10 неетични психологически експеримента | webcafe.bg
Webcafe

10 неетични психологически експеримента

Lifecafe, MentalFloss 04.01.2016, 22:06 (обновена 18.01.2016, 12:29)
психологически екперимент

Снимка: © YouTube.com

10 прочути психологически експеримента, които никога не биха се случили в наши дни - по етични и морални причини. Въпреки това, тези експерименти и до днес ни показват огромния потенциал на социалната психология

Американската асоциация на психолозите сега има свой кодекс за поведение, когато става дума за етика в психологическите експерименти.

Организаторите на експеримента трябва да спазват различни правила: от конфиденциалност - до съгласие за цялостно етично поведение. Има и комисии, които налагат спазването на тази етика.

Но стандартите не винаги са били толкова строги. Благодарение на което и са се случили някои от най-прочутите изследвания в света на психологията. Вижте кои са те:

1. Експериментът с малкия Албърт


През 1920 г. в университета "Джонс Хопкинс" Джон Б. Уотсън провежда изследване на класическото кондициониране - феномен, който съчетава условен стимул с безусловен стимул, докато двете не доведат до един и същ резултат.

Този тип кондициониране може да предизвика реакция у човек или животно към обект или звук, който преди е бил неутрален.

Класическото кондициониране най-често се свързва с името на Иван Павлов, който задейства звънец всеки път, когато храни кучето си, докато самият звук от звънеца не е започва да предизвиква слюноотделяне у кучето.

Уотсън изпробва класическо кондициониране с 9-месечно бебе на име Албърт Б.

Малкото момче в началото на експеримента е очаровано от животните, особено от един бял плъх. Уотсън започва да съчетава показването на плъха със силния звук от чук, удрящ по метал. Албърт на свой ред започва да развива страх от белия плъх, както и от повечето животни, а също и от покрити с кожа обекти.

Експериментът днес се счита за особено неетичен, защото Албърт никога не е десензитивиран по отношение на предизвиканите от Уотсън у него фобии. (Детето почива на 6-годишна възраст от несвързана с експеримента болест, така че лекарите така и не успяват да установят дали фобиите му биха се запазили и в зряла възраст).

2. Експериментите за конформизъм на Аш

Соломон Аш проучва конформизма в колежа "Суартмор" през 1951-ва, като включва доброволец в група, на която е поставена задачата да сравнява дължини на линии.

От всеки се е очаква да каже коя от трите линии е най-близка до дължината на референтна линия.

Доброволецът обаче е включен в група актьори, инструктирани да дават два пъти правилен отговор, след което неизменно да дават еднакъв неправилен отговор. Аш иска да провери дали участниците ще реагират като конформисти и ще започнат да дават също погрешния отговор, знаейки, че в противен случай биха станали отцепници от групата.

37 от 50-те участници се съгласяват с неправилния групов отговор, въпреки безспорните физически доказателства за погрешността му.

Аш използва измама в експеримента си, без да получи информирано съгласие от участниците, така че изследването му не би могло да бъде реализирано в наши дни.

3. Ефектът на случайния наблюдател

Някои психологически експерименти, замислени да проверят ефекта на случайния наблюдател, се считат за неетични по съвременните стандарти.

През 1968-ма Джон Дарли и Биб Латейн проявяват интерес към поведението на наблюдателите на престъпление, които не предприемат никакви действия.

Те са особно заинтересувани от убийството на младата Кити Дженовезе, на което присъстват много хора, но никой не го предотвратява.

Двамата провеждат изследване в Колумбийския университет, в което дават на доброволци анкета и ги оставят сами в стаята да я попълват.

След кратко време в стаята започва да се просмуква безобиден пушек. Изследването показва, че самостоятелните участници доста по-бързо съобщават за пушека от онези, които са част от група.

Изследванията стават още по-неетични, тъй като в следствие учените подлагат доброволците на риск от психологическа травма. Дарли и Латейн възпроизвеждат запис на актьор, преструващ се, че получава припадък. Те пускат записа в слушалките на участници, които са убедени, че чуват реален медицински инцидент. Отново участниците реагират много по-бързо, когато смятат, че са единствените, чуващи звука от припадъка.

4. Експериментът на Милграм

Психологът от Йейл Стенли Милграм се надява да разбере по-добре как толкова много хора са приели да участват в жестокостите на Холокоста.

Неговата теория е, че хората като цяло са склонни да се подчиняват на авторитети. За да я докаже, той задава следния въпрос: "Дали Айхман и милионите му съучастници в Холокоста само са изпълнявали заповеди? Дали да наричаме всички тях съучастници?"

През 1961 година, той започва да провежда експерименти на тема подчинение.

Участниците са оставени с впечатлението, че са част от изследване на паметта. Те са разделени на двойки от "учител" и "ученик," но единият от двойката е поставено лице, така че всъщност има само един истински участник.

Жребият също е манипулиран, така че участникът винаги да получава ролята на "учителя". Двойките се преместват в съседни стаи и "учителят" получава инструкции да натиска бутон, за да предизвика електрошок у "ученика" всеки път, когато той даде неправилен отговор.

