Между ушите | webcafe.bg
Webcafe

Между ушите

Аlice Chains
13.02.2012, 12:59 (обновена 13.02.2012, 14:08)
връзка, любов

Снимка: © Getty Images

Има откраднати погледи, две-три купонджийски нощи, съпроводени с мощен като Съветския съюз махмурлук

Пих кафе с приятел. Добре де, не кафе, а бърбън, и не точно приятел, а стар любовник, с когото останахме приятели. Закономерно кафепиенето се превърна в пиянстване. Умерено.

А разговорите за „нещата от живота" никнат като гъби след дъжд щом градусът развърже езиците, разбърка мислите, свали грима. Не, не говорихме за миналото - то е ясно и от него останаха само хубави спомени.

Той си има своя живот, аз - моя

От моя не се оплаквам - имам и мъж до себе си, на когото мога да разчитам. Самоуверен е достатъчно, че да не получавам досадни въпроси къде съм била, защо мириша на бърбън като съм излязла за кафе, в колко ще се прибера от работа и защо ще се виждам с приятелки, без значение от пола им. А и няма защо да пита - обикновено си казвам.

Вярно, извоювах си комфорта, незадавайки въпроси и твърдо вярвайки, че кой какво прави в свободното си време си е негова работа. Стига да не е незаконно според Наказателния кодекс и в „несвободното" време всичко да е ОК.

Той ме глези умерено, сексът е наред и никога не се караме за дистанционното - примирил се е, че съм по-върлият футболен запалянко и не харесвам Джеки Чан...

Разговорът си тече „по бърбън". Спокойният ми разказ прелива от осъзнато щастие. „Тези очи гледат другояче, когато си щастлива", казва. „Не, просто щастието има различни лица", убедено отвръщам.

Но скуката, която живее отдавна в един прашасал ъгъл на душата и главата издайнически извръща погледа ми встрани... Докато ръся мъдрости, извлечени от подредения си свят, събеседникът изплюва камъчето - жената, с която е, преспала еднократно с някакъв си преди време...

Непланиран, случаен, единствен секс

Разкритието дошло след подло ровене в мобилния й телефон. Там се спотайвал един единствен безобиден смс - нещо в смисъл, че упражнението е било ОК и сбогом.

„Защо си ровил в телефона й", аха да попитам и споменът защо се разделихме някога ме плесна през устата. Той беше патологично ревнив.

„Ти никога ли не си заменял фитнеса с инцидентен, еднократен секс, от който щом се обуеш и затвориш вратата от външната страна не остава нищо, освен добре раздвижени мускули, чиято сутрешна треска се оправя с аспирин, взет навреме?", питам.

„Да, ама аз съм мъж и единият секс не е важен"

Ядосах се. Не, не мисли така, просто защото е мъж. А защото е поредният зле възпитан тестостеронен деспот, който не признава човешкото у хората. Били те и жени.

Стереотипите са превърнали света му в мавзолей и ако някой припари вътре, от него се очаква доброволно да предаде душата си за балсамиране.

„Тя ми изневери, значи има чувства там... Мъжът като се обуе и всичко е свършило, при жената не е така", лее житейски познания и грам не го е срам. Жените нямат право на здравословно привличане, нямат право на инстиктите си. Да, бе!

Толкова съм щастлива в скуката си, че малкото ми бягство е да мисля за друг

В домашното ложе, насред изгладените от мен чаршафи, докато съм с мъжа, с когото живея, на когото държа, в когото вярвам. И обичам дори. Но от седмици в главата ми е друг. Не е имало секс, дори едничък.

Има откраднати погледи, две-три купонджийски нощи, съпроводени с мощен като Съветския съюз махмурлук. И поне два пъти по-мощна усмивка... Всяка клетка от мен иска да докосва този мъж. Дори здрависването с него докарва пулсации, сравними с електрошок... Само че не мирише на изгоряло...

Признанието ми е възнаградено с втренчен поглед, в който като на ротативка се редуват изумление, укор, отрицание, неразбиране... „Е, аз изневерявам ли?", питам. Отваря уста като риба на сухо, но получавам мълчание.

Млъкнах и аз и потънах в прашасалия ъгъл на душата си. Скуката я нямаше, но се настани нещо по-страшно - чувство, че съм по-голяма „кучка" от гореспоменатата жена. Попитах се кого лъжа - човекът до мен, себе си, другият от мислите... Отговорът е „всички". Парализира ме вина.

Попитах се сега как ще се прибера вкъщи и дали изобщо вкъщи е там

Отговорът ме направи бездомна. Знаех само, че вкъщи не е при мъжа от мислите - той е друго, все едно какво.

Знаех, че ценя и обичам човека до себе си заради това, което е. Без преструвки и подправки. Статична обич, разумна обич. Но щастието със скучното лице все някога, а вероятно скоро, ще се сбръчка. Ще посивее, покрито от прахоляка в онзи ъгъл. И ще изстине.

Тогава мъжът до мен едва ли ще го има - кой би живял с някой, който подменя себе си с разумни конструкции и си мисли, че е жив. Щастливо-скучният ми свят ще рухне на практика. Сега ерозира, но още не падат керемиди. Не знам дали това е поправимо. Нито как.

„Простих й, ще й се обадя", чувам отдясно - рибата продума. „Чудесно. Може пък някой стълб на мавзолея да се е поразклатил. Дано и тя прости.", мисля си. „И дано си разбрал, че страшната изневяра не се случва между краката. А между ушите". Аз научих току-що.

Текстът е в отговор на предизвикателството на Webcafe.bg Любовта, без която не можем

Oще: жени  мъже  ревност  секс 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.01.2013, 00:30

8 Ася Симеонова | 30.09.201519:47

Прекрасно те разбрах. Всички имат мечти, спреш ли да се влюбваш-умираш.
Ако имаш достатъчно сила да оставиш това между ушите си, няма причина да усещаш чувство за вина и да чупиш живота си, още повече заради някой, който някога те е карал да се чувстваш виновна за какво ли не.
Ако това се превърне в реалност, тогава трябва да се мисли честен ли си със себе си и другия и какво трябва да се случи напред.Любовта и щастливия съвместен живот нямат общо с моментните увлечения. Всеки ги има.
А статията е прекрасно написана-искрено и интелигентно:)
Всеки сам знае кое го прави щастлив и кое го плаши.
Поздрави за стила на писане:)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.01.2012, 09:24

7 Петя Дилова | 16.03.201214:50

И моите адмирации Удивителна Удивителна Удивителна
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.02.2012, 18:14

6 гълъбинааа | 14.02.201200:21

Адмирации за статията.
Нека всеки да я пусне между ушите си и да поразмишлява Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.01.2012, 23:48

5 koya sam? | 13.02.201221:37

Ей, страшната изневяра...видяла се на по питие с бившо гадже Много щастлив А това, че си е изфантазирала куп неща от това също е напълно закономерно след много години брак, пак и бил той добър. Трябва и нещо цветно в живота. И като го няма на яве, по-безопасно е да си пофантазира малко. Такива фантазии много често остават без последствия Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

4 Оня Дето Го Трият | 13.02.201220:21

Чудесна статия наистина..... и поредно доказателство, че жените дори самите те не знаят какво се случва между ушите им. А ние уж го знаем, но ни е трудно да го проумеем с нашия мъжки прекалено логичен поглед на нещата....
Както се казва, добре че е секса, иначе двата пола щяхме да живеем на различни планети не разбирам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.02.2012, 17:45

3 poljakovski | 13.02.201217:51

Чудесна статия - добре написана, откровена и много точна. Браво!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

2 Rodrigo Diaz de Vivar | 13.02.201215:58

Хубава статия, естествена.
Да, така стоят нещата в света. Няма само правилно и само грешно, само бяло и черно. Живота е в степени на сивото

Не знам Аlice Chains автор ли е или авторка, но поздравления от мен.
Бих го почерпил питие по негов избор и количество.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

1 паяка | 13.02.201214:41

Ал Пачино ни каза, че между краката, независимо дали са гръцки колони или щеки, е портата към рая.Но между ушите са райските градини. И асансьора между фантазията и сърцето е суперскоростен. А най-хубавото е , че там никой не може да наднича.И действа като наркотик!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани