Историята на Нобеловата награда - най-авторитетното научно отличие | webcafe.bg
Webcafe

Историята на Нобеловата награда - най-авторитетното научно отличие

Lifecafe, по БТА 04.10.2015, 15:06 (обновена 05.10.2015, 07:56)
алфред нобел, нобел, нобелова награда

Снимка: © Getty Images

С обявяването на тазгодишния лауреат или лауреати на Нобеловата награда за физиология или медицина на 5 октомври, в понеделник, в Швеция започва седмицата на Нобеловите награди

Нобеловите награди безспорно са най-големите и авторитетни отличия в света на науката. Присъждат се за епохални постижения в естествените науки. Разбира се, по едни или други причини редица важни открития не получават престижните отличия, но те са само изключението, което потвърждава правилото.

По желание на Алфред Нобел наградите, носещи името му, са за открития във физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения и за дейност в интерес на световния мир. Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките - за физика и химия; Каролинския медикохирургически институт в Стокхолм - за физиология или медицина; Шведската академия по литература - за литература и 5-членен комитет, избран от норвежкия парламент, за укрепване на мира.

През 1968 г. е учредена награда и за икономически науки, финансирана от Шведската национална банка.

Солидната парична премия от 8 милиона шведски крони, която, наред с невероятния престиж, получават от началото на XX век учени и общественици, идва от това, че откривателят на динамита дарява основната част от богатството си в завещание, което пише през 1895 г. в Париж.

В него той нарежда средствата да се инвестират в ценни книжа и с печалбите и лихвите да се учреди фонд. Всяка година от фонда да се връчват награди на хора, които с дейността си са допринесли най-много за добруването на човечеството. Сумата от фонда всяка година се разделя на 5 части за 5-те награди.

Първите Нобелови награди са присъдени през 1901 г. Тогава те са се равнявали на 30 заплати на университетски професор. Най-същественото е, че наред с парите Нобеловата награда носи на притежателя си международна известност и слава.

Завещаните от Нобел награди се превръщат в най-високото отличие още в началото на миналия век, след като биват присъдени на едни от най-големите светила на науката като Пиер и Мария Кюри, Анри Бекерел, Вилхем Рьонтен, Иван Павлов.

В бурно развиващия се ХХ век Нобеловият комитет невинаги съумява да отличи най-достойните учени. Парадоксален пример за това е откривателят на Периодичната система на химическите елементи Менделеев. Въпреки че е номиниран през 1906 г. за наградата по химия, Шведската кралска академия възразява. Тази намеса се обяснява със силното влияние на шведския химик Сванте Арениус, нобелист по химия за 1903 г. за теорията на електролитната дисоциация, на която Менделеев е бил добре известен критик. Руският учен умира на следващата година и така не е между призьорите.

Куриозно е присъждането на Нобеловата награда по физика на Алберт Айнщайн. Някои членове на комитета са се отнасяли доста скептично към неговата Обща теория на относителността. Нещо повече, един от тях публично е заявил, че като е завещавал наградите си, Алфред Нобел едва ли е имал предвид "спекулации като тази". Айнщайн е имал по-голям шанс от Менделеев. Отложеното през 1921 г. награждаване все пак се е състояло през следващата година.

Големи спорове са предизвиквали и наградите по литература. Много често там се намесват и съображения от геополитически и открито политически характер, но това е и шансът на малките държави.

Номинациите за Нобеловите награди се пазят в тайна в продължение на 50 години. А когато материалите се разсекретят, от тях излизат интересни факти. Като например, че австриецът Зигмунд Фройд, "баща на психоанализа", е номиниран за Нобелова награда за физиология или медицина 32 пъти, но така и не я получава. Освен това Фройд има и една номинация за Нобелова награда за литература, при това направена от Нобеловия лауреат Ромен Ролан, който му е бил познат.

Делото на Нобел също не е застраховано от критики
. Те са насочени главно към усъвършенстване на институцията, а също и към факта, че такава основна наука като математиката не е включена в завещанието. Този пропуск е почти поправен.

За да се поощрява напредъкът и в други научни дисциплини, Шведската кралска академия на науките през 1980 г. учредява наградата "Крафурд". С нея ежегодно се удостояват изтъкнати учени от областта на математиката, астрономията, науките за земята и екологията.

Обект на критика е и въведеното през 1968 г. ограничение, според което една награда не може да се поделя между повече от трима души. В глобалния ни свят вече е много трудно да се посочат само трима учени, допринесли за едно откритие.

Ритуалът за издигането на кандидатурите и присъждането на Нобеловите награди е строго определен. Предложенията се приемат най-късно до 1 февруари на дадената година. В продължение на няколко месеца се прави подбор на най-достойните. Имената на носителите на наградите се обявяват през първата седмица на октомври. Самото връчване на отличията става на 10 декември - на датата, когато е починал Алфред Нобел.

По устава лауреатите трябва да изнесат в рамките на половин година в Стокхолм специална нобелова реч. В нея те на популярен език трябва да разкажат за работата си, за която са получили най-висшата награда в областта на науката.

Нобелови награди се дават само на живи учени. В устава не се предвижда връчването им посмъртно. По тази причина без награда остават светила на науката с фундаментални открития.

С обявяването на тазгодишния лауреат или лауреати на Нобеловата награда за физиология или медицина на 5 октомври, в понеделник, в Швеция започва седмицата на Нобеловите награди.

От 1901 г. до 2014 г. наградите - Нобеловите и за икономически науки - са присъдени 567 пъти на 860 лауреати и на 22 организации.

Само 47 пъти награди са присъдени на жени
(46 души). Само една - Мария Кюри, получава награда два пъти - веднъж за физика през 1903 г. и веднъж за химия през 1911 г.

Най-младият носител на отличието е пакистанката Малала Юсуфзай, родена на 12 юли 1997 година. Миналата година тя си подели Нобеловата награда за мир с индиеца Кайлаш Сатяртхи. Преди Малала най-младият лауреат бе сър Уилям Лорънс Брег, Великобритания. Брег получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години.

Най-възрастният Нобелов лауреат е американецът Леонид Хурвиц, който през 2007 г. е удостоен с Нобелова награда за икономика на 90-годишна възраст. Дотогава рекордът се държи от Джон ван Флек, който през 1977 г. получава Нобелова награда за физика на 88-годишна възраст.

Сред семействата от нобелисти води фамилията Кюри - Пиер и Мария Кюри за физика през 1903 г. и след това дъщеря им Ирен Кюри и съпругът й Фредерик-Жолио Кюри през 1935 г. за химия. Фамилни нобелисти са също медиците Герти и Карл Кори (лауреати за 1947 г.), Мей-Брит и Едвард Мозер (за физиология или медицина 2014 година), Алва и Гунар Мирдал (той за икономика през 1974 г., тя за мир през 1982 г.).

През годините има видни личности, които са се отказали от Нобелова награда. Сред тях са например руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският писател Жан-Пол Сартр през 1964 г., както и виетнамецът Ле Дук То, който не пожелава да вземе отличието за мир през 1973 г. Други 4-ма са били принудени от властта на държавите си да върнат наградата. Хитлер е отзовал трима (Ричард Кун, Адолф Бетенанд и Герхард Домак), макар че те по-късно все пак получават приза.

Oще: алфред нобел  наука  нобел  нобелова награда  отличие  приз  физика  химия 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани