Защо съм вечно необвързана | webcafe.bg
Webcafe

Защо съм вечно необвързана

Lifecafe, по Xojane.com , 11.12.2012, 17:16 (обновена 12.12.2012, 07:56)
Четене

Рано или късно разбираме дали сме с правилния човек или не

Не съм вечно необвързана, защото моногамията ме отвращава. Дори напротив, очарована съм от нея. Ако си намерил човек, с когото искате да бъдете заедно завинаги, искам да ми разкажете всички подробности. Няма значение дали сте се сгодили, оженили наскоро, дали вече имате няколко отпразнувани годишнини зад гърба си или вече сте си избрали две съседни места в гробищния парк.

Искам да знам как, къде и защо решихте, че "това тук е човекът. Той и сексът с него завинаги".

Сериозно, ако сте една от онези двойки от типа "Когато Хари срещна Сали", независимо от етапа на връзката ви, искам да чуя всеки малък и незначителен детайл. Особено съм вманиачена по онзи момент, в който ви е станало ясно, че няма мърдане. Нали се сещате - онзи момент, за който ще разказвате на внуците си след години.

Предполагам, че съм някаква прикрита романтичка. Просто никога не съм достигала до този момент. Нали се сещате, до "Това е човекът".

Дори напротив, все по-често достигам до онзи момент, в който си казвам "няма начин" и започвам бавно да се оттеглям. Това може да ми се случи дори по време на секс, или докато хрупаме чипс пред някой филм. Не съм сигурна, че е нормално!

Макар че това вероятно не е най-доброто за мен и за отслабващата ми фертилност, то може би е причината, поради която успявам да бъда близка с всичките ми бивши гаджета. Дори с тези, с които не би трябвало. Съдете ме. Връзките ми обикновено приключват с премерен и разумен разговор.

Вместо да отлепям рязко лейкопласта, го оставам сам да си падне

Най-вероятно това се дължи на страха ми от обвързване и на необходимостта да се харесам на всички, ала всеки път, в който скъсам с някого, винаги се случва достатъчно рано и няма наранени. И двамата се чувстваме добре и не се блокираме взаимно във Facebook.

Затова чувствам, че мога да кажа това, което ще кажа, без да предам никого: при мен винаги е имало момент, в който съм разбирала, че този човек НЕ е за мен. И се чудя дали това е чувство, което трябва да започна да потискам.

Майка ми адски харесваше едно от бившите ми гаджета - до степен, в която скърбеше, че той никога няма да й бъде зет. Накрая просто й казах за момента, в който разбрах, че той просто не е за мен: когато научих, че той мрази да чете. Ама истински и искрено мрази да чете.

Иначе не е глупав, нито прост, нито нещо такова. Той е един умен и прекрасен човек, който обича филмите, музиката и театъра и със сигурност някога му се е налагало да чете (сметката, менюто в ресторанта, смс-ите ми... всичко друго, но не и книги).

Лично за мен, когато той ми сподели, че чете около една книга годишно, веднага ме обзе онова трагично чувство на обреченост. Макар че знам, че не-четенето е постижение само по себе си. Малко като да не си си мил зъбите от една седмица. И в двата случая обаче не бих искала езика ти в устата ми.

Макар че мразя идеята за "дийл-брейкърите", вече все повече се замислям, че има нещо резонно в тях

Както Хелън Фийлдинг пише в "Дневникът на Бриджит Джоунс" (знам, знам, но все пак го дочетете): "Невероятно е колко много пари и време могат да бъдат спестени в света на срещите, ако обръщаме повече внимание на детайлите. Бял чорап тук, чифт червени презрамки там, сив пантоф, или пък някоя свастика съвсем често са напълно достатъчни, за да прецениш има ли смисъл да си разменяте телефонните номера и да ходите по скъпи вечери".

Може би това е вярно, а може би твърде много опростяваме нещата. Мисля, че твърде често свеждаме хората до набор от хобита или избор на дрехи.

Не помага и фактът, че понастоящем модата във филмите е да се демонстрира, че двама души са един за друг, когато могат да цитират любимите си филми заедно. Лесно е да си мислим, че подходящият човек за нас е този, с когото имаме подобни вкусове. Ала това невинаги е така.

Опитвам се да следвам съвета на виртуоза на боклучавия блясък, коледния перверзник Джон Уотърс от "Този мръсен свят": "Ако отидете в нечий дом и там няма никакви книги, не спете с него"

Не съм културно наци и не казвам, че ВСИЧКИ трябва да са като мен и Джон Уотърс

Не искам от всички да четат. Вашето време си е ваше и вие сте свободни да правите с него каквото сметнете за добре. Знам, че във всяка връзка има несъвместимости и съм наясно, че причината за раздялата на двама души рядко е, че някой от вас не си пада толкова по футбола, колкото другия.

Ала с възрастта и опита си съм забелязала, че понякога ги има и тези превратни моменти. Лесно е да не обръщаш внимание на някоя странна татуировка или навик на хранене.

Не е толкова лесно да игнорираш факта, че ако продължиш с този човек, той никога няма да иска да дойде с теб на изложение на книги или на разпродажба на букинисти, където можеш с часове да се ровиш в търсене на нещо ценно за теб.

Знам, че това е странна представа за моногамията. Но все пак четенето (пък и писането, като си говорим) е важна и огромна част от живота ми. Когато има някоя книга, която обичам, вероятно ще ти я натреса и ще те накарам да я прочетеш веднага, за да може с часове да говорим за нея.

Ала що се отнася до бившето ми гадже, имаше нещо повече от книгите и смътното усещане, че след като спрем да правим страхотен секс и изчерпаме историите от детството си, повече няма да има какво да правим заедно.

Беше просто чувство. Просто знаех, че с тази връзка е свършено

И все пак, историите за това как двама души са заживели щастливо до края на дните си, след като веднъж вече са скъсали и са се събрали наново, са точно толкова често срещани, колкото историите за всички самосъжаляващи се хора с разбити сърца.

Това винаги ми напомня за песента на Уитни Хюстън "How Will I Know?" и беквокалите, които я приканват: "Не вярвай на чувствата си". Окей, може би няма да го направя?

Сигурна съм, че бившето ми гадже е имало подобно усещане за мен. Например, моментът, в който е осъзнал, че съм прекалено всеотдайна или че правя прекалено хубави свирки, или че го разсейвам от изпробването на различни парфюми или каквото правят там хората, които не четат.

И, докато прекарвам третата или вече четвъртата последователна година на безгрижна необвързаност, се окуражавам все повече да се откажа от този начин на избиране. Да игнорирам тези чувства и знаци. Ала пак казвам - може би има нещо резонно в тях.

Затова ви питам и вас - кога разбрахте, че това е (или не е) човекът за вас?

Oще: връзка  двойка  интереси  любов  обвързване  секс 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.02.2013, 20:43

74 Елена Пантелеева | 18.03.201320:42

Ха!На 50 съм и не съм го срещнала.Не знам дори какво означава това-да е той...до края.Е!Надявам се да го разбера,но с времето шансовете ми стремглаво намаляват поради няколко причини...Невъзможно ми е да отговоря на въпросите на авторката.Знам защо съм прекратила всяка една от връзките си,но при кои обстоятелства бих останала при някой за до края ми е доста мъгляво в главата.По-често съм щастлива,когато съм сама,отколкото когато съм във връзка.И по-често съм нещастна,когато съм обвързана,а почти никога,когато не съм.Чудна работа!
Бъди щастлива,госпожице автор!Не разбрах коя си,затова се обръщам по този начин.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2012, 21:14

73 Whiskeyjack | 14.12.201221:23

някой да е чел приказката за храбрия дракон, който се опитвал да опази нещастните принцове и клетите герои от капризната принцеса? късмет момиче...)
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.04.2011, 17:39

72 Victoria Bond | 14.12.201218:00

пардон разрива*
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.04.2011, 17:39

71 Victoria Bond | 14.12.201217:54

Колкото хора толкова и лични истории и гледни точки! Отделно са творческите похвати които поставят акцент над даден проблем с цел да го направят по достъпен за околните. С авторката само частично съм съгласна, но и с господина писал преди мен също само частично мога да се съглася.Има такива жени за които угодия няма, дано авторката не е от тях. Но истина, е че в наше време повечето мъже са баласт. Извинявам се за грубото определение, как обаче да наречеш хората който няма съдържание?!Само един полов член и яки мускули не стигат за да направиш една жена щастлива. Не може да живееш цял живот с партньор без душевност. Дифицитни са такива мъже и проблема не е на авторката.Ако тя го намери все едно перла от морето е извадила.Но и господина писал преди мен с 20г брак не е съвсем прав. Познавам хора включително и в моето семейство има случаи на развод след 20г брак.В единият случай без никакви доловими признаци за рарива до последният момент. Общото е, че дамите са се възползвали от мъжете и са ги обрали, накрая са ги изритали от дома и на всичкото отгоре и след развода продължават да източват средства от тях.Тоест може и жените да не намират мъже-перли, но и жените които стават за брак са като редки перли.Преди брака е трудно за жените, след брака става трудно за мъжете!Този господин под мене трябва много да внимава и дано е от редките късметлии с жена като перла Усмивка За себе си мога да кажа, че имам щастлива и дълга връзка, но без официален брак.Трябва да си много убеден, че това е човека за да се решиш на брак. Няма как на 20-30г едвам познавайки някого да прецениш ,че това е мъжът или жената за цял живот.Вероятността за точно попадение от раз е като да уцелиш 6 от тото.Трябва да се мине през период в който двойката да поживее заедно.Да рискуваш скачайки в непознатото е лотария или добре пресметнат брак по сметка.Така мисля аз!Първо проверете човека дали си струва, преди да се пожертвате изцяло за него!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

70 Borracho | 14.12.201217:45

Lili Sapunova , точно ти ще разнасяш болести до гробсъс сигурност. На кой му трябва коза кат теб? не разбирам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2012, 09:42

69 Pseudonimous | 14.12.201215:29

Много интересно материалче - на него човек може да направи пространна психоанализа на авторката и всички останали в нейното положение (и мъже има в тая ситуация, ама те обикновено си мълчат, да не се изложат). Като се започне оттам, че задава накрая въпрос, по който на никого не би му хрумнало да седне да пише ей така. Например, да напише статия "Защо съм вече 20 години с човека до себе си". Няма да я напише, защото това не е проблем, за който си заслужава да се вайкаш. Не е и нещо, за което пък трябва да се хвалиш, защото е нещо напълно естествено, в реда на нещата. В крайна сметка, човек е устроен по този начин - да търси някой до себе си, да създаде деца, да се откаже от някои удоволствия, да приеме доброволно някои неприятности в името на това да е със същия този човек и т. н. Обяснението "Ми не мога да си харесам никого" значи само едно - харесваш само себе си, не те интересува дали трябва да променяш нещо в себе си (да, съжителството с някого изисква купища компромиси, отначало е много трудно, даже не само отначало), за да дадеш и ти нещо на тая връзка, като нямам предвид само секса, все пак в Япония вече правят доста добри секс роботи, скоро няма да има разлика с хората.
С една дума - егоизмът е това, което ти пречи. А тия пък, които разправят как било по-добре да си сам - да, хубав метод за самоуспокоение. В крайна сметка човек някак трябва да намери начин да се справи с реалността - или като я приеме, или като се изолира от нея.
Та, все пак да отговоря на въпроса (някой вече отговори по горе-долу същия начин): аз скочих преди почти 20 години. Не знаех какво ще стане, дълго време не знаех. Поех си рисковете, направих си компромисите. Засега поне, съм спечелил много, имам и две прекрасни деца Усмивка)). Можеше и да загубя, но ако бях стоял да чакам (несъществуващата) Спяща красавица, можеше сега да пренаписвам някоя такава статия и периодично да я пращам в recycle bin-a.
Затваряй очите и скачай, рискът да си счупиш главата е стократно по-малък в сравнение с хубавите неща, които могат да се случат!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

68 deowin | 13.12.201223:59

>Все неразбрали че тяхния аршин не световния стандарт

Но да отсъдиш, че някоя си била "много задръстена снобка", не е пример за абсолютно същия феномен, така ли?
Погледни какво е narcissism bias.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

67 peta_wawa | 13.12.201223:47

Ben, това откъс от книга ли е Палав, как да чете човек таквиз книги Чуди се ... Авторката е много задръстена снобка, лошити е че много се навъдиха напоследък. Все неразбрали че тяхния аршин не световния стандарт. Донякъде ги толерираш, после ги отлюспваш нежно, а те си мислят че е тяхна идеята. Предтсвям си как ехидно и е подметнал че не е виждал книга и на картинка, доста бързо се е отървал.
Недочетена книга брои ли се, защото някои трудно ги довършвам. Ако пропускам скучни пасажи дали ще се цупи Смее се ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

66 deowin | 13.12.201221:01

BorisTheAnimal, според мен е по-добре когато не разбираш формалната дефиниция на дадена задача, да не говориш пълни глупости, базирани на очевидно грешната ти интрепретация.
Но, естествено, си в пълното си право да го правиш, щом така желаеш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.12.2012, 23:11

65 BorisTheAnimal | 13.12.201219:28

deowin колко от всички хора на планетата отговарят на вашите критерии Много щастлив имате ли точен номер и задачата и алгоритъма нямат нищо общо със статията това се опитвах да Ви докажа ;) ако сте намерил оптимална стратегия/алгоритъм, която работи в повече от половината случаи за избор на подходящ кандидат значи може спокойно да го публикувате в някой математически журнал Много щастлив. следващия път, когато давате "математически" препратки моля първо се уверете за какво говорите. може би по интересна е връзката с това, че повече от 60 % от браковете приключват с едната половинка нежелаеща другата. и да може би ако хората вярват и споделят инстинктивно същата "универсана", "неабстрактна" и "перфектна" математическа стратегия, която вие предлагате те са по скоро обречени на провал Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани