Сам на Св. Валентин | webcafe.bg
Webcafe

Сам на Св. Валентин

Тея Дия 12.02.2011, 09:31 (обновена 14.02.2011, 17:02)
роза

Розата, дори и сама, е роза

Сам на Св. Валентин. Ужас? Едва ли.

Празнуването на любовта в определен ден може и да не е най-разумното нещо на света. От една страна има хора, които отчаяно се опитват да намерят партньор за гушкане специално за празника, организират изненади, правят безумни неща, които принципно са им непривични. Чифтосването и обичането просто заради повода някак не стои съвсем адекватно. Момчета и момичета си предлагат присъствието в заветната нощ, за да не останат сами (и различни от другите).

От друга страна има такива, които по една или друга причина остават сами на 14 февруари и се налага да бъдат неествствен контрапункт на празнуващите. Това е, меко казано, нелепо, защото да си сам на Св. Валентин може да означава много неща и те не са задължително неприятни.

Аз, например, съм сама във физическия смисъл на думата, но от дълго време насам намирам всеки път нови причини да се влюбвам и то в един и същи човек. Ако на някой му е скучно, може да спре да чете в този момент. Ако пък не, ето какво:

Влюбвам се от онзи Св. Валентин в една хотелска стая, когато очите му стават остросини, докато ме гледа. Измислям нов цвят за неговите очи, макар че го познавам отскоро и не предполагам, че 7 години по-късно ще обичам същите тези очи.

Влюбвам се, защото всеки път, когато го няма, изпитвам усещане за абстиненция. Като несподелена любов е, макар реално да не е. Симптомите оставят отпечатъци по лицето ми  и както пише Карбовски: тялото ти ще послужи/ За да има в какво да умреш. Когато го няма, започвам да си липсвам, защото вече не съм аз и ме няма. Чувството е на често редуващи се живот и смърт.

Влюбвам се, защото той ме обръща с хастара нагоре. Не знам къде свършва той и къде почвам аз, а имената ни трябва да се пишат слято. По новата поетика на влюбването, влюбеността е татуировка от вътрешната страна на кожата и всички метафори и сравнения стоят блудкаво като реклама на прах за пране.

И т.н., и т.н. Както се вижда, сама не е равно на грозна и тъпа, а в повечето случаи означава жена, която няма да прави секс  точно на 14 февруари, но вероятно ще го прави когато и с когото трябва. Няма да подаря на никого нищо материално, но пак се чувствам добре, защото съм обичана от реален човек - не филмов герой, не ученическа любов, не куклата за вуду упражнения. Това е умение, което се усвоява с годините, в които ставаш по-селективна, по-интуитивна, по-зряла  и по-харесваща себе си. Пък и самият факт, че съм влюбена, не ми позволява да възприема „самотата" си като световна несправедливост.

Недоумявам при резкия спад на духа у някои хора по повода. Всички натъртват на това как няма да празнуват Св. Валентин, а Трифон Зарезан. А всъщност това се случва, защото някой на някого е вменил, че трябва да почетат любювта с човек, когото да лигавят до малко след полунощ. Няма подобно нещо- празнуването се изразява в това да сложиш тик на мястото, на което се пита: Обичате ли? Какво значение има кого, ако все пак мозъкът ни произвежда ендорфин.

Влюбеността, като цяло, е суперяка работа. Тръпката, подобна на юмрук в центъра на тялото, е несравнима. Така сме чували всички. Ако всички обичат, не би трябвало да имат проблем с осъществяването на валентинските ритуали. Никой няма да цели никого с камъни, ако остане сам в понеделник.

Аз лично нямам нищо против да изкарам една виртуална любовна среща с моя любим, както нямам против да се събера с приятелки и с някое мерло (то пак ще е вид обич). Да бъдеш сам на празника на любовта е и полезно, защото някои равносметки неизменно напират именно в такива „специални" дни.

Най-тържествено заявявам, че тази година няма да обвиня никого в малоумие поради приповдигнато настроение. Фактът, че хората избират да празнуват различни празници по различен начин не значи нищо друго, освен че имат потребност да празнуват. Искрено се радвам на сладките тийнейджърки, които ръчно изработват картички, аксесоари и сладкиши за възлюбените си. И ако това някога ми се е струвало неоправдано, „щото, нали, мъжете не заслужават", сега ми се вижда трогателно.

Във всеки случай нищо, направено с и от любов, не може да бъде осъдено.

 

Oще: любов  празник  сам  св. валентин 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.02.2011, 22:03

36 Kristiyan Bogdanov | 16.02.201114:50

Чудесна статия!
Споделям мнението Ви!
Ето го и моето, описано малко по-подробно!

http://krisbogdanov.blogspot.com/2011/02/blog-post.html
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

35 Thea Atanasova | 15.02.201118:10

Добре Одри Намига Може пък да ти драсна един е-майл в стил Агата Кристи Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.02.2011, 13:54

34 ARLINA | 15.02.201116:12

Хехе...Пу аз да съм Одри Тоту! Усмихна ме. Мейла може да ти послужи единствено ако ти се прииска да ми пишеш. Понеже нямаше къде да изразя възхищението си от блога ти и въобще от читавото ти писане- ей ме на, некоментирала статията ти, изразила възхищението си въобще! Ма тука много лично и показно, та за това споменах мейла си Чуди се Оспамихме света тук! С най-добри намерения!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

33 Thea Atanasova | 15.02.201114:46

И за какво трябва да ми послужи този е-майл?? Тук се заформи някакъв "Шифър на Леонардо" Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.02.2011, 13:54

32 ARLINA | 15.02.201113:45

В профила ми го има. Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

31 Thea Atanasova | 15.02.201113:43

Имам мейла ти???
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.02.2011, 13:54

30 ARLINA | 15.02.201113:33

Благодаря за отговора, Тея. Дори във възхищението ми прозира тъгатата. Исках само да споделя колко много те чета. Имаш мейла ми. Поздрави
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

29 Thea Atanasova | 15.02.201111:27

Арлина вече преминах през това изпитание, както и през следващото - раждането. Но незнам защо думите ти звучат тъжно. Кажи какво те мъчи...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.02.2011, 13:54

28 ARLINA | 14.02.201123:51

Писмо до Тея.

Открих те случайно. Редовно обхождайки геритурийскините хрумки, едно случайно цъкване...и вече нищо не е същото. Чета те, дишам те... Благодаря на вселената, че има хора като теб, които творят прекрасности. Вълшебно е да се откривам в думите ти. Различна. По-красива и истинска. В моята душа заемаш едно от ценните квадратчета- там, при Ваня, при Ина Григорова, близо до Гери си ти, прекрасна Тея! Способна си да превърнеш инервю в неинтересуващо ме женско списание, с неинтересуваща ме личност в нещо красиво... Способна съм да си го купя, само заради твоите думи в него. Пожелавам ти да се съхраниш такава истинска, смела да пише себе си. Пожелавам си да те чета, да те откривам в себе си и себе си в твоите думи. Ще бъдеш най-красивата булка! Вярвам.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

27 strawsPulledAtRandom | 14.02.201115:26

Аз като се напия какви работи правя, ти...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани