Пътеписът на Дейвид Боуи от СССР | webcafe.bg
Webcafe

Пътеписът на Дейвид Боуи от СССР

Lifecafe, dubikvit.livejournal.com 12.01.2016, 14:27 (обновена 31.01.2016, 13:37)

1 от 26 снимки Назад Напред

дейвид боуи, ссср

През 1973-та година 26-годишният Дейвид Боуи посещава СССР за първи път. На връщане от Япония, той пътува с транссибирския екпрес по цялата дължина на страната, като постоянно пише музика.

През 70-те години Дейвид Боуи два пъти посещава СССР.

Първото му посещение е през 1973 година след тур в Япония. Той пътува по цялата дължина на Русия с транссибирския експерс.

Боуи поразява руснаците със своя оригинален външен вид всеки път, когато слезе от влака.

"Аз намирам истинската свобода единствено в царството на собствената си оригиналност", често казва той. Своята прическа, нарочно пазеното от слънце бледо лице и избора на цвят на дрехите по онова време, той обяснява с дълбокото си влечение към естетиката на японския театър Кабуки. Действително, изпълненията на Боуи в Япония предизвикват масова истерия, концертите му се окачествени от пресата като нова "битълмания", а плочите му бият рекорди по продажби.

Никой не е разказал по-добре за последвалото топлото посрещане в Япония пътуване в Русия от самия Боуи.

26-годишната ексцентрична звезда пише писма от трансибирския експерес до момиче на име Шери Внила, която по онова време е негов мениджър и PR. Писмата са датирани май-юни 1973 година.

26 май 1973 година

Драга, Шери. Струва ми се, че е време да ти разкажа за своето пътешествие из Русия.

Русия е удивителна страна и аз бях много развълнуван от възможността да видя макар и част от нея със своите очи.

Разбира се, имах някаква представа преди това за Русия от онова, което съм чел, слушал или виждал по филмите, но приключението, което преживях, хората, които срещнах - всичко това се натрупа в удивителен опит, който никога няма да забравя.

Надявам се, че мога да ти предам поне част от своите впечатления.

Моя компания по пътя бяха Джефри Маккормак (той свири в моята група), Боб Мусел (репортер от агенция United Press International) и Ли (мой личен фотограф).

Нашето пътуване започна на моторния кораб "Феликс Джерджински" (в оригинала Боуи пише "Нзерджински"), който тръгна от пристанище Иокогама и се отправи към Находка - морско пристанище на далекоизточното крайбрежие на СССР.

Тази част от пътя отне два дена и, трябва да призная, доста ми се хареса.

Самият моторен кораб беше хубав и даже в известен смисъл луксозен.

Даже изнесох концерт за другите пътници. Нищо особено не планирах, просто изсвирих няколко песни с акустична китара. Изглежда на пътниците им хареса в крайна сметка, ако съдя по техните реакции.

В Находка се качихме на влак. Беше фантастично.

Представи си стар френски влак от началото на века, с прекрасна дървена тапицерия, а вътрешността на вагоните беше украсена със старинни овални огледала, бронз, бархетни седалки.

Все едно попаднахме в романтична новела или стар филм. Всеки влак за мен е като роден дом, но този беше много удобен. Да кажем така: това беше най-добрия влак, от всички, които съм виждал, а в своите пътувания съм видял много влакове!

Вече усещах дългото и приятно пътуване по целия Сибир, но в този смисъл ни чакаше разочарование...

На следващия ден ни обявиха, че в Хаборовск ни предстои прекачване и оттам започва осемдневното пътуване през Сибир.

Новият влак нямаше нищо общо със стария. Той беше прост, практичен и всъщност, много чист, но ние вече бяхме заобичали нашия краси и романтичен "французин".

Сибир беше невероятно внушителен. По цели дни пътувахме из величествени гори, реки и широки равнини. Дори и не съм си помислял, че в света все още са останали такива пространства недокосната дива природа.

Онова, което се изправи пред моите очи, приличаше на пътуване из други времена, в друг свят и ми направи огромно впечатление.

Беше доста странно да седиш във влака, който сам по себе си се явява продукт на съвременните технологии, и да минаваш през такива чисти и не замърсени от човешка ръка места.

Но всичко ние наблюдавахме през прозореца.

Що се отнася до вътрешността, то в нашия вагон ни придружаваха две приказни уреднички на влака, които се наричаха Таня и Надя (в оригинала Боуи пише "Даня", но по-скоро едното момиче се е наричало Татяна).

Сутрин те ни носеха чай, макар че, за да сме точни, този чай те ни го носеха по цял ден - и трябва да ти кажа, че беше много вкусен.

Нашите очарователни уреднички бяха винаги весели, дружелюбни и с времето ние просто се влюбихме в тях.

Вечер, когато те свършваха работа, им пеех своите песни.

Те не разбираха нито дума английски и, естествено, не знаеха нито един мой текст! Но това съвсем не ги притесняваше. Те седяха срещу мен, усмихваха се, слушаха внимателно и в края на всяка песен се смееха и пляскаха с ръце.

В тяхно лице аз видях прекрасна аудитория и ми доставяше голямо удоволствие да пея за тях"

2 юни, 1973 година

"Драга, Шери!

Миналата седмица ти разказах за Таня и Надя, нашите забележителни дежурни по вагон. Таня и Надя имаха навика да слизат на гарите по време на маршрута, за да ни купуват кисело мляко (продукт, известен в Русия като варенец) и други неща, които продават по гарите местните жители. Те, разбира се, ни угаждаха и винаги купуваха само най-доброто.

Обичам да пътувам с влак, най-добре си почивам в него, а и това е шанс да видя света и хората. Понеже пиша много песни по време на път, то, в тях, разбира се, намира и отражение и атмосферата на страните, моите наблюдения за тях.

Написах няколко песни за Русия, така че е надявам, че ти скоро ще разбереш за впечатленията ми за Русия и Япония не само от писмата, но и от музиката също.

Във влака се работи отлично. Аз поддържам следния режим: ставам рано, закусвам обилно, след това чета или пиша по цял ден музика.

Дълго гледам през прозореца, старая се повече да общувам с хората. Лягам си рано - към 9 или 10, което за музикант е твърде рано.

На 30 април най-накрая стигнахме в Москва.

Същата вечер се настанихме в хотел "Интурист", а на следващия ден имахме късмета да видим по улиците парад в чест на Първи май.

Първи май е най-големият руски празник, който се провежда в чест на основания от Комунистическата партия Съветски съюз.

Всички членове на партията маршируват по улиците, някои носят червени знамена и пеят патриотични песни. Да ги наблюдаваш е интересно: видът на огромно количество хора, обединени от обща цел, впечатлява.

От Москва заминахме към Варшава, оттам - в Берлин, а след това към Белгия и Париж.

В Париж се запознах със своята забележителна съпруга Енджи. Всички тези впечатления са все още живи в моята памет. Надявам се, че те ще продължат да живеят и в моята музика".

Три години по-късно Боуи отново се озовава в СССР, този път придружен от Иги Поп.

В Москва музикантите се настаняват в хотел "Метропол", където отпразнуват 29-тия рожден ден на бащата на пънк-рока Иги.

Вижте в галерията снимки от тези две посещения.

Oще: дейвид боуи  дейвид боуи в москва  дейвид боуи в русия  дейвид боуи в ссср  москва  пътепис от ссср  пътешествие из ссср  пътуване из ссср  русия  ссср 


Още от Галерия

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.12.2015, 19:55

1 jens xp | 12.01.201618:23

А съветските граждани, драги ми Бауи, никъде не пътуваха! Ти беше ли в онези градове от затворен тип, чието население никога не ги напускаше? Аман от "полезни идиоти"!!
   

оценка

+1 -3