Габриел Гарсия Маркес ще векува в САЩ | webcafe.bg
Webcafe

Габриел Гарсия Маркес ще векува в САЩ

Webcafe.bg, по NY Times 25.11.2014, 13:57 (обновена 03.12.2014, 20:49)
Габриел Гарсия Маркес

Снимка: © Getty images

Архивът на Маркес тепърва ще бъде описан в каталог

Огромният архив на Габриел Гарсия Маркес се мести от Мексико сити в САЩ. Тексаският университет в Остин купи над 2000 документи, тетрадки, албуми със снимки, включително лична кореспонденция и ръкописи, собственост на великия писател, който почина на 17 април тази година на 87-годишна възраст.

Освен магьосник на перото, Габриел Гарсия Маркес бе известен критик на американския империализъм. В продължение на десетилетия на писателя е забранено на стъпва на американска територия, дори когато през 1982 г. „Сто години самота" го превръща в световна знаменитост - лауреат на Нобелова награда за литература.

За Вашингтон по-важното е, че през 50-те години на миналия век Маркес е съпричастен към Комунистическата партия на Колумбия, заподозрян е за връзки с Фидел Кастро, а забраната му да посещава САЩ е вдигната през 1995 г. от президента Бил Клинтън.

В откупката на Тексаския университет, извършена чрез центъра „Хари Рансъм" - една от най-големите библиотеки за хуманитарна литература в САЩ, фигурира и оригиналният ръкопис на „Сто години самота", както и двете пишещи машини "Смит Корона" на Маркес, заменени в последствие с компютър Apple.

Не е ясно срещу каква сума е продаден архивът

Договорът е сключен с наследниците на Маркес, който през по-голямата част от живота си живее в столицата на Мексико. Посредник е Глен Хоровиц.

В центъра "Хари Рансъм" се пазят архивите и на други големи творци от XX век, - Уилям Фокнър, Джеймс Джойс, Хорхе Луис Борхес и Ърнест Хемингуей. Според директора на библиотеката-музей Стийв Ейнсвключването на наследството на Маркес е изключително подходящо за профила на библиотеката - музей.

„Може да видите нещо като откритата лаборатория на един прославен алхимик, който не винаги си е падал по идеята останалите да знаят точните му пропорции и рецепти", коментира Хосе Монтелонго, експерт по латиноамериканска литература от Тексаския университет. Заедно с Ейнс, той е посетил дома на Маркес в Мексико сити през юли, за да проучи личната колекция на писателя преди сделката.

„Архивите показват слабостта, неувереността, отхвърлените версии, задрасканите думи ... вижда се борбата на творчеството, на създаването", допълва Монтелонго. Още приживе Маркес не бе особено поласкан от опитите на учените да влязат в неговия свят и да го разгадаят. Или както обясни в интервю за Playboy през 1983 г.: „Все едно да те хванат по долни гащи".

Ревността към личното

Верен на интимността, писателят, който превърна магическия реализъм в световен феномен, гори своите дневници и бележки, докато пише „Сто години самота", унищожава и схемите с роднинските връзки в прочутия роман. Достъп няма и семейството му, но при по-късните книги съпругата му Мерседес спасява някои бележки.

„Баща ми беше перфекционист, а един перфекционист не обича да показва своята работа, преди да я е завършил . Той разказваше вицове за персонажите, но никога не ни даваше да се докоснем до тях и да прочетем написаното, поне не докато не бе на 90 процента завършено", разказва Родриго Гарсия, един от двамата сина на латиноамериканския белетрист.

Семейната история разказва, че Габриел предлагал на Мерседес да му продаде любовните писма, които й е писал на младини, за да ги унищожи. „Не мисля, че той искаше да оставя лични следи на хартия. Той би казал: „Всичко, което съм преживял, всичко, което съм мислил, е в моите книги", разказва г-жа Маркес.

В архива обаче се пазят негова кореспонденция с Милан Кундера, Карлос Фуентес, Грейм Грийн, както и други негови съвременници - над 2000 писма. Има и записки по време на посещението на Маркел с Белия дом през 1998 г., когато той пита президента Клинтън дали все още има съветници, фанатизирани на темата „Фидел Кастро".

Родриго Маркес, режисьор и сценарист, работещ в Калифорния, си спомня какво казва баща му малко преди да си отиде: „Едно от най-тъжните неща на смъртта е, че се случва само веднъж в моя живот и няма да мога да пиша за нея".


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.