Знаме на бетона | webcafe.bg
Webcafe

Знаме на бетона

Явор Николов 14.09.2013, 16:38 (обновена 17.09.2013, 13:54)

1 от 9 снимки Назад Напред

аркутино

Снимка: © Явор Николов

Бетонният призрак на соца пази плажа на Аркутино. Самият бетонен призрак пък е охраняван от полицейски джип, който не се вижда на този размер.

Слаб сезон. Така хотелиерите наричат тези ту хубави, ту ужасни дни от септември, когато температурите са между 11 и 36 градуса, а хвърлянето на монета е по-точно от синоптиците при прогнозирането на валежи. Ваучери, оферти за последния момент, шведска маса, бонуси - всичкото това приключва днес.

А на едно място с петзвезден бетон и социалистически пропорции, то никога не е и започвало.

Имало едно време

Плажът Аркутино и днес е средностатистически приятен като за южното Черноморие. Разположен съвсем близо до резервата Ропотамо, той е относително чист и е единственото място у нас, където все още вирее пясъчната лилия. Освен това, има дървени пътеки, които го правят достъпен и за инвалиди и майки с детски колички. В близкото Мечешко блато (което е част от резерват) също се срещат редки видове растения, а птиците всяка година наминават по пътя си на юг. Наоколо има гъсти гори.

Навремето е било много по-диво и, в този смисъл, по-хубаво. Не е чудно, че в края на 70-те хората около Людмила Живкова избират Аркутино за мястото, където да се строи курортен комплекс за талантливи деца под егидата на „Знаме на мира". В някои документи обектът се споменава като колеж от световната верига „Обединени колежи" (цялата работа с тях приключва малко след края на комунизма).

Разрешение е получено през 1984 г. и строителството започва. Както и при други проекти, свързани по някакъв начин с дъщерята на Първия, не се пести от багери, бетон и, където се наложи, взривове. Мащабите на проекта могат да засрамят и много инвеститори от безумните времена преди кризата 20 години по-късно - близо 600 декара земя вече никога няма да са диви, даже и по устройствен план. Наоколо вече не е чак толкова хубаво, колкото няколко реда по-нагоре.

Демокрацията заварва в комплекса „Знаме на мира - 2" два грамадни корпуса на груб строеж и един етаж от трети. Твърде далеч от пускане и твърде скъпо за взривяване. Следва прехвърляне на собствеността между различни министерства, докато накрая не го подаряват на „Главболгарстрой", която пък е приватизирана през 1997 г. На обекта не идват нито държавни багери, нито пък частни.

Ще кажеш, че „Главболгарстрой" не са харесали мястото - продават земята с комплекса през 2006 г. на някакъв британски инвестиционен тръст. Явно обаче не е това: само година след сделката, на по-малко от километър в северна посока компанията изгражда ваканционно селище (с което си навлича и гнева на природозащитниците). Иначе казано, частните багери идват, ама за да копаят на съвсем друго място.

Постапокалиптично

В една част от недостроения комплекс се влиза лесно - само трябва да кривнеш от пътя за плажа и да се набереш по бетона тук и там (по-нагоре нещата си отиваха към катерене или минаване през бодливи храсти, а ни мързеше). По някои от стените има грозни графити. Наоколо се търкалят и празните флакони от спрейовете. Ако се съди по ръждата, сигурно поне 5-6 години са стояли захвърлени.

Ходим спокойно по плочите, катерим се по стълбищата, даже влизаме за малко в едно мазе. Строежът не е мръднал, ще кажеш, че март месец са свършили парите, а не през 1988 г. Личи си къде са били скелетата, има и забравени големи дървени сандъци, на поразия стърчат арматури. Вероятно поне две махали биха се прехранвали от „артефактите" из „Знаме на мира - 2", но не изглежда да е крадено.

Още на място стигаме до извода, че частният път (за чиято законност може да се поспори) долу затруднява проникването на газки, каруци и бусове за возене на метал. После в една от далечните снимки виждам и дискретно паркиран полицейски Land-Rover не много далеч от мястото, където по-рано бяхме обикаляли.

И най-злите пазители на реда обаче не могат да опазят строежа от природата. Тя бавно, но сигурно го завзема - пълзящите растения се катерят по колоните, от шахтите стърчат дървета, а едно любопитно водно конче-гигант ни оглежда, кацнало на един винкел. След още 25 години бездействие, почивният комплекс сигурно ще изглежда като един голям изкуствен риф на сушата - композиция от изцяло зелени кубчета с по една гора отгоре.

Животът се завръща върху бетона... малко като в Чернобил или по-скоро като в Гагра - изоставената след войните през 90-те съветска Ривиера в днешна Грузия - от другата страна на Черно море, иначе казано. Все още обаче не сме на „зеления", а по-скоро на „страшния" етап - един страшен и празен скелет е надвиснал над летовниците по плажа. Контрастът е като в ТАЗИ снимка от Бейрут...

А после?

Докато си мие краката на плажната чешма, чичо с тенденция към дядо с въздишка ни обяснява колко хубав хотел е можело да има отсреща. Колко пък да е хубав - на по няма и километър от двете страни са се появили два други бетонни гиганта, за единия ви разказах.

Главният архитект на Созопол Румен Александров е категоричен, че през последните 6 години не е издавано разрешение за строеж в рамките на „Знаме на мира - 2". В същото време, той е върху урбанизирана територия и в проекта за изменение на Общия устройствен план на общината там е предвидено курортно застрояване.

По думите на Александров, някогашният летен почивен център за надарени деца може и да бъде достроен - ако експертиза покаже, че сградите са в добро състояние и инвеститорът е решил, че си заслужава.

Преди 10 години това даже можеше да мине за добра новина - ако поне едни от хората с багерите бяха решили да завършат „Знаме на мира - 2", вместо да съсипват природата някъде другаде, както в крайна сметка направиха. Сега, и да го пуснат, само ще донесе още замърсяване, шум и... промоции. „Силен сезон", „слаб сезон"... знаете как е.

Oще: аркутино  главболгарстрой  людмила живкова  море  природа  туризъм  хотел 


Още от Галерия

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани