Ларгото: умерено тежко, но решително значително | webcafe.bg
Webcafe

Ларгото: умерено тежко, но решително значително

Евгения Ходкевич, Борис Енев, Fordewind Architecture
20.04.2016, 12:02 (обновена 24.04.2016, 12:41)

1 от 4 снимки Назад Напред

ларгото

Снимка: © Борис Енев

Случила се е архитектура! В България, европейска архитектура.

Архитектура, която не блести, която не се хвали арогантно, която просто „е", един архитектурен жест, чиято сила се разгръща в своята въздържаност и увереност.

Колко ли време се проектираше и препроектираше, мислеше се и се преосмисляше центърът на София?

Трудно е да се каже. Още по-трудно е да се намерят живи свидетели, които са преживяли началото, средата и края на тази Одисея.

Никой не знае кой и на какво отгоре е нарекъл това накъсано парченце социалистически реализъм "Ларго"*. Малко по италиански-таковата-тертип. Малко Венеция, малко Канале Гранде и големи очаквания.

"Ларгото е архитектурен ансамбъл в центъра на София, построен през 50-те години на 20 век в стил на "социалистически класицизъм" с намерението да оформи новия репрезентативен център на българската столица", пише в Wikipedia.

Но каквото е било, е минало. От тази седмица ансамбълът от Партийния дом, запустелия ЦУМ и хотел Шератон ще бъде открит наново.

Причината е точно толкова прозрачна, колкото асиметрична: трите стъклени хълма на Ларгото.

Проектирани от арх. Христо Генчев в кооперация с австрийското архитектурно бюро baar-barenfels, трите купола поставят нови стандарти в портфолиото на столицата.

Не само заради високотехнологичното изпълнение - стъклената конструкция придава нов характер на иначе лишения от чар „Площад Независимост".

Параметрите зад остъкляването следват „баланса на погледа" - четирите водещи критерии: „погледа от площада надолу към разкопките, погледа на ниво площад, погледа от долното ниво нагоре към небето и съществуващия архитектурен ансамбъл, и погледа от Google Earth", подчертава арх. Генчев.

И фактите му дават право: погледът отгоре към римските руини е свободен и безпрепятстван от тромави конструкции и бариери, същото се отнася и за погледа на самото ниво на площада.

Няма пречещи конструкции, които да разсичат площада до ЦУМ, спокойно и без йерархии се движат поглед и посетител из новия стъклен ландшафт.

Но най-специален е погледът отдолу, от руините към небето.

Тук се случва неочакваното: сталинистките фасади се сливат в един - дори да е само от този ъгъл - действащ, реален ансамбъл, съединен от небето на София, осъзнато през куполите.


Тук, между руините на Европа, под мечтите на Адолф Мусман, между визиите на сталинизма, София получава многослойния център, за който винаги си е мечтала.

Хубавите неща се случват тихо и се случват бавно.

Между всички пропуснати шансове, скандали, катаклизми, изградени римски стенички, бутнати римски стенички, между юруша и недомислието, между широко наложилата се метрострой-естетика, между цветните композиции от гранитогресни вариации и оргиите от etalbond, между предстенни облицовки - чрез хълмчетата на Генчев тихомълком се е случило нещо хубаво.

Случила се е архитектура! В България, европейска архитектура.

Архитектура, която не блести, която не се хвали арогантно, която просто „е", един архиектурен жест, чиято сила се разгръща в своята въздържаност и увереност.

Но няма много време да се почива на лаври.

На Ларгото има още много работа: има да се осмислят хиляди квадратни метра площ, има да се изградят - не само да се твърдят - културни пространства. На „Площад Независимост" все още го няма площадът - градско място, не градска пустиня, каквато е в момента.

Остава да се създаде променада покрай ЦУМ вместо гробището от криви пейкоподобни изделия, остава да се изгради общодостъпна среда, не само да се маркира. Остава да се сложи адекватно осветление, да се изчисти характерът на подлеза, който залива и обзема това емблематично пространство.

Има пак да се кърти, да се преправя и да се работи за поколения напред, но началото е положено.

 

* "Ларго" означава широко и просторно. В музиката изразът "ларго" е определение за темпото на композицията и начина на изпълнение: бавно, широко; умерено тежко, но решително значително.

Oще: baar-barenfels  архитектура  арх. христо генчев  евгения ходкевич  ларго  ларгото в софия  министерски съвет  партийният дом  площад независимост  президентството  римски руини  софия  социалистически класицизъм  социалистически реализъм  хотел шератон  христо генчев  центърът на софия  цум 


Още от Градът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

8 7 | 17.05.201614:18

А, на случилата се архитектура случка ли и се е случила? Виж ти, какви неща се случват... Значи, време е да се случи ремонт. Преди поредното случване на обилни валежи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

7 Ivan Bardarov | 14.05.201609:41

http://nakratko.bg/category/76/111866/

Оказва се, че и без градушка и сняг стъкларията на случилата се архитектура сама се напуква.

А може би точно това е случката! Самонапукващи се стъкла!
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

6 Ivan Bardarov | 04.05.201617:46

Разходих се аз под случилата се архитектура. Продължавам да не разбирам защо са били необходими тези стъклени похлупаци?! Открито без похлупаци и с повече озеленяване щеше да е много по-интересно и свежо, още повече, че под два от похлупаците въобще няма археология, а едва под третия. Прочетох, че вече и били протекли при първите по сериозни дъждове. Интересно при градушка какво ли ще се случи? Или при един обилен снеговалеж и обилно снегонатрупване върху куполите, последните дали ще издържат? Атрактивните наклонени колони под куполите кънтят на кухо. Значи са с някаква обшивка от гипсокартон примерно. Много евтина и жалка архитектурна случка! Тотален булшит.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

5 7 | 03.05.201622:07

Хахах! Изрази като „случила се е архитектура“ направо„ къртят плочки“. Глаголът „случва“ от няколко години стана мулти- функционален! Преди време, по-точно преди една известна изборна кампания, в българския език можеше да се случи нещо или най-много да ти се „случи случка“... Оттогава, обаче, всичко се „случва“ в българската реч, омайна, сладка. Случват се, а не се осъществяват проекти,случват се, а не се изпълняват програми, случват се, а не се строят магистрали,случват се, а не се приемат закони, а сега вече случва и архитектурата! Ето, дори и статия се е случила! И коментарите се случват! Блазе на нашата случайно случваща се култура! Наслука!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

4 Ivan Bardarov | 21.04.201612:09

Другата седмица ще взема да се разходя и да я разгледам тази случка в архитектурата. На прима виста не ми става ясно защо въобще е нужен стъклен похлупак? Един оупънеър с дръвчета и зеленина около руините много повече щеше да ме изкефи. И всичко това на нивото на руините. Нещо като голямо открито и озеленено пространство под кота нула.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.11.2011, 22:29

3 Петър Николов | 21.04.201610:19

На мен лично трите стъклени хълма въобще не ми пхаресват като реализация. Идеята ми харесва, но някак си няма...не знам как точно да го нарека...концепция, ясна форма. Всякаш тези куполи са имали форма, но нещо се е случило и тук - таме са прикленали, така да се каже... не знам, но на мен категорично не ми харесва изпълнението на Ларгото.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 26.03.2016, 17:18

2 Nadya Sivkova.10208909324868125 | 21.04.201608:59

И защо така изтрихте вчерашната забележка към авторите за „случилата“ се архитектура?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

1 Ivan Bardarov | 20.04.201620:37

Etalbond е регистрирана търговска марка. Много неприятно и некоректно е използвана в текста. Коригирайте го!
   

оценка

+0 -0