Перуански джаз | webcafe.bg
Webcafe

Перуански джаз

Георги Томов 23.09.2010, 10:44 (обновена 23.09.2010, 12:02)
жена, робот

Иска му се да е някъде другаде, много, много далеч. Протяга ръка и я докосва по рамото. Не се обръща - „Остави... Не е необходимо". Пръстите му замръзват при допира, неловката тишина изтегля емоциите му като вакуум. Тогава се появява музиката...

- Здравей, отдавна те имам в "приятели", но не сме си писали. Имаш интересни статуси, доставя ми удоволствие да ги чета.

- Охо, дори четеш, похвално. Не си тъпа "телевизионна" кифла

- Телевизия не гледам, виж кино - да. Но предпочитам театъра.

- Напоследък освен Камен Донев няма какво да се види и в театъра

- "Казанова" в "Сълза и смях" с Владо Карамазов... два пъти съм го гледала и двата пъти се усещах различно, трябва да видя трети път как ще е.

- Иди и виж - има такъв филм.

- "Казанова" ли? Има, да.

- Не, "Иди и виж" - има такъв филм, на Климов, най-силният филм за войната.

- Не понасям филми за войната, отегчават ме, ела с мен на театър, имам два билета...?! Къде изчезна, уплаши ли се ;)))))))) пробвах те. Още не е сезон.

- Телефон... на колко години си, омъжена ли си, хубава ли си?

- ?!

- Ако така ще комуникираме, аз съм пас, съжалявам.

- Майната ти тогава!

- Грозен език. Аз никога не си позволявам да казвам или пиша такива неща

- Предизвикваш ме. С какво право се ровиш в живота ми. Грозна съм !

- Не си грозна. Сигурно си дебела.
- Лека нощ, няма какво да си кажем повече.

Не го впечатли, но странно защо го заинтригува. Прегледа профила й - музикални препратки, главно класика. Няма лична информация, снимки, както и мечета, ферми, сърчица. Много малко "приятели".

- Тук ли си?

- Няма ме...

- Ха-ха-ха, "колкото повече мечо гледаше, толкова повече зайо го нямаше"...

- Успя да ме разсмееш...

Започна да качва на стената му линкове към музика. Шопен, Вивалди, Найджъл Кенеди, Апокалиптика. Той отговаряше с фотоси от Хелмут Нютън, Жорж Негрет или Габриел Фигeроа. Разбра се, че не знае кой е Бунюел, само е чувала за Алмодовар, гледала е нещо от Саура, но не помни какво. "Кармен?" - "Да, "Кармен" - Пако Де Лусия, страхотен."

Не се превземаше, беше естествена и когато нещо не знаеше, питаше. Него, не Google, както правеха повечето. Препоръчаше ли й филм, след няколко дни установяваше, че си е направила труда да го намери и гледа. За книгите не беше така, явно четенето не я влечеше.

Говореха за това дали разменените между непознати директни, "ровещи" в душата въпроси  имат шанс за искрени отговори. Не лишават ли от удоволствието да се разгадава, допълва, измисля.

Личната информация, ревниво пазена в началото, надничаше час по час от кореспонденцията им, постепенно всеки от тях започна да оформя пъзела на човека отсреща. Бавно, внимателно, частица по частица. С нюансите, полутоновете, светлосенките, тръпката на очакването и мъдростта на търпението.

Челистка, обиколила света с различни формации, май скандинавски. По някаква причина с това е приключено, връзките й помагат да започне работа в СЕМ, слуша по цял ден радио програми. Скучно и затъпяващо. Може би това я кара да влиза в нета, за разнообразие. Никога не си позволи виртуални волности, на каквито той бе свикнал, но така и не посмя да предложи.

Дразнеше го само навикът й да изчезва, без да каже "чао", "лека вечер" или поне "момент". Ей така, както си пишеха, понякога без да завърши изречението. Чакаше я и се ядосваше, заричаше се да я зареже, каза и го, но това не я промени, дори не последва коментар.

Била е омъжена или е имала сериозна връзка в миналото, болезнена явно тема. Когато й писа за своята интерпретация на най-късия роман в света - бял лист, с текст на ръка и телефонен номер на ресни: "Продаваме неизползвани комплект дрешки и аксесоари за бебе", тя поства на стената си „ТАБУ!!!" и изчезна за седмица.

Архитект, успяващ по-скоро с бизнес усета си, отколкото с полет на фантазията, разглезен от всеобщото женско внимание и обожанието на талантливата си съпруга, чиито творчески идеи експлоатира. Напоследък свободното му време с значително повече от заетото, затова и се застоява в Мрежата. Плаши го времето "след", когато погледите на хубавите жени по улицата ще преминават през него.

Контактът им доставяше радост, после стана необходимост, доведе до силен емоционален пик, за разлика от общоприетото - не сексуален, а романтичен. Пишеха си нежно, задъхано, с апломб и си повярваха, първо на себе си, а после и един на друг.

И двамата имаха нужда от това, но с течение на времето думите започнаха да се поизносват, в неспирно търкаляне по екрана, станаха предвидими. Трябваше да се направи нещо - преди връзката им или каквото беше, да изтлее предизвестено тъжно.

