Димитър Общи - борец за свобода или предател | webcafe.bg
Webcafe

Димитър Общи - борец за свобода или предател

Webcafe
10.01.2018, 17:25 (обновена 12.01.2018, 18:31)
Димитър Общи

Когато става въпрос за периода на Възраждането и национално-освободителните борби на българския народ, героизирането е неизбежно. У нас към темата за историята и най-вече към точно този исторически период се подхожда не като наука, а като към религия, като нещото, което ни определя като българи.

И все пак има личности и събития, които дори и сред най-големите патриоти разпалват полемика и спорове. Най-големият пример за това е Димитър Общи.

За едни - луда глава, която по-скоро пречи на народното дело, отколкото да помага, за други герой, а за трети - истинският предател на Левски и на каузата за свободна България.

Едва ли някога този спор ще бъде разрешен окончателно. Ако човек иска да намери истината за себе си, трябва сам да се рови в документите и протоколите от разпитите на Общи и останалите революционери като пак не е сигурно, че ще достигне до нещо еднозначно.

Почти век и половина са минали от смъртта на "Общия", обесен на 10 януари 1873 г. в София и доказателствата за което и да е от твърденията едва ли ще станат по-ясни. И все пак личността му продължава да буди интерес.

Отново се заговори за него около екранизацията на романа на Милен Русков "Възвишение", където Димитър Общи е сред персонажите, на които се обръща внимание. Там той е представен като харизматичен, но вироглав и безразсъден водач, който печели одобрението на хайдутите наравно с Левски и може би се радва на дори по-голяма почит от Апостола.

Подобен поглед към личността му дава и Вера Мутафчиева, според която: "Общи е привлекателен образ, равностоен на Левски – двама силни мъже, различни в революционната си тактика". Николай Генчев споделя това мнение и допълва: "Общи е силен българин, истински смелчага, за който пищовлъка е професия и смисъл на живота".

На доста по-голяма популярност обаче се радва другото мнение - Димитър Общи е предател и ако не основна, то водеща причина за залавянето на Левски.

Но какво знаем за тази историческа личност?

Истинското му име е Димитър Николов. Не се знае точната дата на раждането като има спорове и за годината. Смята се, че е роден около 1835 г. Самият той се определя по следния начин: "Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония".

Дяково в момента е град в Косово. Някои го смятат за "старосърбиянец", други - за македонец. Още на 12-годишна възраст бяга в Сърбия, където работи като слуга на "големи хора". Когато вече възмъжава, се мести във Влашко, след което за кратко отново се връща в Сърбия.

Стоян Заимов го описва в книгата си "Миналото" като "среден ръст, със сила мъжка, на снага гиздав, с набити, яки и гъвкави мишци. Общи добре владее камата, а съвсем слабо науката". Има много спорове дали Димитър Общи е бил неграмотен, като в подкрепа на това мнение е определението, което Левски му дава - "безкнижен".

Общи може да бъде определен като "професионален революционер". Именно с това успява да си изгради и име сред българската емигрантска общност.

Доброволец е в Първата българска легия в Белград (1862). След разтурянето на легията отива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, а по-късно се присъединява и към четата на Панайот Хитов. През 1866 г. се прехвърля се в Италия като доброволец в отряда на Джузепе Гарибалди, откъдето има и грамота.

След разпускане на доброволците се включва към Критското въстание (1866 – 1869). Оттам получава и гръцки документи, с които се движи впоследствие.

През пролетта на 1870, Димитър Общи се поява отново при Панайот Хитов. След като не намерил топъл прием от Хитов, Общи отива в Букурещ и търси съдействие и помощ от Иван Кършовски. Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Попов. Ковачев уведомява Хитов, че снабдил с пари Общи и го изпратил за България.

Именно заради тази си биография той претендира да го наричат "Общи" - революционер на всички народи.

Тя му изгражда и име сред българските революционери зад граница, което впоследствие му печели и доверието на организирания Български централен революционен комитет (БРЦК). Заедно с Ангел Кънчев е лично препоръчан от Любен Каравелов и изпратен от БРЦК за помощник на Васил Левски в организирането на революционни комитети.

Левски обаче няма доверие на назначения му заместник. Общи се има славата на самонадеян, лекомислен, вироглав и недисциплиниран човек. Той иска да му бъде дадена свобода на действие и да бъде назначен за революционен апостол в Македония - нещо, на което получава отказ от Левски. По настояване на Ловешкия комитет обаче му се дава свобода на действие в района на Орхание (дн. Ботевград).

Две обаче са основните дела на Димитър Общи, които го превръщат в толкова спорна и дори мразена фигура.

Едното е убийството на ловчанския дякон Паисий на 21 юли 1872 г. То е продиктувано от разрива между борците за църковната независимост и бунтвниците след създаването на Българската Екзархия през 1970г.

Черковниците са притеснени за наскоро извоюваната независимост на Българската църква от гръцката и смятат, че революцията може да лиши българите от тази победа. Бунтовниците, на свой ред, са на мнение, че единствено църковната свобода не е достатъчна, а България трябва да стане самостоятелна държава.

Черковниците започват кампания, която проповядва сред народа да не бъдат слушани "лудите глави", проповядващи бунт и революция. Сред тях особено деен е дякон Паисий, който дори е обвинен като шпионин на турските власти (недоказано). Това обаче му издейства смъртна присъда от БРЦК, изпълнена от Димитър Общи.

Много по-голямо като значение обаче е друго негово дело - Арабаконашкия обир на турската хазна.

Идеята на обира е да се съберат средства за революционна дейност и въоръжено въстание. Тя обаче е отхвърлена от Левски като опасна в конкретния момент. Въпреки това обаче обирът е извършен.

Четата е съставена от Димитър Общи, Тодор Бръмбарът, Вълчо Станчев, Марин Станчев, Лечо Железарят, Петко Генков, Марин Павлов, Павел Лалов, Найден Крушоделецът, Стоян Пандурът, Лало Генчев, Вуко Цолев, Кольо Цвятков и Атанас Гложанеца (жители на Тетевен, с. Правец и с. Гложене).

В прохода Арабаконак на 22 септември 1872г. облечени като турски войници, хайдутите успяват да отмъкнат 125 хил. гроша от орханийската хазна. В комитета в Ловеч не стигат никакви пари. Само 35 лири (3500 гроша) от хазната стигат до Любен Каравелов и касата на БРЦК.

Част от парите са раздадени на участниците в обира, част Общи задържа за себе си, други дава на ханджията в Правец и на местни чорбаджии. Голяма част от парите са заровени по пътя, тъй като обирджиите не са подготвени да пренесат голямата сума, която е предимно в торби с грошове с голяма тежест (общо 800 кг).

Макар обирът да минава безпроблемно, последствията са това, което превръща цялото начинание в провал. Избягалите пазачи на хазната само след час дават описание на нападателите.

Отначало то заблуждава властта и тя разпраща телеграми в околността да се търсят арнаути в униформи на запасняци, които се връщат по родните си места. До средата на октомври властта не подозира, че обирът е дело на българи и в хайките и потерите се включват дори някои от истинските извършители, помагачи и вдъхновители като тетевенските чорбаджии. Това обаче кара участниците в обира да се отпуснат и те не правят нищо, за да прикрият следите си.

Разкритията започват, когато проницателният софийски управник Мазхар паша узнава, че бандата е забелязана след обира в един царевичак край Етрополе. Тази следа е в обратна посока на хайките и насочва към български извършители. Така с помощта на случайността османските власти все пак успяват да се доберат до самоличностите на извършителите.

Арестите започват на 19 октомври. Общи и хората му са заловени и изправени пред турския съд.

Именно там идва и неговото предателство. Без да бъде подлаган на мъчения, Общи издава целите комитети в Орхание, Етрополе, Тетевен и Ловеч. Показанията му са толкова подробни, че предадените дейци са повече от 100, а осъдените са 62 - заточени впоследствие в Мала Азия.

Паралелно с това османските власти научават за мащабите на българската революционна организация, както и за ролята на Левски и на Любен Каравелов. Каравелов бяга от Румъния, за да не бъде екстрадиран в Османската империя, но книжата на БРЦК попадат в ръцете на османците. Така те научават много за структурата на революционното движение и получават снимка на Левски, която бива размножена и предадена на заптиетата по българските земи.

Самият Общи е осъден на смърт. Смята се, че подтикван от егото си, той е смятал, че ще може да си издейства транспортиране в Истанбул, където евентуално да се види дори и със султана, а оттам да привлече вниманието на Великите сили. Няма еднозначни доказателства за това обаче.

В крайна сметка на 19 декември 1872 г. присъдата на Общи е утвърдена от султана, но изпълнението й е забавено заради залавянето на Левски като се смята, че именно той е човекът, който потвърждава самоличността му. На 16 януари 1873 г. той е обесен край София.

Oще: брцк  възвишение  димитър общи  левски  милен русков  предател  предателство  революционери  революция 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.06.2015, 20:38

3 Белка&Стрелка | 12.01.201808:57

Няма нужда от лични нападки, тук се води дискусия.
Питам защото се съмнявам, съмнявам се защото в представената ни история има и много политика и доста неща от сиви са станали черни или бели.
Добре Левски защо не го е отстранил след като наистина го смятал за опасен за делото, начини колкото искаш ? Имаш ли хипотези по този въпрос ? Грях ли е да питам ?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

2 Specifier | 11.01.201813:09

ЗАЩОТО ИЗОБЩО НЕ СИ НАЯСНО

с историческия контекст на времето (не си бил в час, който никого не се е състоял) При соца, за такива неща не се говореше....

А иначе, Д. Об. е бил аватюрист, тарикат и фантазьор. Всичките си "подвизи" е преувеличил или измислил. Имал е тежък конфликт с Левски, защото е бил недисциплиниран, всявал е разкол в организацията и е оспорвал ръководството на Левски, което и довежда до разгрома(обирът се извършва през главата на Левски)...
Д. Об. е назначен фактически от Каравелов (и П Хитов), за да контролира Левски, уж като негов "помощник"...
Няма друго лице, което да е нанесло по-големи вреди на българското национално движение през XIX и XX век
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 01.06.2015, 20:38

1 Белка&Стрелка | 10.01.201819:34

Писна ми да чета разни писания за третия пол или зле прикрити реклами , нека поспорим за ролята на Общи , толкова ли еднозначно лош е бил както ни го представят например учебниците по история, като цяло Левски винаги се обрисува по канон и по този канон Общи няма как да не е лош.
И все пак са трябвали и пари за тази "револуция" и като им е пречел толкова защо не са го гръмнали , отстранили , предали , пратили някъде нали Левски е казвал кое и как или не е точно така , такива въпроси си задавам. Разбирам позицията на Общи но не разбирам защо така детски се е прецакало всичко , малко мърляво е подходено без планиране и т.н. какви са тези царевичаци край Етрополе, защо не е предвиден транспорт за парите ( грошовете , златото е ясно ). Като са толкова сербез защо са оставени живи пазителите на хазната, май това не е онзи гарибалдеец който ни рисува Възвишение или ?
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани