Момчилова крепост - родопска красота и арматурни железа | webcafe.bg
Webcafe

Момчилова крепост - родопска красота и арматурни железа

Христо Узунов 11.03.2016, 17:32 (обновена 26.03.2016, 09:19)

1 от 9 снимки Назад Напред

момчилова крепост

Снимка: © Христо Узунов

Крепостта Подвис - бившата резиденция на Момчил юнак, многократно завладявана от българи, византийци и османци, днес е в плен на пластмасови платформи със съмнителни естетически качества.

Високо горе, там където върховете на Родопа планина стържат смолянските небеса, от незапомнени времена стърчи древно градище.

Камъните, наредени в основите помнят бурната история на този край - бляскавите победи и тежките поражения на войските, нееднократно сблъсквали се в неравен бой пред тях.

Името на това градище е Подвис, известно днес като Момчилова крепост, а гледките, разкриващи се от него ще накарат и най-прагматичната душа поне за миг да си представи, че е полетяла над пищната красота на Родопите.

Ако не се блъсне в някой лъскав парапет, разбира се.

Самата крепост се намира на около 20 км източно от град Смолян, в землището на село Градът. Според историческите сведения първите градежи на това място датират още от късната античност и са част от системата от отбранителни съоръжения, призвани да спрат варварските нашествия от север.

В този си формат крепостта не просъществува дълго - опожарена е при едно от славянските нашествия и задълго е забравена.

Средновековието, с неговите междуособици и непрестанни борби, обаче отново си спомня за старинните останки. На тяхно място в периода между XI и XIV век изниква съвсем нова крепост, тясно свързана с името на един легендарен български владетел - Момчил юнак.

Роден през 1305 година, Момчил бързо се прочува с коравия си характер и военни умения, които през 1343 година го превръщат в едноличен господар на областта Меропа, включваща земите на Западните, Средните Родопи и част от Беломорието.

Това става, след като той оказва безценна помощ на император Йоан VI Кантакузин по време на гражданската война във Византия, а крепостта Подвис се превръща в първата му столица...

Момчил не се задържа дълго в Подвис защото скоро след като влиза във владение на Меропа, той се спуска към Беломорието и заема Ксанти, където прави своя дворец и се включва в борбата срещу османските нашественици.

Славният войн загива през 1345-та по време на битката при Буруград.

След смъртта на Момчил крепостта Подвис отново попада във владение на византийците и в края на XIV век е превзета и опожарена от османската войска.

Интересът към старината се възвръща чак след освобождението на България, а първите проучвания са извършени през 1986-та, когато са установени външните ѝ очертания.

2007-ма и 2012-та са следващите важни години от историята на местността, когато по няколко европейски програми са предприети мерки за продължаване на проучванията и цялостната социализация на крепостта.

Изградени са различни туристически съоръжения, между които панорамна пътека, амфитеатър, няколко беседки и грънчарска работилница, където всеки може да се пробва с глината.

Днес Момчилова крепост се радва на засилен интерес от страна на посетителите и е пример за добре развита туристическа дестинация.

Разположеният до входа на паркинга посетителски център извършва опознавателни беседи, пътеката до крепостта е облагородена, а близкото село разполага и с приветливо ресторантче, където прегладнелият пътешественик може да се подкрепи.

На пръв поглед изброеното до тук звучи прекрасно, но както винаги в българските туристически приказки се появява едно "но", което се издува като балон с горещ въздух и накрая се пръсва звучно над главите на свикналите с какви ли не изтъпления туристи.

Всичко започва още на паркинга с беседата в посетителския център.

Наистина хубаво е, че е създадено работно място за жената, която е трудоустроена в малката кабинка, но монотонният ѝ глас, с който разказва наизустения текст е способен да приспи и мъртвец, а всеки въпрос извън "стихотворението" среща един и същ двусловен отговор - "не знам".

Нататък всичко продължава добре с приятна пътечка сред родопски иглолистни исполини, но когато започва истинското изкачване се срещаме с нагледен пример, обясняващ значението на израза "усвояване на средства".

Импровизираните стъпала, вкопани в почвата, биха улеснили туристите по пътя им нагоре, ако дъските, служещи да задържат земната маса на мястото ѝ, не бяха прогнили.

В резултат забитите пред тях арматурни железа от крепежен елемент са се превърнали в опасни метални шипове, жадни за плътта на невнимателния посетител.

Веднъж добрали се до крепостта, едва ли очаквате първото нещо, което видите, да са няколкото набучени на пилони тонколони, но ви предстои точно такава среща.

Оказва се, че те са част от озвучението на амфитеатъра, където вечер се прожектират филми на историческа тематика, подкрепени от светлинно шоу.

Мероприятието е находчив начин за събуждане на интереса към крепостта и определено има място сред древните останки, но това не може да се каже за всичките парапети, стълбички и пластмасови платформи, опънати със и без нужда и покриващи по-голямата част от върха.

Заради техния лъскав метален обков мястото прилича повече на палубата на луксозна яхта, отколкото на средновековно укрепително съоръжение и точно в това е проблемът.

Заети с "усвояването на средства" авторите на проекта са прекалили с човешката намеса по такъв начин, че тотално са го откъснали от усещането за история и хармония с природата, а именно тези неща правят подобни обекти привлекателни.

Защото, съгласете се - не всеки връх си има своя крепост, но на всеки може да се плесне панорамна площадка за наблюдаване на околния пейзаж...

Oще: беломорие  българия  българско знаме  византия  галерия  дворец  европейски програми за развитие  знаме  исторически обект  история  крепост  ксанти  момчилова крепост  момчил юнак  пари  планина родопи  подвис  реставрация  родопи  родопите  родопска планинска верига  снимки  туризъм  фотогалерия  фотография  христо узунов 


Още от Галерия

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

1 pixie | 12.03.201609:40

Очевидно парите, предназначени за тези обекти, не са усвоени както трябва, но по стара българска традиция на никого не е подирена сметка.
Онзи ден бяхме на едни руини и си помислих колко ефектно и по-екологично би било, ако на мястото на някогашната истинска древна сграда вместо да редят съвременни тухли (донякъде) и евтина анахронична пластмаса, може да има холограмни изображения, показващи как е (или учените мислят, че е) изглеждала в действителност. Децата ще се кефят и ще бъде много впечатляващо. Със сигурност, ако изобщо е възможно , ще бъде много по-оправдано харчене на пари по проекти.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани