчета са цветчетата. Каменното сърце е от Норвегия и е част от изкуството на саами, като подобни фигури там се подаряват винаги на любим човек."

*Векове наред, милиони поклонници извървяват пеша маршрута през Северна Испания, наричан Камино, до катедралата в Сантяго де Компостела, в който са положени останките на свети Яков с цел опрощаване на греховете им.

Бижута: Pandora

Облекло: MARC O'POLО

Грим: Оксана Николова

Стилист: Ана Динкова

Фотограф: Мирослава Дерменджиева


Oще: do  pandora  антарктика  джеймс дийн  ел камино  иглика трифонова  камино  пандора  сантяго де компостела 


Още от Жени в действие

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

2 Bozo Kosmev | 22.05.201716:41

Има такъв филм за възрастни: Смело с ръце
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

1 Citizen X | 22.05.201713:02

Мачу ти пикчу и маите... Дотам четох и отсвирих. Поредната лелка, тъпкана с илюзиите на Джаки Колинс...
   

оценка

+0 -0