Идиотско начало с ироничен край | webcafe.bg
Webcafe

Идиотско начало с ироничен край

Ирония Идиотова 24.05.2011, 12:22 (обновена 25.05.2011, 10:29)
лаукала

Бургас Палмитос де Майор. Уау!

Аз толкова палми не бях виждала даже и на картичка. Палма до палма, а под тях по няколко маймуни. Коя чака нещо си, коя говори по телефон, коя просто си стои и си зяпа. Все съм искала да отида до Палма де Майорка, ама явно ще си стоя в нашата родна Майор де Паламарка - Бургас. Бургас Палмитос де Майор. Уау!

Вървиш си, блееш си в неделната слънчева утрин и тряс! - палма. Продължаваш да си вървиш, върти ти се свят от толкоз слънце и шат!- дупка. И някакъв бакшиш ти свири от таксито: "Къде гледаш, ма?" Ми къде да гледам, бе? Гледам къде да стъпя, че да не се пребия, а ти що минаваш на червено, бе калъф?

От палмите ще да е. И настроението ми става още по-палмово такова едно, зеленикаво. Зеленикаво, щото съм настинала и съм придобила отенък. Барнала съм се в ансамбълче, джиджано, и съм решила да отида да видя морето. Не го бях усещала от месеци, нищо, че живея на няколко метра от него. Сядам на пейка, опъвам крака и отмятам назад глава.

Ехааа, кеф. Не бързам за никъде, нямам спешна работа, телефоните са изключени, децата нахранени - перфектно ми е, разбираш ли? До мен двойка млади маймунки в разплоден период. Така се целуват, че сливиците на женската изпопадаха на алеята. Още по-хубаво ми стана. Обичат се хората, значи. Това по време на зимни студове я го видиш, я не. По-вероятно не.

Вдуп! Стана ми некомфортно изведнъж, но това е, защото на моята пейка седна зрял индивид от друг регион на джунглата. С вестник. Колко прозаично. И последва въпрос:

- Нали е свободно, аз таковата, не попитах първо..?

Поглеждам с окото, което съм си закачила на ухото, че не върви да се заглеждам, и оценявам задника на мъжкия примат. Става, идеален е. Щото съм естетка. Но като преценявам годинките му, решавам, че не си заслужава да ме осъдят за педофилия, че няма и гаранцията да мога да си платя, ще ми вземат хладилника и.. Абе не си заслужава. За един задник.

- Няма проблем, място под палмите има за всички - казвам и оня започва да се смее.
Смешно ти е на теб, а аз трябва да кихна. И кихам. Освобождавали се цели три атмосфери - така ми казаха. От оня ден до сега като се сетя колко атмосфери съм освободила, полетите до Меркурий вече щяха са безплатни. И отново чувам въпрос

- Вие малко на разходка, а?

Поглеждам го изпод очилата и кимам умно:

- Мъхъм, на вънка, ама за по-голямо. Харесвам палми, не за друго. - И продължавам да блея из хаотичните облачета.

- Хаха, да, има твърде много от тях. - И той се опитва да бъде умен, ама мен не ме впечатлява. Пък и не мога да видя задника му, че да го оценя подобаващо. Но за сметка на това изглеждаше страхотно.
"Я да си прибереш хормоните в чантата, че като дойда!" Едното гласче в главата ми се разтропа. Кимнах му в знак на съгласие и примляснах.

- Рядко имам възможност да излизам. - Мъжът говореше. - Не че не мога, а просто нямам желание. - Каза го така, все едно цял ден си хортуваме и се знаем от сума ти години.

- Мдам, познато ми е. Но палмите са виновни, нали? - Усмихвам се леко, а той отново се смее.

- За палми ли ще си говорим? - Ситната мрежа покрай очите му се усмихна още повече.

- Е да пея не мога, а и едва ли и ще искате - остроумнича аз, но ми е и леко досадно. А той продължава да се смее. Накъдрен смях, широк и гръмогласен. Хареса ми.

- Забавна сте - констатира.

- А слънцето грее ли?! - Този път се усмихнах по-широко и побързах да добавя: - Аз ако не се изфукам поне веднъж на ден, не се чувствам добре, за това не ми обръщайте внимание. А и вестникът Ви ще изстине.

Ти може и да искаш, сладък, но аз не. Не ми е бъбриво никак в момента. Разбира се, това не го казвам на глас. Но нямаше как да не отбележа, че всъщност гледката до мен си беше доста приятна. Но една неделя имам само, а и не така си представях моята си лична сутрин.
Две баби минаха, хванати под ръка, и се кискаха както по времето, когато са се заглеждали в момците на мегдана.

Слънцето ме е напекло и ми иде да се допросна на пейката и да заспя. Мисълта да се преместя на плажа и там да си дремна прозвуча в ушите ми много ясно и отчетливо. Даже ми хареса. Надигнах се да си ходя, когато пак прозвуча въпрос-предложение:

- Хаха, разбирам намека. Добре, оставям Ви на мира. Макар че много ми се иска само да си побъбрим.

- Ако не сте заета, да Ви поканя на кафенце?

Съвсем бях забравила за човека до мен. Погледнах едната му ръка. Видях я още в началото. Халката. Искреше на безименния му пръст ярко и безусловно.

- Кафето със съпругата не Ви е било достатъчно?

Даже и не изчаках да ми отговори. Взех си женската същност с мен и се запътих към пясъка, морето и аромата му. Апчихуууу! Носът ми се изстреля пред мен, направо се откачи. Проклета настинка!
Ето го! Най-после. Бях забравила колко много, ама еййй толкова го обичам. Това страхотно мое си море.

Сядам веднага. Пясъкът е затоплен и дружелюбен. Даже и не се замислих, че килограми от него ще облеят косата ми. Проснах се като стара хавлия и замижах. Надявах се този път да не бъда обстреляна от даровете на гларусите. Защото имаше случай в който бях нацвъкана на няколко места. И тройка от тотото не спечелих даже. Пълни глупости!

Прекрасно, просто прекрасно. Цялата греех - и отвън, и отвътре. Второто е, защото май температура ще вдигам. Да си беше стояла на земята, проклетата. За какво ми е да я вдигам. Чувствах се доволна обаче. Отново поех въздух, за да сътворя въздишка и просто се отпуснах. След има няма няколко минути сянка падна върху лицето ми.

- Стига деее! Облаци ли сега? - измърморих. Да, да, ама не. Зрелият примат висеше наведен над мен. Оня, от пейката. Аман бе! Както си лежа, промърморвам: - Толкоз ли се свършиха палмите, че до тук дойдохте?

А той само промълви:

- Вдовец съм от четири години, но Вие не ми дадохте шанс да Ви кажа. Слънчева неделя пожелавам....- И си тръгна.

Скапа ми се всичко. Даже и иронията. И неделите ми се превърнаха в делници вече. Спомням си, че отдавна съм прибрала вълшебната топка, на която гадая кой какво е, защо е и как е. Спомням си също, че на очите си вярвам предимно, макар че напоследък нещо ми кръшкат и те. Включвам единия телефон. "Имате три пропуснати повиквания" - така ми пише. И един смс. "Мамо, пък сестра ми ще я пребия след малко. Ако не си дойдеш веднага, ще я видиш размазана на стената. А ти нали искаш стените да са чисти. Ела си веднага!!!!".

До четвъртия удивителен знак вече си бях у дома. Изваждам ключовете, които никога, ама никога не намирам веднага, и докато ровя, някой ме докосна по рамото. Щях да си глътна веждите. Така се стреснах. Обръщам се и: О, майн! Мъжът. Вече лееко се притесних. Следвал ли ме е, какво ?

- Вие? - Но не прозвучах учудено, по скоро се учудих защо не съм изненадана. Като ли съм очаквала..

- Да, аз!- И стои като истукан.

- Е, кажете де, какво? - Раздразнителността ми е на място и потропва нетърпеливо с крак.

- Ами чакам да отключите.

- Моля?? - Е сега вече наистина си изядох веждите.

- Ми аз живея в тази сграда.

Ако ме бяха цапнали с бетоновоз, по-нямаше да изглеждам смачкана, от колкото точно в тази секунда. И се сетих. Съседът от пети етаж. Или четвърти. Даже и това не знам. Винаги сам, винаги тъжен, винаги тих и меланхоличен. Машиналното ни разминаване по стълбите, или в коридора, или пред кооперацията не ми беше дало възможност да го запомня. Даже и не го познах.

Спомних си и разказът на "видната" ми комшийка. За младо семейство, необятно щастливо, болест на жената, внезапна смърт, крах и трагедия обвила някои от етажите на сградата. Колко млад бил, а сега изглеждал като старец. Как се чувало, когато плачел посред нощ. Като пребито куче - така ми каза клюкарката, без изобщо да я питам.

Аз не вярвам в нищо. За мен няма случайни неща. Алтруизмът ми обаче не беше твърде голям, за разлика от цинизма. Достатъчно ми бяха моите си светове и изобщо не се трогнах. Даже и в момента. Отключих безмълвно, безмълвно си влезнах в къщи и залепих око на шпионката. Видях го да продължава нагоре по стълбите - сам, прегърбен и без грам слънце. Стана ми гнусно от мен си чак.

Имах възможност да донеса малко смях в нечий живот, малко лято, та даже и за час, минута, секунда, а какво направих?! Но откъде бих могла да знам? А можеше да дам възможност на човека да си каже. Да го настигна ли? Да му се извиня? Да му кажа, че в момента изобщо не ставам даже и за кафе? Да го потупам по рамото състрадателно? Да му разкажа моята история, която остави черна дупка в сърцето ми? Това би ли го успокоило? Би ли подействало, за да размаже конфузното ми състояние? Всички тези въпроси се юрнаха, но не намерих подходящ отговор.

Никога не съм понасяла лиглите, нито сърцераздирателни истории. А тази си клонеше точно натам. Отидох да повърна в тоалетната. Тази настинка съвсем ще ме довърши.

- Мамоооооооо, кажи му на батии дееее. Ако ти беше на мое място щеше да ти е кофти, когато ти пипа нещата, нааалиии? - Дъщеря ми ме дръпна за дънките и ме повлече към нейната стая. Тръгнах, макар че все още си стоях на шпионката и се взирах във вече немите стълбища.

Oще: бургас  вдовец  градина  деца  любов  море  неделя  палми  плаж  почивка  самота 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

52 Dimitar Stamboliyski | 31.05.201118:13

Верно малко хейтърско идва...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.12.2010, 18:10

51 Hristo Petrov Mourtazov | 30.05.201117:11

Комшиите не ги познавам всичките, ама комшийките - до една!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 15:50

50 Заяждачката | 28.05.201113:16

Милена - "Тоя сайт не е за тапаци... по-добре си изтрийте профилите наместо да четат хората такива простотии."

Много мразя да чета неграмотници Тъжен Пише се "тЪпаци" тАпачко!!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 15:50

49 Заяждачката | 28.05.201113:13

Ирония Идиотова, много ми мирише...на Блогбегейско Объркан Ако е твое, добро е! (и рима има) но като знам, че обичаш да крадеш, ще се вздържа от коментар.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

48 Thea Atanasova | 26.05.201109:15

Ееее браво Копа, това с обърнатото кафенце ми хареса... ДА! свежо е!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

47 fALLEN | 26.05.201109:14

нещо ново и свежо, хареса ми, не го дочетох, но после ще си го дочета.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.04.2011, 13:15

46 sake | 25.05.201123:28

Няма спор-хубав оксиморон,Идиотка Ирониева,хубаво пишеш ,също си и готино гадже,сега гейчетата ще скочат,ами не ме дават... Много щастлив Много щастлив Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2010, 20:01

45 Милена | 25.05.201123:18

оффффффффффффффф ВСИЧКИ СУПЕР МНОГО ИЗПРОСТЯХТЕ!!!!!! Как не ви е срам ,,, да му се невиди!!!!!!!! Тоя сайт не е за тапаци... по-добре си изтрийте профилите наместо да четат хората такива простотии. Най-малкото е неуважение към написалия статията. ***** ХОРАТА ДЕТ СТЕ!!!!!!!!!!.................... Бесен Бесен Бесен Бесен Бесен Бесен Бесен Бесен Жал ми е за вас...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.05.2011, 23:05

44 Ирония Идиотова | 25.05.201123:10

Къхъм..
Първо- Меден Курник ми е доста далеч.Това като уточнение към еди-кой-си коментарУсмивка Няма как да живея на сто метра от морето и да съм в кв.Меден Рудник, нале. Сешаш се?!Усмивка

Второ- някой ми е направил мечешка услуга- блогът си е място, където мога да си пиша без(из)казаност с каквито подръчни средства си имамУсмивка Щото си е мой.Усмивка

Трето- благодаря за вниманието. Както се вика на чист суахили- градация , градация и после шипове и прешлени минават след 40-то дена.

Четвърто- нямам навика да си измислям истории. Ако можех, о, бих издала книга;) А и нямам навика да пиша за разни любови, тръпки и прочие делнични неща;)

Нека хуморът бъде с васУсмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.04.2011, 13:15

43 sake | 25.05.201122:10

Краси,че си гей,добре,но не си разбрал,че Галина и Зорница са ми дъщери-Алипиеви,ех докторке... Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани