Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Призрачната детска градина край Златоград

На красив хълм в местността Пирийца близо до Златоград, една изоставена сграда напомня за миналото на града, когато той е бил един от важните центрове в рудодобивната промишленост. Снимка: Христо Узунов
На красив хълм в местността Пирийца близо до Златоград, една изоставена сграда напомня за миналото на града, когато той е бил един от важните центрове в рудодобивната промишленост.
До 90­те години на миналия век в тази сграда са възпитавани децата на миньорите, работещи в околността. Снимка: Христо Узунов
До 90­те години на миналия век в тази сграда са възпитавани децата на миньорите, работещи в околността.
Тъй като често и двамата родители работят в мините или предприятията на ГОРУБСО, децата им прекарват времето си от понеделник до петък в седмичните детски градини, построени за целта. Снимка: Христо Узунов
Тъй като често и двамата родители работят в мините или предприятията на ГОРУБСО, децата им прекарват времето си от понеделник до петък в седмичните детски градини, построени за целта.
Централният вход на детската градина­ - тъжен и мрачен. Снимка: Христо Узунов
Централният вход на детската градина­ - тъжен и мрачен.
Разрухата разяжда пустеещите коридори, някога изпълнени с детски смях. Снимка: Христо Узунов
Разрухата разяжда пустеещите коридори, някога изпълнени с детски смях.
Парната инсталация е демонтирана и на нейно място в мазето зее огромна пропаст. Снимка: Христо Узунов
Парната инсталация е демонтирана и на нейно място в мазето зее огромна пропаст.
Прозорците на мазето са зловещи и отвън, и отвътре. Снимка: Христо Узунов
Прозорците на мазето са зловещи и отвън, и отвътре.
Столовата. Тук някога са се хранили децата на миньорите. Днешните посетители обаче използват мястото, за да палят огньове. Снимка: Христо Узунов
Столовата. Тук някога са се хранили децата на миньорите. Днешните посетители обаче използват мястото, за да палят огньове.
Коридорът към столовата е бил украсен с метални тръби, част от които вече са отстранени, за да послужат на някой друг. Снимка: Христо Узунов
Коридорът към столовата е бил украсен с метални тръби, част от които вече са отстранени, за да послужат на някой друг.
Столовата отвън ­ паднала мазилка и растящи по покрива дръвчета. Снимка: Христо Узунов
Столовата отвън ­ паднала мазилка и растящи по покрива дръвчета.
Четири етажа са предвидени за малчуганите. Всеки от тях е имал собствена зала, както и стаи за персонала и децата. Всичко това обаче вече е спомен. Снимка: Христо Узунов
Четири етажа са предвидени за малчуганите. Всеки от тях е имал собствена зала, както и стаи за персонала и децата. Всичко това обаче вече е спомен.
В сградата почти не са останали метални елементи. Отстранени са дори железните парапети на стълбището. Снимка: Христо Узунов
В сградата почти не са останали метални елементи. Отстранени са дори железните парапети на стълбището.
Папрат расте на една от оголените до тухла стени в детската градина. Снимка: Христо Узунов
Папрат расте на една от оголените до тухла стени в детската градина.
Дали от вятъра, дали от човешка ръка, всички стъкла в сградата са изпочупени. Снимка: Христо Узунов
Дали от вятъра, дали от човешка ръка, всички стъкла в сградата са изпочупени.
Всичко оцеляло след хората навява тъга. Празна стая с изглед към сивата есенна гора Снимка: Христо Узунов
Всичко оцеляло след хората навява тъга. Празна стая с изглед към сивата есенна гора
Докато не се реши каква ще е съдбата на сградата, залите й ще си останат все така пустеещи. Снимка: Христо Узунов
Докато не се реши каква ще е съдбата на сградата, залите й ще си останат все така пустеещи.
Красивата природа на местността и наличието на минерални извори наблизо са

предпоставки в бъдеще тук отново да има хора. Но дали? Снимка: Христо Узунов
Красивата природа на местността и наличието на минерални извори наблизо са предпоставки в бъдеще тук отново да има хора. Но дали?
Мрачните останки на детската градина, надвиснали на един от хълмовете край Златоград. Снимка: Христо Узунов
Мрачните останки на детската градина, надвиснали на един от хълмовете край Златоград.

Златоград -­ най-­южният от българските градове и един от най-­красивите. Малките му улички се вият покрай старинни къщи, запазили в себе си спомена за възрожденския дух, а между тях надничат храмовете на две религии, тясно обвързани с историята на този край.

Тук е построена най-­старата църква в Родопите от времето на Османската империя, тук са и останките на старинна джамия, разрушена в епохата на социализма.

Въпреки превратностите на съдбата животът продължава - и днес Златоград е едно тихо и спокойно място, подходящо за семеен туризъм. Етнографският комплекс в града, създаден през 2001 г., привлича посетители от страната и чужбина, а на територията му възкръсват традиционни за региона занаяти.

Гайтанджийската и медникарската работилници са само част от етнографското разнообразие на комплекса.

Туризмът обаче отскоро е част от поминъка на златоградчани. Както си личи и от името на града, още от далечни времена тяхното основно средство за препитание е миньорската работа.

В Родопите рудодобивът е популярен от древността, а между I и V век, заради засиленото търсене на метали, тази дейност претърпява значителен подем благодарение на местното тракийско население, специализирало се в минното дело.

Останки от рудниците на траките все още могат да бъдат видени на различни места из планината.

През Средновековието положителната тенденция се запазва, а до Освобождението в Родопите вече работят няколко добре развити рудника, един от които ­край Златоград. В периода между 1830 г. и 1860 г. от него се добиват сребро и олово.

Появата на първия модерен рудник край село Боево през 1926 г. бележи началото на нов етап от развитието на минното дело в Родопите ­ този път индустриален. През следващите години се основават няколко акционерни дружества, които развиват рудодобивна дейност.

Появяват се флотационни фабрики, изградена е и подходяща инфраструктура.

В навечерието на Втората световна война немският военнопромишлен комплекс се нуждае от допълнителни ресурси и германското правителство насочва погледа си към България.

През 1939 г. е сключен договор, според който немски компании се задължават да инвестират в създаването на рудници край Златоград и Мадан, както и на обогатителна фабрика в Кърджали.

През този период е създадена и съществувалата до неотдавна 42­-километрова въжена линия, транспортираща руда от мина "Бориева река" в Мадан до Кърджали. За да решат жилищните нужди на все по-­големия брой миньори, немските инвеститори изграждат модерни домове за работниците от трите града.

"Комунистическият" период от развитието на рудодобива в региона също е белязан от възход. Между 1948 г. и 1955 г. е проведена Комплексна геоложка експедиция с участието на 130 съветски специалисти. Тази експедиция открива нови 42 находища.

Ключов момент е създаването през 1950 г. на смесеното българо-­съветско предприятие ГОРУБСО, което поема контрола върху рудодобива в Родопите. По това време действащите мини са изцяло реконструирани и модернизирани. Отворени са и 10 нови.

През 60-­те години България се изкачва на 8-­мо място в света по добив на олово и на 11­-то по добив на цинк. Засилената индустриализация си казва думата и през 1963 г. в Златоград също е открита обогатителна фабрика.

Положителната тенденция, запазила се до края на 1989 г., указва благотворно влияние върху развитието на миньорските градове и Златоград не прави изключение. През социализма миньорската професия е една от най-­скъпо платените. Ето защо работници от цялата страна се стичат към родопските градчета, които по това време изживяват своя подем. Построени са цели квартали, болници, училища, културни домове...

Залезът на рудодобива в най­-обширната планина на България настъпва през 90­-те с краха на комунистическия режим. Мегапредприятието ГОРУБСО започва да работи на загуба и в крайна сметка е разделено на клонове, всеки от които приватизиран от различни дружества. Работните места намаляват значително като от над 13 000 души, заети в рудниците в периода 1960­-1980 г., днес те са едва около 2500, като в Златоград Златният век на минното дело в Родопите отдавна е отшумял, но следите от него всеоще се забелязват.

Една от тях е изоставената детска градина за миньорски деца на входа на Златоград.

Някога изпълнената с детски гласове сграда днес представлява зловеща отломка от миналото, кацнала на върха на близък до града хълм в местността Пирийца.

През зимата, когато листата на дърветата окапят, мрачният силует на зданието се откроява между клоните като призрачен замък.

Построената в средата на 70­-те години сграда дълго време изпълнява ролята на седмична градина за децата на миньорите от района на Златоград.

Тъй като често се случва и двамата родители да се трудят в структурата на ГОРУБСО, където се работи на смени, малчуганите им имат нужда от точно такъв тип учебно заведение.

Детската градина разполага с всичко необходимо хлапетата да се чувстват добре от понеделник до петък. Четирите ѝ етажа са предвидени за всяка една от възрастовите групи, като всеки един от тях е снабден със зала за игри, а на първия етаж е изградена и столова.

През 90­-те, когато миньорите в Златоград започват да намаляват, отпада и нуждата от поддръжка на седмична детска градина. Сградата е затворена и оттогава е необитаема.

Изложена на атмосферните влияния, днес трудно се разбира каква е била предишната ѝ функция.

Поради красивото местонахождение на имота, за бъдещата му съдбата са спрягани различни варианти ­- да се ползва като дом за самотни възрастни хора или пък да се превърне в място за лечение на наркотични зависимости.

Дотогава единствените му посетители ще бъдат местните младежи, намерили там необичайна среда за срещи.

 

*Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

 

Най-четените