Волтажът на електрошока се повишава с всеки следващ път. В крайна сметка поставеното лице започва да се оплаква, след което следват все по-отчаяни писъци.

Милграм констатира, че повечето участници изпълняват заповедите да продължават да предизвикват електрошок, въпреки очевидния дискомфорт на "ученика".

Ако тези електрошокове бяха истински и бяха с посочения волтаж, повечето от тях реално биха убили "ученика" в съседната стая. Разкриването на този факт пред участниците след провеждането на изследването е несъмнен пример за психологическа травма.

5. Експериментите на Харлоу с маймуни


През 50-те години Хари Харлоу от университета в Уисконсин се заема да провери зависимостта на бебетата, използвайки маймуни в експериментите си - вместо човешки бебета.

Маймуната е отнета от истинската й майка, като тя е заменена с две "майки," едната направена от плат, а другата от тел. "Майката" от плат дава единствено чувство за утеха, докато телената "майка" храни маймуната от биберон. Маймуните прекарват по-голямата част от деня си край "майката" от плат и само около час до телената "майка," въпреки връзката между нея и храната.

Харлоу също така използва сплашване, за да докаже, че маймуната счита "майката" от плат за по-важна.

Той плаши малките маймуни и наблюдава как те тичат към модела от плат. Харлоу също така прави експерименти, в които изолира маймуни от други маймуни, за да покаже, че тези, които не се научават да бъдат част от групата на ранна възраст, са неспособни да се интегрират и да се чифтосват, когато станат по-големи.

Експериментите на Харлоу спират през 1985 година, заради правилата на асоциацията на психолозите, забраняващи жестоко отношение към животните, наравно с хората.

Председателят на департамента по психиатрия към университета в Уисконсин Нед Кейлин наскоро започна сходни експерименти, включващи изолиране на бебета маймуни и излагането им на плашещи стимули. Той се надяваше да открие данни за човешката тревожност, но експериментите му срещнаха съпротива от организации за защита на правата на животните - и от масовата общественост.

6. Заучена безпомощност

Етиката на експериментите на Мартин Селигман за заучената безпомощност също днес е подложена на критика заради лошото отношение към животните.

През 1965-та Селигман и екипът му използват кучета, за да проверят как те възприемат контрола.

Групата поставя куче от едната страна на кутия, разделена наполовина с ниска преграда. После се прилага електрошок, който би могъл да бъде избегнат, ако кучето прескочи преградата към другата половина. Кучетата бързо научават как да се предпазват от електрошока.

После групата на Селигман събира група от кучета и на случаен принцип започва да прилага електрошок, който няма как да бъде избегнат. На следващия ден същите кучета са поставени в кутията с преградата.

Въпреки новите обстоятелства, които биха им позволили да избегнат болезнените електрошокове, кучетата не правят никакъв опит да прескочат оградата; те само вият и не помръдвали от място, демонстрирайки заучена безпомощност.

7. Експериментът в Робъртс Кейв

Музафер Шериф провежда експеримента в Робъртс Кейв през лятото на 1954, проучвайки груповата динамика в случаи на конфликт.

Група момчета в ранна тийнейджърска възраст са заведени на летен лагер, без да знаят, че възпитателите им всъщност са психолози. Момчетата са разделени на две групи, държани отделно една от друга. Групите са в контакт една с друга, само докато се конкурират в спортни мероприятия или други дейности.

Експериментаторите организират нарастващо напрежение между двете групи, особено като поддържат надпреварата между тях с близки резултати.

После Шериф създава проблеми от рода на недостиг на вода, които изискват двата отбора да се обединят и да работят съвместно, за да постигнат желаната цел. След няколко такива съвместни решавания на проблеми, групите стават напълно единни и приятелски настроени.

Въпреки че експериментът изглежда прост и вероятно безвреден, той все пак се счита за неетичен в наши дни, защото Шериф прибягва към измама и момчетата не знаят, че участват в психологически експеримент. Шериф също така не получава информирано съгласие от участниците.

8. Чудовищното изследване на Джонсън

През 1939 в университета в Айова Уендъл Джонсън и екипът му се надяват да открият причината за заекването у хората, като се опитват да предизвикат заекване у сираци. В изследването участват 22 младежи, 12 от които не заекват.

Половината от групата е подложена на позитивно обучение, а другата е обект на негативно заздравяване на навиците.

Учителите постоянно повтарят на децата от втората група, че заекват. В края на експеримента никой от двете групи не заеква, но подложените на негативно отношение развиват много проблеми със самочувствието - признаци, които често са демонстрирани от заекващите. Вероятно интересът на Джонсън към този феномен има връзка с неговото собствено заекване като дете, но това изследване в наши дни никога не би било одобрено от който и да е научен съвет.

Репутацията на Джонсън като неетичен психолог кара университета в Айова да премахне името му от названието на клиниката по говор и слух.

9. Ученици със сини очи срещу такива с кафяви очи

Джейн Елиът не е психолог, но организира един от най-прочутите със скандалността си експерименти през 1968-ма, разделяйки учениците на групи по цвят на очите - сини и кафяви. Елиът е учителка в основно училище в Айова, която се опитва да даде на учениците си непосредствена представа по отношение за дискриминацията след убийството на Мартин Лутър Кинг, но все пак този експеримент остава значим за психологията и досега.

Прочутото упражнение променя кариерата на Елиът и след него тя се преориентира към обучение по въпросите на разнообразието.

След като разделя класа на групи, Елиът цитира фалшиви научни изследвания, твърдящи, че едната група превъзхожда другата. В рамките на деня групата получава съответстващо отношение. Елиът установява, че е достатъчен и само един ден за "превъзхождащата" група, за да стане тя по-жестока, а "по-низшата" група да стане по-неуверена. После групите си разменят местата, така че всички ученици да изживеят същите предразсъдъци.

Упражнението на Елиът (което тя повторила и през 1969 и 1970) става обект на масирана обществена критика, затова и вероятно не може да бъде възпроизведено в психологически експеримент или класна стая в наши дни.

Основните етични проблеми са относно измамата и съгласието, въпреки че някои от първоначалните участници в него все още считат този експеримент за събитие, променило живота им.

10. Станфордският затворнически експеримент


През 1971 година Филип Зимбардо от Станфордския университет провежа прочутия си затворнически експеримент, целящ да проучи груповото поведение и значимостта на ролите.

Зимбардо и екипът му подбират група от 24 мъже студенти, които са обявени за "здрави" - както физически, така и психически.

Те записват мъжете за участие в "психологическо изследване на затворническия живот", за което получават по 15 долара дневно.

Половината от доброволците на случаен принцип са разпределени като "затворници", а другата половина като "тъмничари".

Експериментът се провежда в департамента по психология на Станфорд, където екипът на Зимбардо създава импровизиран затвор. Експериментаторите полагат огромни усилия да създадат реалистични условия за затворниците, включително фалшиви арести в домовете на участниците.

Затворниците са стандартно запознати със затворническия живот, което включвало процедура по обеззаразяване и раздаване на унизителна униформа.

Пазачите получават неясни инструкции, че никога не бива да проявяват насилие към затворниците, но същевременно трябва да поддържат контрол над тях.

Първият ден минава без инциденти, но на втория ден затворниците се разбунтуват, барикадират се в килиите и игнорират пазачите. Това поведение шокира тъмничарите и в крайна сметка довежда до последвалия психологически тормоз.

Пазачите започват да разделят "добрите" от "лошите" затворници и налагат на бунтовниците наказания, включващи лицеви опори, затваряне в изолатор и публично унижение.

Зимбардо обяснява:

"Само за няколко дни пазачите станаха садистични, а затворниците станаха депресирани и демонстрираха признаци на краен стрес".

Двама затворници отпадат от експеримента; единият в крайна сметка прави кариера като психолог и консултант на властите по затворническите въпроси.

Първоначалният план е експериментът да трае две седмици, но той бил прекратен предварително, когато бъдещата съпруга на Зимбардо - психологът Кристина Маслах, на петия ден посещава експеримента и заявява: "Мисля, че това, което причинявате на тези момчета, е ужасно".

Въпреки неетичния си експеримент, Зимбардо и досега продължава да работи като психолог. Всъщност той дори бе удостоен през 2012-та със златен медал за цялостни научни постижения от Американската асоциация на психолозите.

Oще: експерименти  наука  психиатрия  психика  психология  психо-физиология  социална психология  техники  физика  хора  човешко поведение 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

2 pepe | 05.01.201623:53

Статията е интересна.
Когато е в група Макароне, аз мисля, че човек преди да реагира изчаква да получи "потвърждение" от групата. Както показват други от експериментите, самата група като такава може да бъде "авторитет", а не само отделните индивиди. Освен това в група човек инстинктивно се опитва да прехвърли "отговорността" на някой друг.
А много добре си личи в социалните мрежи, които не случайно са новата любима играчка /и "дъвка"/ на психолозите. Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 05.01.201609:50

Това са известните случаи на неетични експерименти. Какво ли се е случвало в лабораториите на различни военни или разузнавателни организации, предполагам, ако се разбере нещата може да придобият наистина ужасни измерения.
Но като цяло посочените експерименти носят много полезна информация относно заложените природно модели на поведение. Особено интересно ми стана относно изследванията на поведението на отделния индивид, и когато е в група:
"Изследването показва, че самостоятелните участници доста по-бързо съобщават за пушека от онези, които са част от група."
Според мен това означава, че когато индивида е сам има повишено внимание срещу появата опасности, и реакцията е изострена. Докато при участие в група отделния индивид се чувства свързан с останалите, и очаква да бъде защитен от считаните от него самия за "авторитети". И ако въпросните "авторитети" не реагират, тогава отделния индивид се чувства твърде слаб, и неспособен да преодолее вътрешните си задръжки. Така остава пасивен, и прикован от неспособността си да разкъса връзката с останалите участници в групата.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани