Потопеният Лас Вегас на Древния Рим | webcafe.bg
Webcafe

Потопеният Лас Вегас на Древния Рим

webcafeLifecafe, по Би Би Си
05.01.2018, 10:49 (обновена 07.01.2018, 11:02)
байа, италия, потопен град

Снимка: © Pinterest

Градът, предпочитан и от поети, и от генерали

Ултра богатите жители на Древен Рим са пътували до там през уикендите, за да се отдадат на разврат. Могъщи държавници са строили луксозни вили с басейни с минерална вода и облицовки от мозайка, в които са се отдавали на най-греховните си желания. Един от тях дори поръчва нимфанеум - изкуствено създадена ниша с мраморни статуи, посветени единствено и само на "земните удоволствия".

Преди повече от 2 хиляди години град Байа е бил Лас Вегас на Римската империя - курортно селище на около 30 км от Неапол по западния бряг на Италия.

То се превръща в предпочитано място както от поети, така и от генерали. Великият оратор Цицерон пише речите си по време на почивките си край брега, докато поетът Вергилий и натуралистът Плин поддържат къщи близо до обществените термални бани. Байа е и мястото, на което богатите и властните идват, за да се занимават с нелегални афери.

Има много легенди, свързани с Байа. Според слуховете именно от там Клеопатра бяга със воя кораб, след като Юлий Цезар е убит, а Агрипина планира смъртта на съпруга си Клавдий, за да може синът й Нерон да стане император.

Минералната вода и мекият климат започват да привличат римския елит към Байа през втората половина на II-ри век пр. Хр.

Тогава местността е известна като Флегрей, което означава "пламтящ". Името му е дадено заради калдерите, с които е осеян регионът. Ако забиете връх на чадър, например, в някоя от тях, от там ще излезе гореща пара и лава.

Калдерите са смятани от древните римляни и гърци за вход към подземния свят, но освен това имат и някои технологични ползи. Местно изобретение е водоустойчивият цимент - смес от вар и вулканична скала. С него са изградени фините куполи и фасади на Байа, както и пищните му бани и декоративни басейни с рибки.

Но като се има предвид и греховната репутация на Байа, не е учудващо, че наличието на толкова много вулкани наоколо се оказва и причината за неговия край. Векове наред брадисеизмът - постепенното издигане и слягане на земната кора заради хидротермална и сеизмична дейност - кара града да потъва в своеобразен воден гроб, в който лежи и до днес.

Туристическият интерес към някогашния популярен морски бряг идва през 40-те години на миналия век, когато италиански пилот споделя снимка от въздуха, която показва постройка, чийто покрив е малко над повърхността на водата. Изпратените на мястото геолози са озадачени от дупките по стените на останките, които са издълбани от морски мекотели. Това е знак, че едно време те са били потопени под вода.

Едва две десетилетия по-късно италианските власти изпращат подводница, която да проучи подводната част на древния град.

Това, което откриват, е поразително - още от времето на Древен Рим подземното напрежение кара земите около Байа непрекъснато да се надигат и спадат, бутайки руините над морското равнище, само за да ги потопи отново след това.

Останките под водата доскоро са известни само на няколко смели археолози. Подводният археологически обект не е официално обявен за защитена зона чак до 2002-а. Тогава става и публично достъпен. След това 3D-технологиите за сканиране и напредъкът в подводната археология започват да предлагат по-подробен поглед към историята.

Гмуркачи, историци и фотографи улавят потопените ротонди и портици, включително и храм на Венера - открития, които на свой ред дават идея как е изглеждало едно от най-развратните места на Древен Рим.

Заради вълнообразното движение на земната кора тези руини всъщност са в сравнително плитки води на средна дълбочина от около 6 м. Това позволява на посетителите да видят някои от тайнствените подземни структури, особено ако са в лодка със стъклено дъно. Местните центрове за гмуркане предлагат и подводни турове около потопения град.

В спокойни води туристите могат да различат римски колони, антични пътища и сложно павирани площади.

Статуи на Октавия, сестрата на император Клавдий, и на Одисей бележат входовете на подводните зали. Над нивото на водата също има какво да се види. Всъщност много от потопените скулптури са реплики, оригиналите им могат да бъдат открити в замъка над Байа, който е превърнат в музей с реликви, извадени от водите. Много от наземните руини са видими и защото част от античния град все още е над водата.

Модерният град Байа обаче е сянка на някогашното великолепие, въпреки че все още носи духа на безгрижие и леност. В наши дни на брега има малко пристанище, хотел и няколко рибни ресторанта.

А времето да се видят тези разкошни руини може би изтича - сеизмолозите предвиждат бъдеща вулканична активност около Байа, така че съдбата на града отново е несигурна.

За миналата година са регистрирани над 20 леки земетресения в региона, а италианските власти обмислят завинаги да затворят за посетители потопените руини.

Но за момента посетителите могат да претърсват в търсене на вход към подземния свят. Или поне на живописни подводни гледки.

Oще: байа  древен рим  италия  подводен град  потопен град  римска империя 


Още от Градът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани