Сутрин, час пик, закъсняваш за работа - на едното ти рамо виси лаптоп, на другото, дамска чанта или раница на гърба... Тичаш към ескалатора, но те отново са там преди теб - онези две-три дами, убедени, че са излезли на разходка в 8 сутринта и не само не стоят отдясно на ескалатора, но завземат цялото пространство. На следващия ден ще e майка с дете, или група ученички, които кудкудякат преди началото на втория учебен час (!) сутрин...
Всеки път са различни по пол и възраст хора. Общото в случаите е количеството нерви, което всеки бързащ хаби в опит да обясни, че ескалаторът не е начин да се изкачваш без да гориш калории, а средство за по-лесно придвижване.
Над 300 000 души дневно използват метрото в София и съответно - ползват ескалатори. Онези, които освен да си пълнят по-бързо вода от чешмите на Халите, се качват във влакчето и за да стигнат до работа, познават много добре момента, в който на ескалатора пред теб някой е обсебил цялото пространство и няма как да го изпревариш. Резултатът е една безсмислена опашка, която започва от няколко метра преди ескалатора, защото хората не го ползват, за да се качат по-бързо, а за да се качат, без да се движат.
Правила, ама друг път
Истината е, че правилото да се стои отдясно на ескалатора не е приумица на някой хипстър, решил, че е „по-куул", понеже така правят на Запад. Разписано е в правилника на столичния „Метрополитен": „да се стои от дясната страна с лице по направление на движението, като се придържа за подръчната лента". А въпросният правилник е разлепен на всяка метростанция, заедно със стикер „стой отдясно", на парапета на ескалаторите. За повечето хора обаче това е просто надпис и се возят, както им падне - най-често - отляво.т
„Когато отидем в чужбина, всички се възхищават от реда. Като сме в България, се възмущаваме", казва Цвети Благоева Радева. Тя е част от групата ентусиасти, убедени, че трябва да се тръгне от някъде, за да се променя ситуацията в България. Нарекли са се „Дискусионен, Интерактивен Клуб за Смели, Умни и Можещи - ДИКСУМ". И тръгват от метрото. Свързват се с „Метрополитен" и разбират, че за хората там стикерите с указания и разлепените правила са достатъчни. Все пак склоняват да направят още нещо, като се съгласяват на няколко акции заедно с група ентусиасти, с които да информират пътниците как да се държат на ескалаторите.
С разбиране и раздразнение
Предварително правят проучване на най-натоварените участъци и провеждат няколко акции под наслов „Толерантни на ескалатора" на -„Стадион Васил Левски", „Сердика I" и „Сердика II", „Софийския университет". Акциите са в неделя и понеделник - почивен и делничен ден, за да обхване максимална част от хората, които използват метрото.
Реакциите на пътниците са от крайност до крайност - докато някои се радват на хората, разясняващи правилната употреба на ескалатора, други са доста агресивни. Цвети дава пример с жена, която вместо да послуша съвета им и да се отмести вдясно, реагира като на война и демонстративно се вкопчва в парапета отляво. „А ако някой бърза?", пита Цвети. „Не ме интересува", отсича жената и продължава до горе срещу правилата.
За сметка на това във всички държави, които имат метро значително преди в София да се появи този транспорт през 1998 година, са наясно, че без добра организация на движението, ще страда трафикът, но най-вече ще страдат пътниците (пример с Шанхай от галерията). Затова и хората са толеранти на ескалатора.
ЦУМ е виновен
Всъщност за подобни реакции има едно колкото просто, толкова и абсурдно обяснение. Освен първият голям универсален магазин в София, ЦУМ е и мястото, на което се появяват едни от първите ескалатори в България. И понеже е място за пазаруване и свободно време, ескалаторът е престъпното удоволствие да се разходиш без всъщност да ходиш. На това отдава Цвети и склонността на хората да възприемат ескалаторите като мързелив начин за изкачване, а не улеснение за бързащите.
Следващата акция на групата ентусиасти е днес и в понеделник. След това правят пауза, за да отчетат имало ли е успех. Надяват се скоро да повторят акциите, въпреки че всички, които участват, са хора с професии и активни занимания - именно от онези хора, които забелязват разликата между движението отляво и отдясно, защото бързат, за да изпълнят служебните си ангажименти.
И ако според „безотговорната статистика" на Цвети 70% от младите хора и 50 % от по-възрастните са убедени, че подобна инициатива е необходима, то всички са „твърде заети", за да се включат. А най-лесно би било, вместо да раздаваме флайери с правила, да казваме по-честичко на хората на ескалатора:
„Вляво се върви, вдясно се стои. Моля, преместете се!". Или за по-кратко:
По дяволите, стойте вдясно!
*Заглавието е заимствано от Facebook-група, която призовава за спазване на правилата за движение по ескалатора
