"Стилягите" - непримиримите хипстъри на СССР | webcafe.bg
Webcafe

"Стилягите" - непримиримите хипстъри на СССР

Ема Иванова 27.05.2015, 19:16 (обновена 04.06.2015, 08:03)

1 от 18 снимки Назад Напред

стиляги

Снимка: © wiki.wildberries.ru

Ако смятате, че в СССР животът е бил само черно-бял, подобно на фотографиите от онова време - се лъжете. Запознайте се със "стилягите" - съветските хипстъри от 50-те години на 20-ти век

Ако смятате, че в СССР животът е бил само черно-бял, подобно на фотографиите от онова време - се лъжете.

Колкото и да изглежда странно на съвременните младежи, оказва се, че е имало и по някое и друго цветно петно - колкото за изключение, което да потвърди всеизвестното правило, че СССР е била строго тоталитарна държава.

Точно такова изключение са "стилягите".

Представете си ги като съветските "хипстъри" на 50-те години на 20 век.

Разбира се, за тяхната субкултура, както и за много други забранени движения по време на комунизма, не се знае особено много.

Ами то какво да се знае?

Не стига, че са били "тунеядци" (както се е наричало по време на комунизма в СССР безделничеството), ами на всичкото отгоре "стилягите", както подсказва и името им - са били облечени скандално модно, в стилни и доста по-красиви от социалистическата конфекция по това време - дрехи. Обикновено западни.

Тези същински "дендита" на 50-те години на 20-ти век са били представители на стил, отдаден на западното влияние, което означава, че любимата им музика не е била съветски пост-военни песньовки, ами джаз, буги-руги, блус и рок'н рол.

Всъщност с право можем да предположим, че всякаква вносна музика се е харесвала на "стилягите", но те ще останат запомени с предпочитанията си към саксофона като любим музикален инструмент.

Екстравагантните им (особено спрямо средния съветски гражданин) дрехи, са им придавали особен папагалски вид сред джунглата от социалистическа поствоенна конфекция.

Всъщност, нон-конформисткото движение на стилягите се заражда още в края на 40-те години, когато завърналите се от Европа съветски войници - победители във войната, домъкват в едва отървалия кожата поствоенен Съветски Съюз какви ли не "плячки" (по-точно "трофеи") - сред които, естествено, са дрехи, музикални плочи и какви ли не други предмети.

Така "стилягите", които обикновено са младежи между 15 и 25-годишна възраст, предимно мъже (защото модата за жените "стиляги" е по-неопределена, както пишат руските източници) и основно от по-големите градове - се оказват сред първите "жертви" на кратковременното западно модно влияние.

Лека-полека през 50-те години, сравнително малобройната, но много суетна прослойка на "стилягите" започва да оформя своя собствена субкултура със собствена музика, танци, мода и - разбира се, собствен жаргон. Започват да се появяват и последователи - предимно в големите градове.

Протестиращи по-скоро на битово ниво срещу стереотипния начин на живот в съветска Русия, но напълно аполитични в същността си*, младежите се отличават с циничен говор, особена походка и пълно отрицание на някои обществени норми, характерни за времето.

Естествено - публичното им назидание е неизбежно.

Представителите на субкултурата редовно са подигравани в пресата, мъмрени на консомолските събрания и - както подобава, редовно модните им дрехи са поругавани, а косите им - подстригвани.

Често е следвала разходка в милицията, фотографиране и публикуване на снимката на "стилягата" в пресата - като илюстрация за назидателни статии към младите хора.

Когато през 1956-та година в Москва пристига експозиция на Пабло Пикасо, а през 1959-та година се появява самият Кристиян Диор, заедно със своите модели на посещение - назидателното отношение към "стилягите" е кратковременно прекъснато - все пак те са и сред основните посетители на подобни събития.

След отпътуването на Диор, обаче, има свидетелства, че редовият и профилактичен тормоз срещу "стилягите", (както и срещу всички други субкултури, без изключение) започва отново.

През 50-те години нови дрехи и модели обогатяват стила на "стилягите".

Първите представители на модното течение носят двуредни сака с пъстри цветове, шапки с широка периферия, вратовръзки с дракони, маймуни и петли, хавайски ризи, пуловери с елени, остроноси ботуши...

В по-късните години облеклото на "стилягите" става по-елегантно, като момичетата продължават да нямат свой собствен отличителен стил - те имитират всичко, за което са разбрали, че е модерно на запад.

Основно се разглеждат списания от сателитните съветски страни и започват да се носят пищни поли, панталони, ярки блузи с цветни принтове.

През 50-те години, много рускини, които искат да се отличават от останалите, залагат на силен грим по очите и по лицето и имитират западните звезди, като например Бриджит Бардо.

Мъжете "стиляги" започват да си купуват дрехи от черноборсаджиите. Редовно се търгува и с пристигнали на посещение в СССР чужденци.

Поръчват се западни платове, шие се тайно. Не е прецедент представителите на по-бедни семейства да правят сами роклите и панталоните си от брезент, поради липса на други платове.

В оскъдицата на социалистическото общество на особена почит са "предметите на лукса" - чуждоземните химикалки, цигарета и запалки, както и американските карти за игра в стил Pin-Up.

Костюмите и аксесоарите (крещящи вратовръзки за мъжете и масивни метални или пластмасови бижута за жените) "стилягите" разхождат по главните булеварди на големите градове - като например по улица "Гроки" в Москва или "Невски проспект" в Ленинград - сегашен Санкт Петербург.

Всъщност забравената субкултура на "стилягите" е особено интересна и днес.

Причината за това не се корени само и единствено в любовта към историята.

В действителност, съвременната мода много наподобява тази на времената на "стилягите" с ярката си ироничност, контрастност, прически, съчетанието на различни модни линии и множеството аксесоари.

Разгледайте галерията със снимки на "стиляги", както и някои съвременни изображения, за да се убедите, че хипстърията съвсем не е от сега.

Тоест, драги тийнейджъри-бунтари - топлата вода не е открита вчера.

Гледайте онлайн и филма "Стиляги", който разказва по художествен начин именно за тази субкултура:

*Източник: магистърската теза на Юлия Карпова към CEU-Budapest

Oще: мода  модна тенденция  москва  народ  облекло  русия  санкт петербург  ссср  стил  стиляги  субкултура  тенденция  хипстъри  хора 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

7 dedo adji | 03.08.201511:53

Няма нужда да се връщаме толкова назад и да ходим толкова далеч. До началото на 70-те нашата народна милиция стрижеше коси и бради, режеше дънки и минижупи и биеше печати по голи бедра. Последната широка кампания, която си спомням беше през 1973. След това милицията прехвърли тази високоморална задача на цялото общество. Както казваше един лектор от окръжния комитет на Партията "забраната не е от закона а от общественото мнение". Дългокосите, брадатите, дънките и минижупите бяха сваляни от автобуси, недопускани в ресторанти, късани на изпити. През 80-те, вечерта преди шофьорския изпит си обръснах брадата. Един колега от курса мислеше, че се иска само лицето ти да съответства на снимката в паспорта, на която беше с брада. Аз взех книжка, той не, макар, че беше по-добър шофьор. Това не е комунистическо нововъведение. Още преди 300 години Петър Велики е бръснел брадите на болярите.
И не си мислете, че е минало. Слава Богу, скоро не съм имал работа с държавна и общинска менструация, (пардон, администрация) но чувам, че и там въвеждали дрес код. Изглежда лелките смятат офисите си за бъкингамския дворец а себе си за английски кралици.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.07.2011, 19:27

6 Евгени | 01.06.201514:59

Чудя се дали ще му стиска на някой от Webcafe да приложи метафората "едва отървалия кожата" освен за Съветския Съюз, и за поствоенните Англия и Франция Въпрос
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.07.2012, 15:55

5 impact | 29.05.201520:16

на тази страница се повтаря два пъти думата "консомолски".
Кой точно от редакцията векбафе е необразован? Чуди се
Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.02.2015, 09:52

4 бай Йух | 29.05.201508:15

Майко мила, какви пенсии пишат тук :slap:
Щом 50-те си бил на младежка възраст, сигурно сега си към 80 годишен. Абе знаех си аз, че това изкукуригало путюпреклонение си има обяснение и то е, че пенсиите, понеже няма какво да правят по цял ден бичат в нета и пръскат носталгия по младостта си Смее се Смее се Смее се ...и заклеймяват всичко "х"американско, разбира се
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

3 иван | 28.05.201515:25

Бил съм в Одеса в края на 50-те години и много добре ги помня. Даже, аз бях с приятели там, научихме няколко песни от тях и ги популяризирахме в България. Ето началото на една от тези песни:

Москва, Чикаго, Лос Анжелос
Обединилис в один джазхоз.
В защиту мира рубает джаз,
Играет буги рабочий клас.

Коняр совхоза Кузма Илич
Под звукам джаза играет бридж......

Не бяха чак екстравагантни, но тесни панталони, къси поли..... Нормалните, според партията панталони, бяха широки долу сорок пят, а не 19 сантиметра, както беше по модата тогава.
   

оценка

+2 -4

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

2 Крив Макарон | 28.05.201512:09

Значи, разбрах две важни неща за СССР от тази публикация: първо, че СССР е дал стилягите, и второ - водил е пропаганда срещу тях. Т.е. в СССР строго са държали на закона на механиката, където се твърди, че на всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 02.07.2013, 09:35

1 James | 28.05.201510:05

"Днес свириш джаз..."
   

оценка

+0 -0