Познай къде е входът | webcafe.bg
Webcafe

Познай къде е входът

Ема Иванова 26.11.2014, 10:29 (обновена 30.11.2014, 11:32)

1 от 13 снимки Назад Напред

Централният вход на Народното Събрание

Снимка: © Webcafe.bg

Като се започне от входа на Парламента (който в момента поне не е ограден, но е все така заключен, освен при официални поводи), затворените пардни входове са абсолютно обичайна гледка в страната

Институциите в България може да са всичко, но едно не можем да им се отрече: доста са забавни. Не се сещам за друга страна, където да можете да си поиграете с държавните учреждения на някои игри. Една от игрите (освен онази на "табели", за която вече писахме) се нарича:

"Познай къде е входът".

Правилата са следните: имаме институция/ държавно учреждение/ сграда за обществено ползване/ сграда от национално значение. Виждаме централния й вход (обикновено се отличава с голяма масивна врата), опитваме се да влезем през него и, почти без изключение, констатираме:

Заключено е.

Сега следва частта, в която всички българи сме особено добри: бягане на късо разстояние около сградата и пробване на всички странични врати, с надеждата да намерим онази, през която институцията ще работи за нас, като (евентуално) ни приеме.

Чужденците обикновено са слаби в ориентирането, затова (ако има такива наоколо), когато вече героично сме на път да влетим в най-после намерения, правилен, страничен вход, можем да отделим десетина секунди да им се присмеем. Те така и няма да намерят начин да влезнат в съответната институция. Не е странно.

Влизането през страничните входове не е особено разпространено по света.

А когато става дума за централни сгради от национално значение, направо си е рядкост. В странта ни, за сметка на това, страничният достъп си е направо мейнстрийм: модата превърна задните врати на Парламента в практически официален вход. Същата мода създаде загадъчен лабиринт около Софийския университет "Св. Климент Охридски", за който ще стане дума по-надолу.

Примерите са множество. Ще дам един, в който жена, очевидно чужденка, ме спира на улицата точно пред сградата на Националната опера и балет в София и ме пита дали знам откъде се влиза. Искрено се учудвам как може да ми задава толкова елементарен въпрос. Естествено, че знам къде е входът: намира се откъм булевард "Дондуков", точно от задната страна на грандиозните колони, под които са "официалните" врати. А-а, тя е пробвала да влезе отпред ли? Грешка, не е разбрала:

основният вход на красивата сграда, се отваря само когато има представление вечер, а това далеч не е винаги.

Така поне ме уведомиха касиерките друг един път, когато се опитах да намеря вход към националната институция. При това, към тази информация, те добавиха следния укор: "Че за какво ви е да влизате? Входът е от другата страна, но и оттам няма да ви пуснат".

Действително, за какво ни е да влизаме в Операта? Да не сме някакви любопитни чужденци?

Но, добре, да кажем, че оперните артисти са специални и държат простолюдието да няма достъп до сградата (която, между другото е и дом-паметник с национално значение "Александър Стамболийски").

Как да си обясним обаче заключения централен вход на една от най-старите църкви в София (датираща от 4-то век сл.н.е) и задължителен туристически атракцион в столицата "Света София".

Там се влиза през страничния вход, отдясно на главния и изглежда всички знаят това, без онези, които по някаква случайност идват за пръв път.

Моето любопитство ме принуждава да попитам жената, която продава задължителните свещи, картички и икони в сградата: "Извинете, дали някога отваряте централния вход?". "Е, как ще го отваряме", ядосано избухва тя: "Че нали е студено, кой ще плаща за отоплението?". След кратко замисляне добавя: "Всъщност при празници, свети литургии, кръщенета, сватби, го отваряме". И след това отсича: "Но не и през зимата!".

Но може би най-емблематичен пример за затворен главен вход е този на Софийския университет "Климент Охридски".

Дали защото грандиозните порти гледат директно към пресечния ъгъл на два централни булеварда и привличат непрестанно вниманието на жителите и гостите на града, но залостеният вход на най-големия университет в България от изключително много време гневи гражданите.

Преподавателите в Софийския, разбира се, със зъби и нокти защитават доброто име на институцията, въпреки че и те тайничко псуват недомислието всеки ден да заобикалят цялата огромна сграда с цел да влязат в нея през двора.

"Как! Софийският университет отваря врати, много често се случва даже!" - възкликва възрастен преподавател на провокативния въпрос защо винаги е затворено. Професори, какво да ги правиш - нека им простим разсеяността, може би имат предвид последното отваряне в края на миналото лято.

Има обаче новина.

И тя е, че на доста граждани играта "Оттук не се влиза" взе да омръзва.

Действително, има нещо мазохистично в практиката да търсиш малката странична порта, вместо да влезеш през главния вход като достоен човек, който плаща редовно своите данъци и/или такси.

В тази връзка, миналата седмица писателят Захари Карабашлиев пусна в интернет инициатива, наречена

"За отваряне на всички официални входове на обществени сгради в България".

Към сегашния момент петицията е подписана от над 1100 души. Писателят твърди, че няма конкретен случай или случка, която го е предизвикала да подеме тази инициатива. Той е воден от "смесица от гнев и недоумение", с която "затворените официални входове на България винаги са ме изпълвали".

"Вратите са проектирани от архитекти, изчислени от конструктори, построени от строители, за да се влиза през тях, а не за да стоят затворени. Те са замислени хората да минават всекидневно именно през тях, а не през задни входове, странични вратички, от странични улички - като слугински персонал", казва той.

Той определя силния интерес на гражданското общество към инициативата му като напълно логичен, но смята, че е важно тази реакция да бъде ефективна.

"В България имаме нужда не само от реакции, възмущения, остроумни забележки или гняв, а от конкретни, реални стъпки и резултати", подчертава Карабашлиев.

Всичко, което писателят очаква от петицията, е

"най-нормално отваряне на вратите. Те трябва да се ползват по предназначение. Нищо повече".

И потвърждава тезата, че по света вратите на институциите са доста по-широко отворени към гражданите.

"В САЩ, и в най-нажеженият политически момент, след терористичните нападения на 11 септември на никого не му е хрумвало дори да затвори централните входове на университети, библиотеки, държавни, общински учреждения, съдилища и т.н... Парадните входове и на най-престижните държавни университети навсякъде в Щатите са широко отворени за всички.

Демокрацията е общество с винаги отворени за всички врати.

Не можеш да кажеш, че живееш в демократична държава, ако си принуден да се шмугваш през задния вход", добавя Карабашлиев.

Няма как да не се съгласим с него. Очевидна е асоциацията, че "играта на входове" представлява и игра на демокрация.

При това с предначертан изход, защото печелившият винаги е държавната институция.

Ако и вие смятате така, може да подпишете петицията на Захари Карабашлиев тук.

Oще: бнб  вход  входове  гише  захари карабашлиев  институции  институция  петиция  подписка  софийски университет  централни входове 


Още от Градът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.07.2012, 15:55

5 impact | 27.11.201421:10

хехе Усмивка
Бях още дете, когато се запитах защо в нито една голяма сграда не е отворен главния вход.
Аз го възприемам като липса на самочувствие. Все едно хората/обществото не са достойни да ползват тържествените двери на институциите. Все се мушим отзад, отстрани, делнично, служебно някакси...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

4 Крив Макарон | 27.11.201412:41

Добре как си представяте да работи централния вход на Софийски? Знаете ли какво значи това? На тротоара на паркират автомобили, понеже им е много удобно. До тях на платното на паркират автомобили, понеже им е много важно. Зад тях на втори ред да спират автомобили, само за "малко". Същото горе-долу ще се случи и на отсрещната страна на булеварда, а бързащи и много съсредоточени хора ще притичват като зайци, докато автомобилите преминават останалите 1,5 функциониращи платна. Това е България, здравейте!
Ако искате нещо хубаво да се случи, добре оставете входовете на сградите отключете ги, но самите сгради ги махнете! За какво са на българина университети, парламент, и оная църква от 4 век, ако няма къде да паркира? Бутайте ги, и да остане на тяхно място един кален гьол, където спокойно да може да си паркира всеки, и то без да плаща синя и зелена зона. Те хората нямат пари да платят данъци на автомобилите си, и да им изправят очуканите и мръсни калници, вие сте ги нацъкали на всякъде тия грозни сгради от памтивекът, без да осигурите безплатни подземни гаражи под тях. По възможност с механични рампи, за да не се харчи прескъпия съединител на колата, с които тя върви в последните 20 години.
Вземете се осъзнайте, не пишете само глупости!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 17:24

3 Мунчо | 27.11.201409:37

Ти мани, че всички главни входове са заключени, ама дори и да има случайно отворен такъв, от примерно 3 врати се отваря не повече от 1 - най-често тази по средата. Другите явно ги пазят за още по-специални случаи.

А и баш пък по французите да се равняваме за каквото и да било....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

2 Borracho | 27.11.201400:18

Какво значение има къде е входът, след като винаги, ама винаги можеш да влезнеш отзад?
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 26.11.2014, 17:55

1 Radoslav Gruev.1240262188 | 26.11.201418:00

Тук не сте прави, например във Франция също на много от сградите парадните входове са заключени и служат само за представителни функции. Най-вече на църквите - там където е възможно през седмицата се влиза само през страничните входове а основните врати се отварят само в неделя! Така че, тоя път не сме "по-по-най". То страшното в бългаската администрация започва като веднъж си намерил и прекрачил прага...
   

оценка

+4 -0

Най-коментирани