Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо балконът е най-важната част от дома и по какво се познават щастливите семейства

На едно щастливо семейство му трябва много малко - всъщност, само 2 помещения: кухня и балкон.
Те имат три деца, живеят в две държави и се чувстват най-добре далеч от хората, на каравана и сърф.
Хората искат да живеят в снимки от списания, но проблемът в това е, че на снимките в списанията няма хора.
Там хората биха пречили, няма разхвърлящи деца, няма книги, няма реалност.
Балконът е най-важното място в едно жилище.
Щастливите семейства се познават по липсата на телевизор.
Най-важното място в един дом е балконът.

Борис Енев и Евгения Ходкевич са семейство архитекти - имат три деца, живеят в две държави и се чувстват най-добре далеч от хората, на каравана и сърф. Двамата са основатели на студио Fordewind architecture. С този ритъм, нищо чудно, че често сливат дните и нощите.

Тъкмо когато човек си помисли, че не е възможно да са по-заети от това и те измислят нов проект или обществена кауза, който да предизвика целия им жизнен баланс.

Коя е най-важната стая в едно жилище за вас като архитекти?

Евгения: Балконът. Той е потвърждението, че колкото и да се гради и загражда, най-прекрасното нещо е да си навън. Фактът, че това анти помещение често е прекалено малко, го превръща в предизвикателство - да създадеш на няколко квадратни метра един цял свят. По балкона можеш да разбереш характера на обитателя: ведър, затворен, любопитен, дръпнат.

Борис: Кухнята. Тъй като е най-функционалното помещение е и най-интересното. Но истината е, че е най-важното, защото е превод на огнището. Там е топло, там се яде, там се прекарва време заедно. Неслучайно винаги всички се навъртат в кухнята - от гости до хлебарки.

Какво си представяте като чуете дом?

Евгения: Моят дом. С целия му потенциал: пространствен, емоционален, реален и семи реален.

Борис: Представям си нашата каравана на пясъка в самотен залив. Нещо, което вече няма как да се случи в България. Така че си представям нещо, което нямам.

Променя ли се концепцията за дом през последните години?

Евгения: Става стремглаво по-консервативна. Ако преди 15 години концепцията беше да използваш дадено пространство възможно най-ефективно и интелигентно, сега тенденцията е да се заобиколиш с възможно най-много квадратни метри, които в идеалния случай да не използваш. Абсолютно не мога да се идентифицирам с този подход, той е егоистичен и глупав.

Борис: Станал е още по-повърхностен: хората искат да живеят в снимки от списания. Проблемът в това е, че на снимките в списанията няма хора. Хората биха пречили, няма разхвърлящи деца, няма книги, няма реалност. Идеята в България за дом е като за манекен: 180cm и 50kg - на снимка хубаво, ама да не дава Господ.По какво се познават домовете на щастливите семейства?

Евгения: Колкото и стаи да имаш, всички винаги седят заедно. На щастливо семейство му трябва много малко - всъщност, само 2 помещения: кухня и балкон.

Борис: Познава се по липсата на телевизори; няма телевизор в кухнята, няма телевизор в банята, няма телевизор в детската, няма телевизор в спалнята. А телевизорът в дневната е само за резерва, малко е стар и не е пуснат. Познава се и по книгите - дали лежат хвърлени до леглото или подредени по цвят в секцията. Впрочем - и на балкона няма телевизор.

Имате ли образ на кухня, която е близка до идеалната?

Евгения: Удобната кухня е идеалната кухня.

Борис: Големи дебели нащърбени дървени плотове, нож, с който да може да се реже и домат - и място за компания.

По какво работите сега?

Евгения: Социално ангажирани проекти.

Борис: Фабрика.

Хубаво ли е да си архитект?

Евгения: Не. Много е гадно ..... Дали се шегувам? И да и не.

Борис: Няма по-хубаво. Лошото е че само 5-10% на работата на архитект е работа на архитект. Останалите 90% са от пенкилер до психотерапевт.

На какво не ви учат в университета?

Евгения: Не те учат да си Архитект.

Борис: На това как да проектираш и строиш в срок, в бюджет, без мухъл по ъглите, без влага в мазето, без да копираш идеи от списания. Ей на такива елементарни работи. Също не те учат как да бъдеш психотерапевт или пенкилер.

 

Най-четените