- Какво ще правиш днес след обяд? Искаш ли да се видим на кафе?
- Искам. Какво ще кажеш за едно кино. Все ще намерим нещо, което си заслужава. В "Арената" става ли?
- Добре, с пуканки и на последния ред, като ученици.
- Да бе, да се нахвърлиш да ме целуваш и нищо да не видя от филма.

Опасенията му не се оправдават, хубава е, висока, по-скоро слаба, изглежда неприлично млада, може би заради стила на обличане. Леко е отнесена, очите й са тъжни, ушните й миди почти не се забелязват сред бухналата и къдрава коса, в двете има пъхнати капсули.

Той прави жест - "?", „Безжични са, последна технология.", "?", "Музика", "Каква?",  „Перуанска. Джаз. Нещо като Сусана Бака, но по-добро", "Аха"- но всъщност няма понятие.

Опитва се да поведе разговор, малко приповдигнато, по-скоро е монолог - не е сигурен тя чува ли го. Жестовете и мимиките й са съвсем на място... Спокойна е, но видимо очаква някаква развръзка, докато отпива "двойно кафе, чисто, мерси". Той млъква.  

Влизат в салона след рекламите, непрогледно е след ярко осветеното фоайе. Тя се обръща и впива устни в неговите. Отговаря й плахо, но това не я спира. Прокарва ръка по чатала му, отдолу нагоре, стига до колана и я плъзга вътре. Инстинктивно й помага, гълтайки корема си, притеснен, че ще ги видят. Стиска го леко, колкото да се увери, че това, което очаква, е на място, тръгва към изхода. Мълчат, тя сяда в колата, като поклаща ритмично глава.  

В хотела се съблича трескаво, отказва помощта му, показва му с жест да не се бави, не маха капсулите, музикалната кутия с размер и форма на запалка е сгушена между гърдите й - кръгли и сочни.

Бута го по гръб на матрака, не грубо, но достатъчно настоятелно. Лежи гол и надървен, с прибрани крайници. Застава права, стъпалата му докосват бедрата й. Разтваря ги, сяда на краката му и се плъзга бавно напред, с изправено тяло. Усеща движението по влажната диря.

Достига бариерата, повдига се леко, колкото да я преодолее, навежда се и тръгва назад. Айподът се разлюлява гневно, напуснал убежището си.  

Прониква в нея, мудно, цяла вечност, по микрон на всяка календарна година. Обгръща го плътно, всмуква го като месоядно алено цвете. Извита назад, затворила очи, поклаща глава в такт с чуваем само от нея ритъм. Няма вид да е тук. Гали зърната си, набъбнали и много бледо розови, почти колкото гладкия, вертикален белег, с груби краища, тръгващ ниско долу като продължение на естествената и цепка, храснат през стегнатия и корем чак до едната и подмишница.

Това, кой знае защо, го плаши и отвращава. А може би просто не може да понесе отсъствието й. "Какво правя тук?"

"Ще ми спадне!" Може да се случи всеки момент, опитва да се съсредоточи, да си спомни много възбуждаща сцена от богатия си сексуален опит. Изпада в паника, нищо няма да помогне. Точно тогава тя стяга някаква тайнствена група мускули, все едно му го стиска с ръка, побъркващо е, крясък болезнено удоволствие, очите му се обагрят в кръв, не вижда леката и като морски полъх усмивка, пристъп на апнея нагнетява мозъка му, избухва...

Вдиша с хрип, ще прави опити, но никога няма да възстанови ясно последните мигове. Тя е в своята част на леглото, с гръб към него, неподвижна, студена и гладка като отчупен сталактит.

Иска му се да е някъде другаде, много, много далеч. Протяга ръка и я докосва по рамото. Не се обръща - "Остави... Не е необходимо". Пръстите му замръзват при допира, неловката тишина изтегля емоциите му като вакуум. Тогава се появява музиката.

Накъсан ритъм, идващ от шестнадесет хиляди двеста деветдесет и шест километра. Кирпичена музика от Оджантайтамбо!

Oще: facebook  връзка  джаз  секс 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.11.2010, 23:38

5 Sien | 25.11.201000:05

ПЕРФЕКТЕН тип Жена!
Тази жена знае, че е по-важно душевното съвършенство от физическото. (Физическите цикатрикси обикновено са в резултат на травми, но за жалост могат да породят погнуса в насрещния човек. Съвършени хора няма.)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

4 baba | 25.09.201021:17

Да, така е..Прав е Екзюпери. За това, започваме да си служим с цитати:

"Observe the wonders as they occur around you.
Don't claim them. Feel the artistry
moving through, and be silent."
Rumi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

3 Georgo D' Tomazi | 25.09.201020:58

дори само БАБА да ме чете, пак си заслужава да бъда "пирфектен"

"Съвършенството е достигнато, не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне." Антоан дьо Сент Екзюпери
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

2 baba | 25.09.201017:56

Това напомняне за Сусана Бака много добре. Интересен и доста точен портрет на определен тип жена.Да живее Естетизма!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

1 baba | 25.09.201017:40

"Promise me you'll never forget me because if I thought you would I'd never leave."

Мечо Пух
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани